,,Една част от мен винаги е искала да намери начин да „даде“ на другите.”
Радина Недялкова
Как разбра за ABLE Mentor и какво те привлече към програмата?
Стана доста случайно. От седем години и половина живея извън България – в далечна Ирландия. Миналата година започнах да търся начини да остана свързана с родината си. Бях започнала да усещам, че ми се изплъзват някои думички на български, затова исках едновременно да помагам с нещо и да не забравя езика си.
Появи се публикация от някого в LinkedIn, свързанa с ABLE Mentor - стана ми много интересно, отидох на сайта и там видях, че за първи път ще организирате онлайн издание на програмата. Казах си: „Това е знак!”
Хареса ми колко лесно и разбираемо е описано всичко. Подадох си документите, а когато се чух с Ники, това беше наистина seal the deal моментът! Допаднаха ми въпросите, които той ми зададе, защото усетих, че за него не е просто: ,,Имаме тук един доброволец, супер, сега ще работим заедно!”, ами е далеч по-задълбочен в преценката си.
Стана доста случайно. От седем години и половина живея извън България – в далечна Ирландия. Миналата година започнах да търся начини да остана свързана с родината си. Бях започнала да усещам, че ми се изплъзват някои думички на български, затова исках едновременно да помагам с нещо и да не забравя езика си.
Появи се публикация от някого в LinkedIn, свързанa с ABLE Mentor - стана ми много интересно, отидох на сайта и там видях, че за първи път ще организирате онлайн издание на програмата. Казах си: „Това е знак!”
Хареса ми колко лесно и разбираемо е описано всичко. Подадох си документите, а когато се чух с Ники, това беше наистина seal the deal моментът! Допаднаха ми въпросите, които той ми зададе, защото усетих, че за него не е просто: ,,Имаме тук един доброволец, супер, сега ще работим заедно!”, ами е далеч по-задълбочен в преценката си.
Той искаше да знае каква е мотивацията ми да стана ментор, какво ще ми донесе този избор на мен като човек и като професионалист, какви цели ще си поставя. Много ме впечатлиха подходът, дълбочината и емпатията му.Аз съм психолог по образование, но доброволчеството не е нещо, до което съм се докосвала преди, поради ред причини.
Една част от мен винаги е искала да се обвърже по различен начин, да намери начин да „даде“ на другите. И наистина ABLE Mentor беше за мен сбъднато желание.
Какво от психологията ти беше най-полезно в опита ти на ментор?
Не знаех каква е рамката на един ментор, какво се изисква от мен. Аз самата никога не съм имала ментор. Знаех само, че Алекс и Ники нямаха някаква конкретна форма, в която очакват да се впиша. Казаха ми: ,,Ти си там, за да подкрепяш.” А това беше чудесно! Поради тази причина подходих по следния начин: ,,Добре, искам да разбера какъв е човекът, с когото ще работя, и кой е най-добрият начин, чрез който да се свържем един с друг.”
Ако свържа този подход с въпроса ти кое от психологията ми помогна, то е това, че психологията ти дава възможност да направиш една стъпка назад.
Мишо искаше да работи по социален проект. Когато обаче той започна да говори за себе си, веднага идентифицирахме по-належащи неща, свързани с неговия начин на живот и изборите, които прави. Започнахме всеки път да правим обзор на седмицата - как е минала тя, кои са основните моменти (победи и предизвикателства). Той започна да си дава сметка, че има изключително много неща на плещите си, че голяма част от тях са доста хаотични, че има навика да казва ,,да” на всяка интересна идея или предложение.
Не знаех каква е рамката на един ментор, какво се изисква от мен. Аз самата никога не съм имала ментор. Знаех само, че Алекс и Ники нямаха някаква конкретна форма, в която очакват да се впиша. Казаха ми: ,,Ти си там, за да подкрепяш.” А това беше чудесно! Поради тази причина подходих по следния начин: ,,Добре, искам да разбера какъв е човекът, с когото ще работя, и кой е най-добрият начин, чрез който да се свържем един с друг.”
