fbpx

,,Предай нататък”.

“Мечтая да опитам с пълни шепи от това, което тепърва ще се открива пред мен като бъдеще.”
February 10, 2020
,,Няма как да променяш себе си, без да променяш околната среда.”
February 10, 2020

Танияна Георгиева

 

Кога за теб започна приключението ABLE Mentor?

Може би още когато се присъединих към ABLE и разбрах за ABLE Mentor за първи път.  Това се случи през последния уикенд от Активатора, там Ники разказа какво представлява ABLE Mentor и от какво има нужда. Още тогава бях сигурна, че искам да се включа, тъй като изпитвам голяма любов към работата с млади хора. Вярвам, че ако те наистина получат правилната подкрепа, биха взели по-мъдри и по-добри решения за живота си. Също така биха били и по-ориентирани, а това е особено важно за целевата група на ABLE Mentor, защото учениците в 10 – 11. клас съвсем не знаят накъде, какво и как да поемат.

Върху какъв проект работите в момента с ученика, на когото си ментор? 

Много приятен проект, свързан с неговата страст към психологията. Организираме едно събитие, което няма да бъде точно психологичен кръг на споделяне, но идеята е да се съберат хора между 15- и 25-годишна възраст с цел да получат едно наистина безопасно пространство, където да споделят тежките преживявания, през които преминават, или пък проблемите, които имат. През игрите и процесите, които ще подготвим с моя ученик Григорий, ще им предоставим шанс те да опознаят повече себе си и да се разкрият пред други хора, които най-вероятно също са минавали през депресии, хранителни разстройства, тормоз в училище, каквото и да е. Идеята е не да имаш един човек с психологично образование, който да води разговора, а всички заедно да преживеят нещо, всички да сме наравно, всички да си споделяме и да се подкрепяме. Много е вдъхновяващо. Мисля, че ще се получи добре.

Как стигнахте до идеята за точно такъв проект?

Изцяло се роди от него. От моя страна имаше съвсем малко насочване с въпроси и предложения, но той дойде, имаше си идеята в главата, имаше си мотивацията да го направи, така че аз само помагах с насочване как е редно да го организираме, за да е наистина полезно за останалите. След като представихме идеята на средносрочното събитие, толкова хора над 25-годишна възраст проявиха интерес, че може би ще направим още едно такова събитие. 

Защо избрахме таргет групата да бъде на възраст между 15 и 25 години?

Това са турбулентните години за един човек. От 15 нагоре хората са в пубертетна възраст вече. Предстоят им решения, които сериозно определят посоката на живота, като това какво да учат след гимназия – независимо дали ще сменят град, държава, специалност. От университета излизат на около 24, но това също е турбулентен период, защото отново предстои да изберат накъде да поемат, как да влязат в работния си живот. Един вид това са етапите, на които от дете ставаш юноша, от юноша ставаш зрял индивид, но преди това имаш едни студентски години, където се случват всякакви турбуленции. Затова преценихме, че този период добре хваща много фази от житейския път на всеки човек. 

Това ли ще бъдат всъщност и темите, за които ще си говорите в този ден? 

Няма да има теми. Няма да ги задаваме ние. Ще има такива активности, които да предразположат хората да се запознаем, а чрез запознаването темите сами ще се отворят, докато си говорим за това каква е личната мотивация на всеки един да дойде в тази група, през какво е преминавал, какво би желал да сподели. Така ще са направени самите предразполагащи игри, че те да водят хората най-вече към себеразкритие, себепознание и реално споделяне, като всичко ще е абсолютно конфиденциално. Целта е накрая тези хора да си тръгнат с усещането, че са си намерили местенце, където могат да споделят, където са съпреживели нещо съкровено. Ученикът ми е много силно мотивиран да сподели с други ползата от психологическата помощ, защото в неговия живот една психоложка много му е помогнала да преодолее трудни неща. В България не е развита културата, при която се търси психологическа помощ.

Григорий представя проекта на средносрочното събитие

Нека да поговорим по темата за менталното здраве и какво бихме могли да направим, за да ѝ отделяме повече внимание.

Бихме могли да направим стъпки по открехване повече за тази тема – първо за нейната значимост, генерално да започне да се говори за това колко ключово е менталното здраве за всичко, което правим. В работата менталното ти здраве влияе много сериозно на резултатите, във връзките – било то със семейство, с партньор, или в социалната среда с приятели – също е от голямо значение. Всичко е взаимосвързано. Това, което можем да направим сред толкова много млади хора, е да говорим. Да им кажем, че тяхното ментално здраве има значение. Че не е окей, ако нещата вкъщи не вървят добре; не е добре човек да се срамува да сподели. Да им кажем, че ако човек преживява симптоми на депресия или хранителни разстройства, това не е норма. Това, което можем да направим, е първо да започнем да говорим помежду си. Разбира се, по-голяма стъпка биха били инициативи като тази на Григорий. Третата стъпка е да включим личното споделяне: какво е депресията, какво е бърнаут синдрома в клиничната му степен,  какво означава някой да те тормози, какви са симптомите за това. Един вид да помогнем на хората да различат кое поведение е приемливо и кое – не е, и когато поведението не е приемливо, да са наясно какви са начините да сигнализират за това.

