fbpx

,,Мога да донеса радост на децата. Ще пробвам, пък каквото излезе!”

Кога за теб започна приключението ABLE Mentor?

Мои съученици бяха участвали в предишни сезони. Първоначално имах идея да направя longboard трак - рампа за лонгбордисти. Като започнах да навлизам в темата, съвсем случайно попаднах на снимка на параборд. Беше съвсем неочаквано, но така започна всичко.

На снимката се виждаше лонгборд, а пък аз разбирам от лонгборд. Лонгбордът в последствие се оказа най-лесната част от всичко, но за мен тогава беше сигнал, че мога да се справя, мога да доставя някаква радост на децата. Все още нямаше нищо такова в България.

Започвайки проекта, не съм си мислела, че искам да променя България за децата. Просто видях, че този проект е в моята сфера на знание, и си казах: ,,Добре, аз това мога да го направя. Мога да донеса радост на децата. Ще пробвам, пък каквото излезе!”
Какво представлява парабордът?

Параборд е първият модифициран лонгборд за деца със специални нужди.

Как намери снимката на параборд, която вдъхнови твоя проект?

Просто се ровех из facebook и я видях, наистина съвсем случайно - явно е било съдба. Снимката се появи може би 2-3 дни, след като бях кандидатствала в ABLE Mentor с другата си идея, но аз писах на екипа, за да си сменя проекта. Даже преди известно време гледах спомените си във facebook: как съм споделила снимката преди години и съм написала ,,Невероятно!” А сега вече това нещо го има и в България!

Разкажи ми малко повече за твоя ментор?

Той е завършил НСА. Като цяло това, което ни свърза, е спортът. С него започнахме да търсим начини да се свържем с хората в Бразилия, откъдето беше снимката на параборд. Той ми намери преводач, който да преведе съобщенията ми на португалски, за да може да ми отговорят. Като цяло и той изигра роля, но аз съм си правела сама повечето неща през целия проект, защото усещах, че не ми трябва някой, който да ми помага активно. Успявах сама да се справя.

Какво е твоето разбиране за добър ментор?

Добрият ментор хем трябва да насърчава ученика си, хем да не му върши цялата работа.
Добрият ментор непрестанно ти помага да не се отказваш. Има много различни ментори. Има ментори, които повече помагат за личностното развитие на учениците си, развиват ги към по-добро, насочват ги кариерно. Много зависи и от това какъв проект си е избрал ученикът. Не мога да кажа какво е перфектният ментор, но според мен е човек, който вярва в теб, не се отказва и ти помага да продължиш.
Какво успя да постигнеш в рамките на програмата и как продължи пътят на твоя параборд след това?

В рамките на програмата успях да се запозная с много хора в тази сфера, чиито контакти получих от ABLE Mentor. На моето финално събитие бях готова единствено със самата конструкция. Нито имах лонгборд, нито имах някакви други материали, но вече знаех, че ще продължа напред. Всичко друго се случи след програмата - парабордът беше изцяло готов някъде през месец март, през май започнах да го карам с деца. Караме заедно и се забавляваме.

Как стигаш до децата, за които е подходящ твоят параборд?

Най-често се свързвам чрез една организация - ParaKids. Те са общност от деца със специални нужди. Именно създателите на тази организация ме свързаха с деца, които са приключенски настроени и биха искали да пробват. Обикновено децата ми пишат на страницата на параборда и се уговаряме да се видим в парка и да покараме.

Мислила ли си как да направиш повече от един параборд, за да стигнеш и до деца извън София?

Обмисляла съм да има повече параборди, но не съм мислила още как да го постигна. Засега този сякаш е достатъчен - търсен е, но търсенето още не надвишава това, което мога да предложа. Затова и не ми е толкова наложително да правя повече, но в бъдеще наистина мисля или да модернизирам този, или да направя още един-два.

Скъпо ли ти излезе да конструираш параборд?

На мен реално не ми струваше почти нищо, защото хората, с които се запознах, ми дадоха нещата безвъзмездно. Например човекът, който направи конструкцията - Юлиян Димитранов - го направи напълно безплатно. Ние дори не се познавахме лично, не се бяхме виждали на живо. Майка ми намери чрез познати неговия телефон, звъннахме му, обяснихме му от какво се нуждаем и каква е целта на проекта. Само след два дни той дойде до нас и остави самия готов проект - облицовката и тръбите.
Не можех да повярвам, защото изведнъж готовият проект беше пред очите ми. Беше наистина невероятно!
Точно това беше най-голямото ни предизвикателство - как проектът да се направи от материал, който хем да се разглобява, хем да бъде лек, хем да бъде твърд. Много съм благодарна на Юлиян Димитранов.
Значи идеята за проекта е твоя, а Юлиян Димитранов е автор на инженерната конструкция?


Да. Имаше момент, в който си казах: ,,Аз това не мога да го направя.” Офертите, които получавах за изработката на параборд, бяха с много високи цени. Вече бях започнала да мисля как да събера пари, за да купя това, което ми трябва. Когато Юлиян ми донесе тръбите и покритие, остана ми да намеря малките неща.

Аз много карам лонгборд и ние сме една общност, така че лонгборд се намери много лесно - Мартин Радев дари един от своите. Всичко друго бяха въжета, карабинери - даже в някои магазини, магазин ,,Катерач” например, като казвах за какво ми трябва дадено нещо, директно ми подаряваха.
Намериха се хората, които да ми помогнат. Тогава наистина се върна вярата ми в доброто.
Хората подкрепят такива каузи дори когато не ги инициират те самите.

С какви ресурси те подкрепи ABLE Mentor?

ABLE Mentor много ми помогна с началната популяризация, защото там започна всичко. В самия сезон всички много ме подкрепяха. Свързах се с хора, с които още поддържам връзка. На събитията имах кутии за дарения и получих и дарения за материалите, за които ми трябваха пари.

Какво научи за себе си в ABLE Mentor?

За мен беше много градивно да съм в тази програма, защото разбрах, че мога да направя нещо сама. Да видя, че мога сама да се свързвам с хората, че ще ме приемат насериозно въпреки възрастта ми. Разбрах, че ако искам нещо, ще мога да го постигна.
Ако имаше магическа пръчка, която можеш да използваш само веднъж, но в полза на другите, за какво би я използвала?


Тук се колебая, защото в момента бих махнала Covid-19 или бих направила ваксина. Ако обстоятелствата бяха други и нямаше такава непосредствена заплаха, бих променила София - бих я направила по-достъпна за всички хора със специални нужди.
Моят проект и запознанствата ми с хора с увреждания ми показаха, че те имат нужда от помощ. Дори не от помощ - имат нужда да не бъдат отбягвани.
Като започнах да се запознавам с децата, да излизам с тях и да виждам през какви препятствия трябва да минем, за да стигнем до някое определено място, колко е лоша настилката, започнах да обръщам повече внимание на това да правим света по-достъпен за тях.

Има ли нещо, свързано с ABLE Mentor, което ти искаше да ми разкажеш, а аз не те попитах?

Смятам, че програмата ABLE Mentor е много градивна за младите хора. Радвам се, когато виждам свои приятели да се записват.