Ако свържа този подход с въпроса ти кое от психологията ми помогна, то е това, че психологията ти дава възможност да направиш една стъпка назад.
Вместо да казваш на човека какво да прави, да слушаш. Да си там, да се усмихваш, да си позитивен и да слушаш.Адски важно умение е активното слушане. Нашата връзка с Мишо се разви по толкова естествен път, че наистина срещите ни заприличаха на сеанси с психолог. Аз почти не се намесвах, само му давах някои насоки, а той като един интелигентен и интуитивен човек сам стигаше до важните заключения и решения.
Мишо искаше да работи по социален проект. Когато обаче той започна да говори за себе си, веднага идентифицирахме по-належащи неща, свързани с неговия начин на живот и изборите, които прави. Започнахме всеки път да правим обзор на седмицата - как е минала тя, кои са основните моменти (победи и предизвикателства). Той започна да си дава сметка, че има изключително много неща на плещите си, че голяма част от тях са доста хаотични, че има навика да казва ,,да” на всяка интересна идея или предложение.
Въвеждането на регулярна рефлексия, което е също подход в психологията, наистина помага на всеки един от нас, дори и в рамките на една седмица, да си даде сметка кое е било пропуск и какво би могъл да промени.Аз само го питах: ,,Добре, и сега какво правим?” Оттам нататък не съм му давала никакви конкретни напътствия, не съм била в ролята на учител, а по-скоро в ролята на психолог, приятел и ментор.
Ради и Мишо - онлайн екип :)
Ти имаше ли свой личен проект в същото време, свързан с нещо, което ти самата би искала да извлечеш от менторството?
Да, абсолютно! Имах проекция. От една страна не искам да губя връзката с България -
Стана ми много приятно, че с Мишо създадохме една съвсем естествена приятелска връзка. С него продължаваме и до ден-днешен да се чуваме. Той изведе общуването ни до тотално различно ниво. Изненада ме по най-позитивния възможен начин:
Да, абсолютно! Имах проекция. От една страна не искам да губя връзката с България -
искам да давам пример на младите хора, че можеш да постигнеш много неща без финансов гръб или връзки.От друга страна съм в такъв етап от живота си, в който планирам да стана майка. Понеже съм единствено дете, нямам никаква идея какво е да се грижиш за някого и да бъдеш до него. В моята проекция тази програма трябваше да ми помогне да разбера повече за ролята на възрастния - не толкова ролята на родител, а на човек, който носи отговорност за някой друг. Менторът, малко или много, се появява като фигура на авторитет и оказва влияние, а това си е все пак сериозна отговорност. Казах си: ,,Искам да разбера мога ли да се справя с тази роля на по-възрастния - било то сестра, майка, или просто човек, който ти помага.”
Стана ми много приятно, че с Мишо създадохме една съвсем естествена приятелска връзка. С него продължаваме и до ден-днешен да се чуваме. Той изведе общуването ни до тотално различно ниво. Изненада ме по най-позитивния възможен начин:
никога не съм си мислела, че аз мога да науча толкова много от толкова млад човек.
Какво научи от Мишо?
На първо място - неговият позитивизъм и начинът, по-който гледа на нещата, е много зрял. Той има толкова много допълнителни интереси и ангажименти извън училище.
Какво научи за себе си от ролята си на ментор?
Винаги съм знаела, че съм доста силна в активното слушане и емпатията. Не очаквах обаче да дам шанс на другия човек да бъде водещата фигура, а аз само леко от време на време да се намесвам, за да му настройвам честотите, докато той лети. Не очаквах да изпитвам и гордост от това, че Мишо сам стига до верните изводи. Учих се доста и на търпение, защото не можеш да го насочваш в някаква среда прекалено много, не можеш да се намесваш в начина, по който той устройва седмицата си. Обаче е истински удовлетворяващо да усетиш, че всъщност си успял да постигнеш доста повече от това, което първоначално си бил заложил като компетенции и умения.
