Създаването на ABLE Mentor

Какво е АBLE?

Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE) започва съществуването си като организация на завършилите програмата ,,Младите лидери на България” (Bulgarian Young Leaders Program).  В нея членуват предприемчиви млади хора, обединени от идеята заедно и безвъзмездно да работят за позитивна промяна на средата в България. Когато Асен Георгиев става част от ABLE, организацията е все още на много ранен етап от своето развитие: „Нямаше още съвсем ясни цели, не беше ясно алумни организация ли сме, НПО ли сме, имаше обаче една много силна енергия, свързана с убеждението, че трябва да се дава обратно на обществото, че когато получиш, е хубаво и ти да направиш насреща нещо безвъзмездно.” 

Идеята за ABLE Mentor

През 2012 година членовете на ABLE се събират, за да генерират нови идеи в различни направления. ,,Голяма част от хората се хвърлихме да подобряваме образованието, като в онзи момент почти никой от нас нямаше ясна представа какво точно трябва да се направи,” спомня си Асен. ,,Образованието е много интересна тема, защото всеки е бил част от него и си мисли, че може да го направи 100 пъти по-добро. Никой обаче не знае какво точно трябва да се промени. Събрахме се един ден с по един бял лист пред себе си и си дадохме по десет минути да започнем идея. След това листчето се предаваше надясно и всеки един от хората доразвиваше идеята. Всъщност се получаваше някаква много странна колаборация, защото ти започваш нещо, следващият прочита и добавя, по-следващият довършва. След като се изредихме всички, имаше може би десет идеи. Една от тях впоследствие се превърна в ABLE Mentor.” 

Идея в търсене на подходящ формат

Идеята за менторска програма минава през две различни превъплъщения, докато не се стигне до формата, който познаваме днес. „Първоначалната ни идея беше да направим портфолио с всичките членове на ABLE (тогава около 100), да го разпратим на класните ръководители в София и да им кажем, че във всеки един момент, когато имат желание, могат да си изберат един от тези хора и да го поканят да говори пред класа им. Звучеше ни като добра идея, защото ние в училище нямахме такива преживявания. При нас в общи линии идваха само треньори по футбол да си търсят футболисти,” спомня си Асен Георгиев, един от основателите на ABLE Mentor. Идеята обаче губи притегателна сила, когато авторите ѝ осъзнават, че учениците на 15-17-годишна възраст имат толкова динамично ежедневие, че едва ли един гостуващ лектор в Час на класа би могъл да им въздейства трайно.

Време е за нов опит: ,,Седнахме и написахме програма, състояща се от седем различни модула, така че седем поредни седмици да посещаваме часа на класа и да представяме модул след модул. Първият модул беше предприемачество – основната идея беше, че всеки проблем си има решение и трябва да научим учениците на това, за да не бъдат бездействащи наблюдатели на света, а да бъдат инициативни и уверени в способността си да променят средата си. В 10-11 клас учениците вече са достатъчно големи, за да вземат нещата в свои ръце и да действат. Планирахме да имаме и едно посещение за академично развитие, едно посещение за професионално развитие, излизане извън училище, една седмица да им дадем някаква задача, която да изпълняват, на следващата седмица да я презентират. В края на седемте модула учениците, които са участвали, ако са видели смисъл в преживяването си и са започнали да изпитват доверие към лектора си, сами да изразят желание той да им стане ментор,” разказва Асен.

На теория всичко звучи добре, на практика обаче се оказва, че и този формат не решава проблема с продължителността и приемствеността. Защо? Защото, докато на първия модул идва една група ученици, на втория модул се появява съвсем различна. Втората група изобщо не знае за какво е ставало дума в първия модул, а пък организаторите на АBLE Mentor са си направили труда да конструират втория модул спрямо интересите на първата група ученици. Вдъхновените млади хора от ABLE пробват модела със седемте модула в две училища, и в двете той не проработва. „Нямахме контрол върху това кой идва на нашите срещи и това беше голям проблем”, обяснява Асен. ,,Седнахме да мислим какво правим: спираме ли въобще да се занимаваме или мислим за нов подход. Тогава на Илияна Лазарова ѝ дойде идеята за индивидуално менторство. Първоначално имахме грандиозни планове за супермащабна онлайн платформа, където да може цялото обучение да се случи, учениците и менторите да могат да се регистрират, да има геймификация, всичките истории, видеа и проекти да се качват на сайта, да има класации и точки, да градим общност. Обаче още тогава ABLE Mentor си беше доброволчески проект, реализирахме идеята в свободното си време. Отне ни изключително много време да направим първия сайт. Междувременно Алекс Ангелова се включи към екипа, тя даде силен пулс на това да успеем да формулираме програмата по начина, по който тя изглежда в момента. 

