fbpx

,,Искам да почувствам тръпката да съм в безтегловна среда.”

Защо реши да се включиш в ABLE Mentor Online?

От доста време си търсех платформа или програма, която да ми помага да си регулирам дейностите и да ми дава механизми за самооценка, така че да си следя напредъка. Един ден във facebook ми излезе публикация за ABLE Mentor. Във facebook следя само такива програми, които по някакъв начин улесняват живота на тийнейджъра и го мотивират да стане най-добрата версия на себе си. Проучих ABLE Mentor и реших да се запиша, защото прецених, че точно от това имам нужда.

Имаше ли идея за проект, когато влезе в програмата?

Знаех какви качества искам да придобия и какво искам да си взема от ABLE Mentor.
Исках ментор, който да бъде моето взискателно Аз.
Исках да ми дава съвети, защото аз понякога позволявам на емоционалното си състояние да пречи на целите ми. Исках да бъда точна, да не се успивам, да не закъснявам за срещи с приятели.
Мечтата ми е да стана космонавт, следователно имам много сериозно изграден план за себе си. В ABLE Mentor исках с малки стъпки да си начертая един дълъг път, през който да премина.
Най-големият ми проект беше да се запиша за космическата академия на НАСА в САЩ. Миналата година участвах в нея, а тази година ми предстоеше да отида на надграждащо ниво, за което трябваше да съберем пари. По време на ABLE Mentor търсех спонсори, писах молби, свързвах се с хора. Постепенно от различни места успях да събера сумата, която ми трябва, но за жалост заради пандемията SPACE CAMP USA отмени всичките си лагери тази година.

Паралелно с това си бях поставила за цел да кандидатствам за стипендия за университет по програмата Opportunity Funds на ,,Фулбрайт.” Успях да спечеля и тази стипендия - след предварителна селекция и много работа по кандидатстването ми. Включих се и в Multitalent Quest на AUBG - за него трябваше да обработя едно видео, да напиша няколко есета. Там се класирах за финалист, но отмениха състезанието за септември.

Разкажи ни повече за ментора си.

Мой ментор беше Мерлин Ходжова! Мери е много дружелюбна. Тя е била стриктна към себе си и е държала на високите оценки. Пътувала е по целия свят, a в момента живее в Испания и работи там. Тя много добре си контролира времето - показа ми полезни платформи, които мога да използвам за целта. Всъщност нейната работа е свързана с това до голяма степен - да организира времето и планува. От нея научих как, ако се уморя, наистина да си дам почивка, без да се чувствам гузна. Винаги беше на линия, за да ми помага за всичко. С нея имахме съвсем естествена връзка - точно такъв човек исках за свой ментор.

Какво според теб прави човек добър ментор?

В момента ми е много трудно да кажа, защото бях прочела един цитат, споделен в програмата: ,,Приятел, който не те съди.” Това ми е останало в главата и е първото, което ми хрумва. Според мен ментор е човек, който е наясно със себе си и с това, което прави.
Добрият ментор има изградени навици, умения и качества, които вече са в полза на другите.
Как измерваше напредъка си?

Мери ме научи да раздробявам големите цели на малки парченца. Когато например исках да намеря финансиране, стъпките ми бяха следните:

* Намери потенциални спонсори

* Проучи дали спонсорират такива проекти

* Направи шаблон на молба за спонсорство

* Напиши защо трябва да те спонспорират

* Накарай майка ти да се подпише

* Сканирай, изпращай по имейл

Така много лесно се измерва напредък.

Как се появи у теб желанието да станеш космонавт?

Аз израснах като дете на изкуството: пиша поезия, свиря на барабани, преди и танцувах. В 8-9. клас истински се чудех какво искам да уча. Mислех си, че бих могла да стана туроператор, защото обичам да обикалям света; музикант, защото се занимавах с музика по-интензивно; криминалист, защото обичам да разследвам дадени неща; стюардеса, пилот....
Исках да опитам от всичко и си бях казала, че с времето всичко ще се нареди и ще си избера най-подходящата за мен професия.

