fbpx

,,Ние сме общото лице”.

,,Научих, че в момента, в който се намеря в дълбокото, ще намеря начин да изплувам.”
February 13, 2020
,,Отвореността за множество различни гледни точки ни помага да видим света като много по-малък.”
February 10, 2020
Кога за теб започна приключението ABLE Mentor?

Преди две години, когато бях в 11. клас. Тогава най-добрата ми приятелка ми каза: ,,Има една програма, ABLE Mentor, много известна. Пробвай се, сигурна съм, че ще успееш.”

Разрових се - като разучих и видях какво са направили създателите на ABLE Mentor, за да ни помогнат на нас, младите, бях толкова впечатлен! И си казах: ,,Добре,  няма как да не участвам!” За мен това беше вълнуващо преживяване - още като видях мотивационните писма, които трябваше да напишем, си дадох сметка, че можеш много неща да направиш и ти за остaналите хора. Защо и аз да не допринеса, като създам нещо за другите? 

Видял си възможност да влезеш в лидерска роля…

Точно така, за да покажа на хората, че всички можем да участваме и сами да се развиваме.
Моят проект беше на тема ,,Архитектурните бижута на София”. Той бе насочен  към опазването на архитектурното ни наследство в античните и аристократични части на града. Или иначе казано -  как да реставрираме старите „бижута“ на града, как да обновим площадните пространства около много важни за нас места в София, как чрез малки стъпки можем да направим средата по-приветлива.

ABLE Mentor беше моментът, в който аз осъзнах, че опазването на архитектурното наследство - начинът, по който ние се отнасяме към сградите и пространствата, е абсолютното огледало на това какви сме. Архитектурата е отражение на това как се отнасяме един към друг: на егоизма, на незачитането на другите. Ние сме едни единици, които просто се грижат за себе си: един си е направил да му стърчат прозорците, друг си е санирал своята част от сградата. Старите ни сгради в центъра на София се рушат. Архитектурата е отражение, в което хората дори не забелязват, че оглеждат себе си. А в същото време ние сме тези, които биха могли да си дадат сметка, че обединени от обща цел, можем да създадем нещо страхотно.
Всъщност се оказа, че ABLE Mentor изключително много ме вдъхнови в това да разработя една идея. Менторката, която водеше моя проект – арх. Гергана Матеева, беше заедно с мен, нахъсана да направим нещо общо. Аз отидох при нея с почти готов проект, който доразвих в ABLE Mentor. Когато имаш ментор и мотивацията, която той и екипът на ABLE Mentor ти дават, някак си всичко това в съвкупност насочва цялата енергия към твоя проект и се получават страхотни неща. Представихме ,,Архитектурните бижута на София” на финалното събитие на ABLE Mentor и това беше един от спечелилите проекти. 

Разкажи ми малко за сградите в проекта ти.

Избрах сгради, чиито символи и орнаментика са заличени не от времето, не са се разрушили сами, а нарочно са премахнати. Точно тези орнаменти и детайли са били най-важните за сградата и са създавали облика й. Всъщност много от орнаментите са били претопявани - особено по време на Втората световна война - за да се правят оръжия.
Абсурд! Идва социалистическият режим и премахва всичките орли – метални, каменни или от гипс, които съвсем не са били нацистки знаци. Още от Античността орлите са били символ на защита, символ на властта. Не е случайност, че са били поставяни върху фасадите на сградите. Орелът е там, за да пази сградата, да показва нейната устойчивост – по този начин се е възприемало от хората. Новата власт просто решава да ги претопят, при положение, че повечето от орнаментите са правени във Виена, в Париж и Прага. Специално орелът, който съм дал като пример, е правен от най-великия български скулптор, Кирил Шиваров. Много от фасадите във Варна и в София са правени от него. Ти не просто унищожаваш човешкия труд, но и история за векове напред. Това е наистина непоправимо.

А как всъщност се вдъхнови за идеята да променяш стара София?
Това е много интересно. Всъщност и аз не знам. Всъщност донякъде знам - в 10. клас ходех на уроци по рисуване, и всеки път, когато минавах покрай мястото на уроците, а те бяха в центъра,  се чудех как е възможно тази плочка да е така, тази фасада да е така… Изведнъж рисуването и правенето на макети, това чувство за изпипаност и прецизност в детайла ме накараха да се зашитам защо пък да не може да се случи по улиците, и от улиците - да се случи и у хората? Малко ни липсва на нас, българите, отношението към детайла. Ние не мислим в детайл. Повърхностното мислене не е качествено мислене. Мисленето в добрата и устойчива перспектива е изграждащо. Когато изградим тези доста важни ценности, тогава идва и вдъхновението за нещо красиво. Всъщност точно това е: вдъхновението и усещането за изтънченост в детайла ми подсказаха, че проект като ,,Архитектурни бижута на София” може да вдъхнови хората за нещо по-хубаво.

