fbpx

,,Научих, че в момента, в който се намеря в дълбокото, ще намеря начин да изплувам.”

,,Mоже би това, че помагам, е проявление на моята мисия за щастието.”
February 20, 2020
,,Бих дарила всекиго с крилата на силата да вярва в себе си.”
February 19, 2020

Радина Краева

 

Кога за теб започна приключението ABLE Mentor?

През есента на 2015 година, когато участвах в Сезон 4. 

Как разбра за програмата и какво те накара да участваш?

Знаех за програмата още докато бях в 9. клас – от мои приятели, които тогава участваха във 2. сезон. Реших да участвам, защото имах страшно много въпроси, търсех много отговори, до които исках да стигна по някакъв по-структуриран начин, и бях наясно, че ми трябва помощ в тази насока.

ABLE Mentor отговори ли на това твое очакване да намериш структура, в която да подредиш въпросите си?

Да. Аз не очаквах, че ще получа отговор на всяко едно нещо, това би било да искам прекалено много. Всъщност тогава изключително интересно ми беше да получа представа за предприемаческата екосистема в България. ABLE Mentor успя да ме накара да си задам много добри въпроси и даже ми даде много отговори в тази насока.

ABLE Mentor за мен се оказа стъпало към много други неща, които се случиха след програмата. Беше един от онези случаи, когато отваряш нова врата, без да имаш големи очаквания,  само за да се разкрият пред теб още 10 нови врати.

Имаше ли идея за проект, когато влезе в ABLE Mentor?

Да, бих казала, че имах сравнително ясна идея. Основното, което исках, беше да се запозная с предприемачеството – какво представлява то, и да опозная предприемаческата екосистема в България. Исках обаче и да го направя в структуриран вариант, така че да имам някакъв видим и измерим резултат. Избрах да организирам събитие с български предприемачи, насочено към ученици. Успях да направя събитието два месеца след края на моя сезон, но основното всъщност беше, че

научих много повече от хората, с които менторът ми ме запозна, отколкото от организирането на събитието.

Затова и не бих казала, че събитието беше основното за мен, макар че то беше проектът. 

Разкажи ми повече за това как организира събитието.

В рамките на три месеца с ментора ми се видяхме няколко пъти, в които поетапно планирахме какво и как искаме да направим. Идеята беше да съберем на едно място ученици, които са мотивирани и любознателни, и успели български предприемачи. Менторът ми, Александър Александров, е сериен предприемач и основател  на Pixelmedia.bg, Economic Magazine и NewBusiness.bg. Тогава той беше и част от Start It Smart, една от най-големите и добре познати предприемачески неправителствени организации в България. Алекс имаше опит в организирането на събития и ми предостави темплейт, на който да стъпя и който обсъдихме. Той се свърза с двама от лекторите, аз намерих третия през мрежата от контакти на ABLE Mentor. Лекторите бяха Георги Иванов, който тогава беше съосновател и CEO на Enhancv, Дарин Маджаров, съосновател и CEO на Уча.се, и Велико Минков, съосновател на StatAce и член на ABLE. Моят сезон беше есенен, тоест беше от ноември до януари, и планирахме да направим събитието по-късно, когато учениците нямат толкова много тестове, не приключва семестър, времето е по-хубаво. Доколкото си спомням, събитието се състоя през март в зала ,,Америка за България” на СУ и успяхме да съберем около 50-60 души. 

Ради с проектния лидер на ABLE Mentor Николай Николов

Какви теми засегнахте в това предприемаческо събитие?

