fbpx

,,Хората трябва сами да инициират своето развитие”

Цанислав Генчев

 

Кога за теб започна приключението ABLE Mentor?

Разбрах за ABLE Mentor в 10. клас, това беше вторият сезон на програмата. Тогава бях решил, че няма вече да стоя само в училище и вкъщи, а ще се занимавам с по-сериозни неща. Дори си бях поставил за цел да се запиша във всички програми, събития и проекти през годината. Първото от тях беше именно ABLE Mentor. Хареса ми, звучеше страхотно, че ще имам ментор, и имах нужда от това, за да променя средата си. Там срещнах моя ментор – Елена Радева. 

По какъв проект работихте заедно с Ели?

Толкова се бях вдъхновил от програмата ABLE Mentor още от самия старт, че заявих на Ели: ,,Ще правя платформа за доброволчество, всички организации ще са вътре, ще комбинира инициативи, ще свързва, ще търси.” Като се замисля сега, няколко години по-късно, не знам как Ели се е сдържала да не реагира на суперамбицията ми, която със сигурност не е по силите на десетокласник. Като мой ментор, по един много професионален начин тя ми помогна да осъзная, че не мога да направя чак толкова огромно нещо. Но не ми го каза. Не ми каза: ,,Това е твърде голямо за теб” или ,,Това е твърде трудно за теб”. Някак си, не знам как, успя да ми помогне амбициите ми да стигат дотам, докъдето стигаха уменията ми в момента. Тя е най-добрият ментор, който съм могъл да получа в този етап на живота си. Занимава се с човешки ресурси, преподава, и е уникален и много цветен човек. Заедно решихме, че ще направим доброволчески клуб в моето училище, Националната финансово-стопанска гимназия, и го направихме. В последствие се срещнахме и с една доброволческа организация – те бяха започнали да правят такъв проект за геймифициране на доброволчеството чрез състезания между различни клубове. Включихме и нашия клуб и подкрепихме много яки каузи – посещавахме домове за деца, за възрастни хора, ходихме в кучешкия приют да се грижим за кученцата, в училище организирахме различни инициативи. Беше вдъхновяващо. 

Какво според теб прави един ментор добър? 

Едно от нещата, които запомних от моя сезон и в които до ден-днешен продължавам да вярвам, е, че при менторството ученикът трябва да е водещ. Менторът трябва да е подкрепящ, навигиращ и коригиращ, когато се налага, под правилната форма.

Според мен менторът трябва да е готов да помогне на ученика дори от перспектива различна от собствената си.

Това е и една от ползите да си ментор – ако станеш ментор на ученик, който иска да се развива в сфера, до която ти нямаш достъп или пък нямаш формулата, с която да му помогнеш, как реално ще му помогнеш? Ще трябва да мислиш по по-нестандартен начин, да имаш подход, който да е изцяло насочен към ученика. 

Какво за теб беше най-ценно в програмата ABLE Mentor? 

Най-ценното, което учиш в ABLE Mentor, е,  че трябва да постигнеш целите си сам, да насочиш към себе си отговорността за своето развитие и това, което ще постигнеш.

В ежедневието много често прехвърляме вината върху другите, в някои ситуации се изкарваме жертви, бягаме от отговорност. Докато в ABLE Mentor, ако сам не си направиш нещата, няма да станат, и това е най-ценният урок според мен, който получаваш за живота.

Всички имат различни проекти, но общото е това, че ABLE Mentor учи младите хора да си търсят талантите, да търсят как да ги развиват, и да търсят какво полезно нещо могат да направят с тях. 

Като цяло аз винаги се стремя да съм полезен на хората, това е една от личните ми ценности. В ABLE Mentor именно това беше уникалното – каквото и да направиш, помагаш на някой друг, но го правиш ти, с твоите си таланти и умения. Разбира се, има го и това, че научаваш много нови неща, виждаш много нови хора, правиш неща, които не си и предполагал, че ще направиш, не си предполагал, че изобщо са ти по силите. Винаги имаш стабилен гръб в лицето на ментора и на програмата, което за един ученик според мен е невероятна възможност. 

С какви ресурси те подкрепи ABLE Mentor?

Ще започна от по-техническите неща. Първо – с това, че в програмата има общи събития, на които трябва да представиш докъде си стигнал, да си подобриш презентационните умения, защото имаш около 50-60 души пред теб, които за един ученик не са малка публика, и това не е в час, където познаваш всички и си в комфортната си среда. Канвата, която трябва да попълниш и да се замислиш какви са ти целите, къде искаш да стигнеш и как да стигнеш там, е много добър инструмент. Това, че изобщо имаш ментор – това за мен беше безценно.

В момента има много голям социален натиск върху учениците. Всички им казват: ,,Хайде, започвай да работиш, пораствай, стани успешен.” Всичките тези неща уж те тикат напред, но всъщност кое ти помага? В ABLE Mentor имаш ментор, имаш всичките тези инструменти, които ти помагат да вземеш правилните решения. 

Какво научи за себе си в програмата?