Кои бяха най-трудните за преодоляване вътрешни и външни препятствия по време на проекта?
Може би най-трудната част беше съгласуването с архитекта, тъй като някои части от проекта можеха да се окажат неосъществими, защото аз все още нямах архитектурно образование. Най-голямото препятствие, като цяло, беше именно да видя дали тези проекти са осъществими. Второто най-голямо препятствие - реакцията на публиката. 

 

Проект за пешеходно пространство по продължението на р. Владайска


 
Бяха ли осъществими?

Дори намерихме и спонсори, които искаха да ги реализират. В последствие установих, че архитектурното наследство се руши и поради административни причини. Оказа се, че една сграда от 4 етажа има 20 собственици. А тя е уникална, просто е бижу. Аз я бях направил по оригинални чертежи и планове в проекта ми за ABLE Mentor.

Къде намери оригинални планове на сградата?

Това ми е друго хоби - много се интересувам от стари картички. Ровя се в немски, в австрийски, както и в много други сайтове, които са за продаване на картички. Чрез тях се сдобих с автентични картички на сгради, оригинални чертежи, по които възобнових автентичния вид. Не всички се получиха. Има закони в архитектурата, които изискват от архитекта, когато извършва реставрация на изгубения автентичен вид на дадена сграда, да включи и някаква нотка от 21. век. – дали с някакъв материал (стъкло например), дали с някакво различно фасадно решение.  Всички тези неща съм съобразил в проекта си. Като видях реакцията на публиката в ABLE Mentor… до ден-днешен тази мотивация ме държи. Само и единствено реакцията на тези хора ме кара да съм абсолютно перфектен в това, което правя в момента. За да може, като стана архитект, да покажа на хората, че заедно можем да променим нещо. 

Архитектурата си е чисто изкуство - преди е обединявалa скулптори, художници, архитекти и инженери. Тоест имало е голям екип от хора, които правят една обща сграда.
 

 

Какво научи ти за себе си в програмата ABLE Mentor?

Mладите хора се вълнуват от това да си помагат, да имат обща кауза.

ABLE Mentor за това ми отвори очите - ако създадеш една обща кауза, в която всички да участват, наистина можеш да съградиш нещо стойностно. Нека не само да мислим за себе си в един кръг, в който да се мотаем, а да отворим този кръг и да пуснем другите да влязат в него; да създадем нещо и за следващите поколения, да мислим една стъпка по-напред.
 Защото ние сме двигателят на това общество. Ние трябва да бъдем тези, които да определят бъдещето си и да го градим по начина, по който искаме.

Каква е твоята дефиниция на ,,ментор”?

Да си добър ментор е да покажеш уважение към останалите хора. Не говоря само за баналната дефиниция на уважение: изслушвай, като другите говорят. Уважение от гледна точка на това да вникнеш много дълбоко кой човек стои пред теб.
Истинският ментор може много добре да прецени какъв е човекът срещу него, какви са му амбициите, защо прави това, което прави, какви са му намеренията, хората включени ли са в неговите действия, той иска ли да се развива самостоятелно, или иска да е сред другите. Всичко това ще даде една много ясна представа как да подкрепиш този човек и по какъв начин ти така да му въздействаш, че да му покажеш, че хората сме общество, а не сме единици.

Ние сме общото лице. Когато мислим по начин, по който чрез малки компромиси и чрез добри аргументи можем да доведем до нещо качествено, то това ще гарантира общото ни развитие.
Каква роля изигра твоят ментор в развитието на идеята ти за проект?

Още при първата среща менторката ми ме посрещна с една огромна усмивка, с поглед на човек, който очаква от мен да се развия в бъдеще.
Менторката ми така гледаше на мен, че едва ли не виждаше себе си в мен - като човек, който може да допринесе с проекта си за нещо в обществото. Точно тя ми показа от самото начало какво можеш да постигнеш,  имаш ли такъв тип отношение към стоящия срещу теб. Тоест преди да го опознаеш добре, да нямаш задни мисли за това как изглежда, как ти отговаря, да не си въобразяваш, че можеш да кажеш какво е вътрешното му Аз, а да вярваш в него... той може също да е началото на една обща промяна.