Всички разказаха за това, с което се занимават, и за опита си в стартирането на бизнес в България. Георги разказа как се е родила идеята за Enhancv. Enhancv е, бих казала, един от най-успешните и най-разпознаваеми български стартъпи. В момента те са познати на международно ниво и представляват платформа за персонализиране на CV-та. Enhancv тогава беше третият стартъп на Георги, така че той разказа и за първоначалния си опит, за това как се е запознал със съоснователите на Enhancv. Цялата идея беше, че в България може да се развива бизнес, и че можеш да развиваш бизнес, когато си млад. Дарин говореше за това как стартира Уча.се – когато той е бил в университет в чужбина, сестра му постоянно го търсела за помощ с домашни по химия и той започнал да ѝ ги обяснява по скайп, но тя продължавала да ги забравя. Така Дарин започнал да записва видеа с уроци за нея. След това тези уроци започнали да ги ползват и приятелките ѝ, и Дарин осъзнал, че това може да се превърне в бизнес.

Защо реши да насочиш събитието към ученици?

Събитието беше насочено буквално към мен и ученици като мен. Това бяха неща, които ми бяха интересни, които аз исках да разбера, и знаех, че имам много приятели и познати, които се интересуват от същите неща.

С таргет ,,хора като мен” успях да използвам събитието като средство, от което се уча: да разширя мрежата си от познати и да навляза в средата. Това беше моята вратичка към предприемаческата екосистема в България.

Продължава ли и до днес твоят интерес към предприемачествoто?

Да. След края на моя сезон в ABLE Mentor аз се включих към организационния екип, защото много ми хареса подкрепата, която получих, и исках да предоставя същата възможност и на други ученици. Доброволствах активно в следващите шест сезона, преди да замина да уча в Шотландия. През последните две години помагам малко по-пасивно, но се опитвам да се включвам, когато мога.

Startup Grind

Като се замисля, една от най-интересните ,,случайности”, която ми се случи покрай ABLE Mentor, беше запознанството ми с Роси Каралийска. Познавах я от един лагер на Националната школа по мениджмънт, след това я засякох на откриващото събитие на моя сезон на ABLE Mentor – тя сподели за опита си от Сезон 2, за проекта, по който е работила, и какво се е случило след това. Оказа се, че Роси и Алекс, менторът ми, са част от Start It Smart. Благодарение на тях и аз се присъединих към екипа. Започнах да се занимавам с организационните процеси там, помагах за организирането на петия и на шестия сезон на Start It Smart | Pre-Accelerator. Тогава това беше най-големият Pre-Accelerator на Балканите.

Първият ми стаж беше в Doglar, мобилна апликация, която свързва собственици на кучета. Станах част от екипа на Doglar благодарение Поли Дешева, която освен съосновател на Doglar и VP на Start It Smart, беше и ментор на Роси по време на техния сезон на ABLE Mentor. След Doglar се включих и в следващия проект на Поли – WebDesh, service компания за WordPress базирани уебсайтове. Като цяло почти всички неща, с които се занимавах, някак си винаги бяха свързани по нестандартни начини. Буквално попаднах в екипи – както в ABLE Mentor,  така и в Start it Smart и – с по 10-15 души, които са изключително проактивни и мотивирани. Някак си си намерих моите хора. А най-интересното е, че в Start It Smart аз бях най-малката от всички.

Тогава бях на 16 и бях в работна среда с петнайсетина души на възраст между 20 и 30.

Start It Smart

Как се чувстваше в тази ситуация?

Страхотно, защото всъщност

никой в нито един момент не ме подцени заради това, че съм по-малка.

А и много хора видяха в мен човек, когото могат да менторстват, и това ми помогна страшно много.

Най-големият ми takeaway от ABLE Mentor беше, че менторите в живота са важни, и че не ни трябва само един ментор, а ни трябват много. Менторът не трябва да е човек, на когото се възхищаваш безусловно, а човек, у когото виждаш качества, които би искал да развиеш и у себе си.

Менторът е човекът, от когото можеш да се учиш и искаш да се учиш. Можеш да имаш ментор, който да ти помага за предприемачество, ментор, който да ти помага за емоционалното ти развитие, но това значи, че трябва да ги поставяш на пиедестал. Освен това менторът е човек, с когото не трябва да имате комуникационни бариери помежду си.