На първо място - неговият позитивизъм и начинът, по-който гледа на нещата, е много зрял. Той има толкова много допълнителни интереси и ангажименти извън училище.
Научи ме, че можеш да съчетаеш нещата, да бъдеш щастлив, да не се притесняваш, че външният свят ще бъде срещу теб.Когато ме попитаха какъв тип ученик искам да имам, аз казах, че нямам абсолютно никакви претенции - за мен не е важно откъде ще бъде, дали ще бъде мъж или жена, дали ще бъде от малцинство или не. Прочетох профила на Мишо и нямах абсолютно никакви очаквания. Сви ми шапката от гледна точка на комуникация, изказ, желание за работа, социална отговорност, алтруизъм, хъс, смелост, целенасоченост, мотивация - неща, които аз не съм си мислела, че мога да видя в човек на 18 години. В него има издръжливост и търпение, които са изключително автентични и не съм виждала в други хора.
Какво научи за себе си от ролята си на ментор?
Винаги съм знаела, че съм доста силна в активното слушане и емпатията. Не очаквах обаче да дам шанс на другия човек да бъде водещата фигура, а аз само леко от време на време да се намесвам, за да му настройвам честотите, докато той лети. Не очаквах да изпитвам и гордост от това, че Мишо сам стига до верните изводи. Учих се доста и на търпение, защото не можеш да го насочваш в някаква среда прекалено много, не можеш да се намесваш в начина, по който той устройва седмицата си. Обаче е истински удовлетворяващо да усетиш, че всъщност си успял да постигнеш доста повече от това, което първоначално си бил заложил като компетенции и умения.
Казвах на Мишо всеки път, когато той ме учи на нещо.
Общуване от разстояние, но винаги с усмивка
Ако трябваше да ми разкажеш своята ABLE Mentor история с няколко изречения, как би прозвучала тя?
Беше все едно си се записал на курс по пиано, искаш да се научиш да свириш и нещата просто се случват - ръцете ти започват да свикват с клавишите и с времето се движат все по-добре, докато това не се превърне в нещо съвсем естествено. Никога не съм си представяла, че може да ми се случи такова нещо. Аз обикновено съм циник, когато става дума за такива програми, особено когато са на доброволчески принцип - винаги съм си имала едно наум. Тази предварителна настройка беше тотално зачеркната още през първата седмица.
ABLE Mentor беше много красива и надграждаща на човешко и професионално ниво програма, защото включваше най-различни дейности. Всички хора, които стоят зад програмата, се грижеха за това обратната връзка да се чува. Имаше го този елемент на гъвкавост съвсем естествено, което за мен е важно – аз съм свикнала да давам мнение и се радвам, когато то е ценено.
Беше все едно си се записал на курс по пиано, искаш да се научиш да свириш и нещата просто се случват - ръцете ти започват да свикват с клавишите и с времето се движат все по-добре, докато това не се превърне в нещо съвсем естествено. Никога не съм си представяла, че може да ми се случи такова нещо. Аз обикновено съм циник, когато става дума за такива програми, особено когато са на доброволчески принцип - винаги съм си имала едно наум. Тази предварителна настройка беше тотално зачеркната още през първата седмица.
ABLE Mentor беше много красива и надграждаща на човешко и професионално ниво програма, защото включваше най-различни дейности. Всички хора, които стоят зад програмата, се грижеха за това обратната връзка да се чува. Имаше го този елемент на гъвкавост съвсем естествено, което за мен е важно – аз съм свикнала да давам мнение и се радвам, когато то е ценено.
Има ли нещо, което ти искаше да ми разкажеш, а аз забравих да те попитам?
Ще се радвам да се направи, каквото е възможно, за да имат повече млади хора достъп до тази програма, защото наистина си струва – времето, усилията, контактите, мъдростта!
Ще подкрепим всеки ученик, който иска да работи активно за своето развитие.
Защото да сме част от растежа за нас е чест и привилегия.
Защото вярваме, че така заедно градим по-добро общество.
Защото знаем, че можем.
Вие искате ли да се включите?