Тя с такава усмивка, с такова настроение и вдъхновение те гледа, че няма как да не искаш да направиш нещо много яко, което и двамата да ви удовлетвори.
Много ми повлия нейното позитивно мислене. Само като я видиш - лъчезарна, няма как и ти да не се усмихнеш.

Тя е архитект и непрекъснато имаше задачи, ние успяхме да се видим около 2-3 пъти само. И въпреки всичко остави тази страхотна следа у мен!

С какви ресурси те подкрепи ABLE Mentor в осъществяването на проекта ти?

Когато влязох в ABLE Mentor нямах никакви очаквания, но видях, че ABLE Mentor направи страшно много презентации, свързани с лидерството, с това как да бъдеш човек, който да иска да се развива, да има стойности.

Говориш навярно за обученията?

Да, за самите обучения.

ABLE Mentor не беше само да отидеш, да си направиш проекта и да си кажеш: ,,Приключих!” Трябва да си напълно осъзнат човек.
Трябва да си дадем сметка, че такъв тип програма и такъв тип безплатно обучение е не само нещо, от което трябва да се възползваш, а трябва да си адски благодарен, че въобще ти се е случило в живота. Защото това са ти първи стъпки не само към твоето личностно развитие, не само към формирането на теб като отделна личност и характер, но и първи стъпки към уменията за работа в екип: работа с различни хора, различни намерения, различни проекти. И ти виждаш винаги позитива в различните проекти, виждаш някакво парче, в което можеш да участваш. Реакцията на участниците в АBLE Mentor към моя проект, към моето отношение, към това, че искам да направя нещо различно и стойностно за хората, всъщност ми даде много ясен лъч светлина, че чрез архитектурата мога да променя начина на мислене.

Много се надявам и занапред ABLE Mentor да покаже, че ние сме тези, които поемем ли топката, ще я овладеем заедно.
Какви умения придоби ти за три месеца в програмата ABLE Mentor? 

Много се развих в програмите Photoshop и Lightroom, защото се занимавам и с фотография. И отново - просто развитието на личността ти. Това е най-важното качество според мен. Нямаш ли развитие на личността, ти не можеш да направиш проект, който да вдъхнови хората. Нямаш ли качествено развитие на личността, няма да имаш усмивката, с която да подадеш този проект, така че той да бъде оценен. Тези качества смятам, че са едни от най-важните. 

Има ли момент от програмата АBLE Ментор, който помниш като по-ярък от останалите?

Никога няма да забравя хората как реагираха на проекта ми. Никога не бях се замислял как може твоето вдъхновение, това, че ти обичаш това, което правиш, и с любов си го предал, и с истинска надежда, че то може да промени нещо, e способно толкова силно да повлияе на другите. Толкова бяха вдъхновени! Хартиеното ми пощенско пликче за препоръки и похвали беше толкова препълнено, че чак щеше да се откъсне от стената. Това до ден-днешен ми е стимулът да правя такива проекти и да ги представям.

Ако имаш магическа пръчка, която можеш да използваш само веднъж в полза на другите, за какво ще я използваш?

Много хубав въпрос, ще кажа защо. Хората сме създадени да вярваме. Всеки има някаква вяра, вяра в нещо, което страшно много го вълнува. В случая аз имах вярата, че можеш да промениш света към нещо по-добро. Аз смятам, че намерих нещото в архитектурата, и ABLE Mentor ми го доказа.

Ако имах магическа пръчка, всекиго бих омагьосал да вярва в това, че доброто побеждава. Винаги побеждава и няма да спре да побеждава.
Когато човек е изградил една качествена ценностна система, свързана с това да е винаги в помощ  на другите, и винаги да знае, че абсолютно може да се разчита на него - когато имаме изградена вяра, било то в Бог, било то в християнските ценности, които той ни е вродил, тогава ще имаме качествено общество. Тогава всеки ще иска да бъде добронамерен.

Имаше ли нещо, което искаш да ми разкажеш, а аз забравих да те попитам?

Ще говоря за ментора. Менторът ми винаги избираше място, където ще се чувствам удобно. Винаги намираше начин, по който да комуникираме. Винаги измисляше причини защо нещо вътрешно в мен ми пречи да осъществя нещо по начина, по който тя вижда и вярва, че мога да го направя. Много важно нещо е обратната връзка и комуникацията между хората. Аз ако си казвах: ,,Ами говори си, каквото си искаш, аз съм си такъв и ще се приема такъв…” Ами не, аз не се приех такъв.

Аз приех, че трябва това, което е проблемно не само в моя проект, но и в мен като личност, да го осъзная и да го променя. Така постигнахме повече. Така успехът е с няколко стъпки напред!