За себе си научих, че е важно да си амбициозен, но е по-важно и да имаш реална представа за това какви са способностите ти в момента и къде искаш да стигнеш. Научих, че е хубаво да си поставяш цели и да бъдеш търпелив. Едно от нещата, които според мен са много типични за нашето поколение, е да сме много нетърпеливи, да искаме нещата да стават тук и сега. Така сме свикнали и средата е такава. Обаче неща, които са свързани с кариера, предприемачество, това да добиеш нови умения и да постигнеш нови неща, много рядко се случват с щракване на пръсти. Научих се да разчитам на себе си, да познавам таланта си, да съм търпелив и да си поставям измерими и постижими цели. 

Как продължи твоята история след ABLE Mentor? 

Имах още две години, докато завърша гимназията, през които продължих да си движа доброволческия клуб. След като завърших училище, част от вдъхновението да се занимавам с човешки ресурси дойде именно от Ели, защото тя ми разказваше какво е да си част от тази индустрия. Човешките ресурси в голямата си част са насочени към хората и ролята на тези специалисти често е именно да са ментори, съветници. 

След като завърших гимназията си, основах младежка организация, YOUth TALENTs, с която целим да помогнем на учениците да се развият и да се подготвят за живота след училище.

Постигаме го с обучения, обикаляме из училищата, правим отворени събития, срещаме учениците с работодатели, с успешни хора, пишем статии за тях, намираме им работа. Намерили сме работа на десетки млади хора. Освен това, вече трета година водим обучението за кариерно ориентиране на ABLE Mentor. През първата година го водехме заедно с Ели, през последните две го водя сам. 

Откриващо събитие на YOUth TALENTs в SoftUni в партньорство със Sutherland Bulgaria

Ти какво искаш да започне да означава ролята на човека, който работи в областта на HR в България? 

Ще го погледна от две гледни точки: тази на самия HR и тази на другите хора във фирмата. Истината е, че в момента HR е популярна професия именно защото се засилва нуждата работодателите да станат много по-ангажирани, много по-загрижени за служителите си. От гледна точка на HR ми се иска хората, които влизат, да осъзнаят, че тази професия, освен модерна, е доста сложна и комплексна. Изисква да имаш огромен набор от умения и знания, за да можеш да си полезен на хората. Има много психология, умения за преговори, за презентиране, за слушане, за убеждаване. Има огромен букет от инструменти, които трябва теоретически да се учат. Бих искал HR-ите да бъдат професионалисти и много повече да се стремят към експертност, също така и да имат мисия в работата си. Това пък, което бих променил при другата част от организацията, е да не очакват HR да ги обгрижва и избутва напред, а също да осъзнаят, че тяхната кариера си зависи от тях.

Хората трябва сами да инициират своето развитие, да говорят с мениджърите си, да посещават обучения, да бъдат обективни и самокритични към това как се справят с работата, и да осъзнаят, че HR е именно техен стабилен гръб, но не е това, което ще ги дърпа напред.

Когато застанеш пред публиката от около 60 ученици и ментори, от която и ти неотдавна си бил част, какво най-много искаш да им дадеш? 

Най-много искам да им дам усещането, че сами контролират живота и съдбата си, защото от там започва всичко. Неслучайно в обученията им говоря за един психологически термин, локус на контрол –  това е усещането кой ти контролира света. Външният локус е чувството, че нямаш контрол над живота си, че си една прашинка в голямата картинка. Това е мисловен капан, който не ти позволява да се развиваш, защото винаги се чувстваш малък, безсилен, винаги другите са ти виновни. Това, което искам да им предам, е че тяхното развитие зависи от тях самите. Ако осъзнаеш, че ти контролираш живота си и предизвикваш каквото ти се случва, тогава започва всичко. 

Кариерно обучение за участниците в Сезон 12 на ABLE Mentor

Ако имаше магическа пръчка, която можеш да използваш само веднъж, но в полза на другите, за какво би я използвал? 

Много хубав въпрос. Бих я използвал, за да се разровя в главите им и имайки предвид нещата, които се случват в света в момента и които определено ще продължат да се случват – глобални кризи, това, че може би сме изправени пред много войни, това, че има глобално затопляне, това, че всичко се комерсиализира и човешкият фактор все повече губи важност, все повече хора живеят в самота, средата става трудна, динамична и стресираща – бих искал да направя така, че хората да мислят повече за другите хора и за света около тях. Каквото и друго да промениш, ако хората мислят само за себе си и своята полза, или си мислят, че са твърде малки в света, за да постигнат някакви промени, реално всичко ще продължи да се развива в същата посока, докато не се стигне до някаква крайност, както еволюциоонно става винаги. Само че е възможно тази крайност да е необратима този път. 

Ако трябваше да разкажеш в свободен формат своята  ABLE Mentor история, тя как би прозвучала? 

Моята  ABLE Mentor история определено беше много поучителна, защото ме свали на земята. Беше вдъхновяваща, защото ме изкара от една среда, в която такива проекти не съществуваха, която прехвърляше отговорността за развитието си на училището, на държавата, на родителите, на всекиго, но не и на себе си. Всъщност ABLE Mentor беше именно това, с което започнах по-съзнателното си развитие. 

Кариерно обучение на ABLE Mentor в София