Какво според теб прави един ментор добър?

Границата, мисля. Границата между това да си приятел, да си говорите на един език, да кликвате, ти самият да усетиш какво пали твоя ученик или пък, ако е извън програмата ABLE Mentor, човекът, с когото работиш, и оттам нататък човекът, когото ти менторстваш, да може да разчита на теб, че го водиш в някаква посока.

Важна е границата между това да си приятел, но и да осъзнаваш, че си човек с повечко опит.

Ролята на ментора е свързана и с това да съумее, ако ученикът дава идеи, които излизат от рамките на постижимото или обществено приетото, да му даде сигнал за това.

Да можеш да запазиш пространството на приятелство, докато съумяваш да зададеш и точните въпроси. За да бъдеш добър ментор, трябва да се възползваш от възможността да подкрепяш човека, да го насърчаваш и да му покажеш, че има как да намери правилния начин, за да реализира идеите си. 

Ако приемем, че в ABLE Mentor менторите подкрепят учениците, то кой подкрепя менторите? 

Аз бях много впечатлена от двете ни координаторки, които винаги са насреща, ако имаме нужда да питаме нещо или да ни помогнат. Освен координаторите, ABLE Mentor организира срещи и събития, които са само за менторите, за да може, ако преживяваме някаква трудност с ученика, да споделим и да получим насоки, както и другите ментори да споделят и свой опит. Според мен това е много ценно, наистина се чувстваш в безопасност и подкрепен, докато работиш с учениците. Ако нещо стане, имаш гръб, на който да се опреш.

Ако имаш магическа пръчка, която можеш да използваш само веднъж, но в полза на другите, за какво би искала да я използваш? 

Много интересен въпрос. Ще си споделя първия спонтанен отговор, а той е – всеки един човек по света да има достатъчно финансови средства да си подсигури жизнения минимум. Всички хора на земята да нямат притеснения за физическото си оцеляване. С това се решава естествено гладът, но основното ми е, че за мен

истинският потенциал на човек се крие в творческата му същност и в това да може да види какви идеи има, какво му е интересно.

За да следваш тази творческа искра, на теб базовите ти нужди трябва да са покрити. За това си мечтая – всеки човек да има подслон, храна, оттам нататък вярвам, че хората са способни да вървят нагоре и да видят какво могат да направят.

Вие вече наближавате края на сезона – какво научи от своя ученик?

,,Предай нататък”. Имала съм го в себе си винаги, доброволчеството ми е било хоби още от началното училище, но

при моя ученик много вдъхновяващо ми подейства това колко силно и благородно е желанието да предадеш нататък своите уроци, когато ти си преминал през нещо трудно, да дадеш на общността, да направиш нещо за тях, да помогнеш и на други, които може би са били в твоята ситуация.

У Григорий има кураж, и зрялост – това са условията да се отвориш да говориш за тези неща, да допуснеш други хора във вътрешния си свят, активно да правиш неща за тях през това, което си преживял. Този урок от толкова млад човек, който наистина следва мисията си с хъс и с увереност, ме вдъхновява и мотивира.  

Какво научи за себе си от участието си в програмата? 

Позволявам си да съм много искрена – научих, че е време да стана по-уверена във всички знания, които съм натрупала. Много силна отговорност почувствах в работата си с Григорий като личен пример на човек, излязъл от образователната система по психология в България – какво правя с това образование, как го практикувам, как поемам по пътя. Reality check ми беше много сериозен, защото в момента не се занимавам активно с психологично консултиране, макар и да обвързвам работата си със специализацията си по организационна психология. Покрай участието си в ABLE Mentor научих, че наистина много усилия съм положила да опозная психиката на хората – всякакви курсове, години познания и книги, и все съм в етап ,,още” – още имам какво да науча, още имам какво да преживея, преди да започна да давам на хората. Работя с клиенти от около две години и виждам, че им помагам, но все още съм колеблива. Григорий ме учи и с увереността си. 

Танияна на средносрочното събитие на ABLE Mentor

Има ли нещо, което ти искаше да ми разкажеш, а аз забравих да те попитам? 

На средносрочното събитие бях толкова вдъхновена и впечатлена от това колко смисъл има в това, което прави ABLE Mentor. Колко позитивен принос и въздействие има в една такава програма, в едни такива ментори, в има едни такива хора, които дават сърце и душа, и лично време, за да развиват тази програма, и то в много градове. Моята искрена мечта е всеки един ученик да има възможност да се докосне до ментор и да изгради такава наистина топла връзка. Аз съм сигурна, че с Григорий ще си продължим комуникацията и извън програмата.  Тъй като идвам от малкото градче Омуртаг, просто знам –

програмата разрасне ли се, какъв потенциал би имала да помогне на толкова много деца, които са дейни, но просто учителите нямат капацитета да им обърнат индивидулано внимание. Достатъчно е просто да има човек, който да иска да се занимава с тяхната идея и да ги подкрепя в това, което те искат да направят. Мечтата ми за ABLE Mentor е да се разраства все повече и да даде шанс на потенциала на България да разцъфне.