Като на шега организирахме първия сезон и той се получи страхотно. Определено надмина очакванията ни. Кандидатстваха доста хора, и то при положение, че сайтът беше толкова счупен, че човек трябваше да положи нечовешки усилия, за да кандидатства – да се обажда, да праща имейли, да попълва един и същи формуляр няколко пъти. Разписахме всички документи: етични кодекси, наръчници за ментори и ученици. Дойдоха много ученици, появиха се и ментори, свързахме ги по някакъв начин – в общи линии цял ден седяхме и четохме кандидатури и CV-та. Накрая имахме чувството, че нищо не е станало. Обаче пък всички участници в програмата казаха, че са доволни от това с кого сме ги свързали, и че всъщност още в момента, в който са влезли в залата, без да им казваме, са знаели с кого ще работят. Някаква магия се получи тогава! След това нещата започнаха да се развиват доста бързо, още за следващия сезон се включиха хора от ABLE в Бургас и в Русе, след това и в Казанлък, Стара Загора, Варна.”

Постепенно ментори и ученици започват да се присъединяват и към организационния екип. Създателите на програмата приемат това като доказателство, че са на прав път. ,,Видяхме, че хората се увличат, и явно си заслужава цялата работа.” Така постепенно се стига и до момента, в който почти всички доброволци в ABLE Mentor не са от първоначалния екип, а са хора, минали през програмата, убедили се в нейните качества и смисленост, и решили да работят за съществуването ѝ. Скоро ABLE Mentor заживява свой собствен живот. 

Седем години по-късно ABLE Mentor вече се е провеждала в 12 града, достигнала е до над 1000 ученици, и е привлякла приблизително още толкова ментори и доброволци. През септември 2019 година стартира и първият онлайн сезон, в който се включват ученици от Пловдив, Кюстендил, Бургас, Русе, Сливен, с. Галиче, както и ментори от София, Копенхаген, Милано и Дъблин. Специално за онлайн изданието настоящият проектен лидер Николай Николов заедно с Алекс Ангелова и екип от доброволци осъществяват и координират 10 уебинара, които обхващат обучения за менторство, презентационни умения, поставяне на приоритетни цели в живота и кариерно ориентиране. От февруари 2020 г. в отговор на пандемията от COVID-19 програмата минава изцяло онлайн. Дали пък все повече ABLE Mentor не заприличва на своя ,,грандиозен” първообраз на супермащабна платформа за менторство? 

Предизвикателствата пред ABLE Mentor 

Докато програмата расте и се развива, има две основни предизвикателства пред нейната устойчивост. Едното е свързано с финансовото оцеляване. Фондация ,,Америка за България” подкрепя ABLE Mentor вече четири години, но става все по-важно да се намерят и други източници на финансиране. 

Второто предизвикателство са хората: управлението на доброволци изисква сериозна отдаденост. От една страна е важно доброволците да допринасят за програмата според собствените си знания, умения и време, от друга страна – трябва да бъдат обучени по начин, който гарантира лесното им вписване в екипа. ABLE Mentor трябва да намери такъв начин на структуриране на цялата си дейност, че да може да привлича повече доброволци в организационния екип, които да са осъзнати и отговорни към целите на програмата.

Визия за развитие 

Екипът на ABLE Mentor има за цел програмата да постигне устойчивост, да достигне до всички областни градове и да изгради силно онлайн присъствие. В настоящия си формат ABLE Mentor привлича онези ученици, които са готови да направят първата крачка към своето личностно и професионално развитие. Основателите на програмата обаче виждат и друго възможно продължение на своята мисия: ,,Живеем с идеята, че един ден, когато имаме възможност и сили, ще направим и програма, която е насочена към другата част от учениците – към онези, които няма да направят първата крачка. Това ще бъде коренно различна програма, структурирана по друг начин”, споделя Асен. 

Харесва ни да знаем, че ABLE Mentor наистина съществува; харесва ни да вярваме, че ще продължи да съществува; харесва ни да си мечтаем, че в точния момент ще се появи и програма, насочена към онези ученици, които не се осмеляват да направят първата крачка.