Всичко започна, когато в девети клас ми стана интересно как се формират торнадотата - големите ураганни ветрове. Започнах да гледам клипчета в youtubе и да проучвам темата в дълбочина. С времето разбрах, че специалността, която изучава тези явления, се нарича метеорология, и я има в СУ - ,,Астрофизика, метеорология и геофизика.” Реших, че мога да вляза с астрофизика, защото обичам планетите.
Като вляза в планетариум, се чувствам по магичен и тайнствен начин.
Обожавам да наблюдавам метеорните потоци, а миналата година почти доказахме съществуването на нов такъв с групата по МЕТЕОРИ към лагер-школата ,,Белите брези”.
Един ден мама са прибра и ми каза за космическия лагер на НАСА в Измир, Турция. Аз бях чувала за него, но не знаех изобщо, че има стипендии. На самия лагер цялата ми гледна точка за живота се промени. Казах си, че искам да правя нещо смислено.
Искам да почувствам тръпката да съм в безтегловна среда, да видя Земята от космоса, да вляза в историята на България и да покажа на останалите тийнейджъри, че не трябва да се позволява дадена професия да бъде мъжка или женска.
Много се надявам след няколко години да стана първата българка космонавт.

По време на лагера ни прожектираха няколко филма, в единия от тях казаха: ,,Представи си, че този астронавт си ти.” Чух това и се запечата в ума ми. Стана като мото на живота ми. Като се върнах, започнах уроци по физика и спрях балета. Целта ми е да вляза в MIT или някой от университетите в Бръшляновата лига.

С какви ресурси те подкрепи ABLE Mentor в рамките на програмата?

На първо място доста често бях подсещана с имейли, което ми помагаше да стана точна и стриктна към ABLE Mentor, което пък ми помагаше да си изпълнявам останалите отговорности. Имаше доста полезни лекции. Подкрепиха ме и с всеотдайност. Виждам колко много се старае екипът на ABLE Mentor, за да създаде качествена програма.

Какво научи в рамките на програмата?

Да си давам почивка, когато имам нужда. Понякога не ми остава време да ям, понякога си казвам, че мога да издържа без храна, без сън, без приятели. Но точно през тези 3 месеца в програмата стоях между седем и девет астрономически часа в училище, а след това бягах на репетиции и уроци. Научих се да си поставям приоритети и да знам какво кога ми трябва, защото всеки ден имах различни допълнителни часове: английски, руски език, география, физика и астрономия.
Подготвях се за олимпиади, не защото исках да победя, а защото исках да науча възможно най-много неща за света около мен. Стигнах до извода, че една грамота не те прави победител, един приятел не те прави обичан, една вафла - дебел. Тук съм заради себе си и не трябва да позволявам на повърхностни неща да контролират живота ми.
It’s a bad day, not a bad life.
Кое от нещата, които научи от своя ментор, би искала да предадеш на повече хора?

Позитивизъм. Аз доста често се усещам как постоянно се оплаквам на хората, как си търся причина да съм тъжна, защото ми харесва да плача и да слушам тъжна музика. Мери винаги беше толкова спокойна, толкова заредена с енергия. Когато тя ми кажеше: ,,Всичко ще бъде наред”, аз просто изцяло ѝ вярвах.
От Мери научих да правя нещата, които ме правят щастлива.
Как се сближаваш с някого от разстояние в рамките на онлайн програма?

Когато знаеш, че си в такава програма, ти осъзнаваш, че можеш да се довериш на човека отсреща.

Има ли нещо, което искаше да ми разкажеш за ABLE Mentor, а аз не те попитах?

Много ми харесва, че има хора, които са се заели да направят такава програма, и то онлайн, и то безплатно. Има толкова деца, включително и аз, които си мислят, че знаят как да се справят с всичко, а всъщност вътрешно са изтормозени и хаосът цари у тях. Менторите в ABLE Mentor освен че помагат в изграждането на полезни навици и постигането на цели, доста често се превръщат и в психолози.

Ако имаше магическа пръчка, която ти дава право на едно желание в полза на другите, за какво би я използвала?

Световен мир, за да може всеки човек да бъде в хармония със себе си.

От доста време имам едно желание, което ще изпълня, като стана по-стабилен човек - да си създам фондация за деца с мечти като моята, които нямат възможност да ги осъществят.