Какво ти беше най-трудно в програмата? 

В един момент менторът ми ме остави да съм изключително самостоятелна и това ме накара да поема инициативата и да стана проактивна. Може би този подход, който ме изблъска към самостоятелност, беше трудна стъпка, но пък с времето го оцених, защото ме изкара много извън зоната ми на комфорт и ми предостави възможност аз да карам нещата да се случват, а не само да чакам. 

Какво научи за себе си от това преживяване?

Научих, че в момента, в който се намеря в дълбокото, ще намеря начин да изплувам. Това ми изгради самоувереност, която преди нямах, и която ми позволи да вярвам, че съм способна да правя много повече.  Научих се да вярвам в инстинктите си и в себе си. Явно менторът ми е имал достатъчно доверие в мен, за да ме пусне в дълбокото, и това ми помогна да порасна, да стана по-самостоятелна, да стана по-активна. Този урок продължавам да го използвам и до днес. Той направи възможни всички следващи стъпки от развитието ми.  

Покрай проекта си осъзнах, че това, че участваш в ABLE Mentor, не означава, че трябва да постигнеш всяко едно нещо в рамките на тези три месеца, не означава, че трябва да си поставяш цели само за този период, и по никакъв начин не означава, че работата с ментора ти трябва да е ограничена само до рамките на програмата.

Аз продължих да комуникирам с ментора ми Алекс и след сезона, и до ден-днешен се чуваме по няколко пъти в годината.

Програмата ABLE Mentor с какви ресурси те подкрепи?

Бих казала, че получих най-много от ABLE Mentor след като се включих в организационния екип. Аз участвах в сезон, който се проведе преди четири години, a последните три години и половина съм ги изкарала, помагайки за реализирането на програмата. Това остави много по-голям отпечатък в мен, отколкото трите месеца в сезона. Всички “малки” позитивни неща и преживявания, които са се натрупали с времето, са дошли много повече от екипа на ABLE Mentor и от работата ми като част от него.

Ради с екипа на ABLE Mentor Сезон 7

В някакъв момент използвах и ABLE Mentor, и Start It Smart, и всичко останало, с което се занимавах, като начин за практическо кариерно ориентиране. Учех банково дело в Националната търговско-банкова гимназия и знаех, че това не е моето нещо, но вече бях там и нямах много опции как да го променя, затова пък исках следващият кариерен и академичен избор, който ще направя, да бъде много по-информиран.

В ABLE Mentor за три години минах през толкова много и разнообразни роли – бях координатор няколко сезона, бях водеща в продължение на два сезона, организирах алумни инициативи и тиймбилдинг, занимавах се с клуб по предприемачество, бях админ в продължение на два сезона, работих по ребрандинга на програмата, и още какво ли не. Минах през толкова много различни роли и активности, защото исках да видя как се организира програмата от различни гледни точки и да намеря кое би ми било най-интересно.

Имах същия подход и в Start It Smart, и във всички други неща, с които се занимавах. По този начин в един момент успях да се ориентирам, основно благодарение на Поли и WebDesh, че искам да се занимавам с програмиране. Програмирането е нещо изключително практично и в същото време – изключително логично. В момента уча софтуерно инженерство в Глазгоу, Шотландия. Тъкмо се прибрах в Глазгоу от Доха, където прекарах две седмици, занимавайки се с Arab Innovation Academy, и започнах четвъртия си семестър тук. 

Ради по време на Arab Innovation Academy, януари 2020

ABLE Mentor страшно много промени средата ми, което промени и мен по толкова много начини. А според мен човек е именно продукт на средата си!

Какво според теб е най-важно участниците в ABLE Mentor да осъзнаят, за да си вземат повече от програмата? 

ABLE Mentor може да даде наистина много и е въпрос на това колко учениците са готови да си вземат.

Според мен много от учениците в един момент, когато видят всички презентации около тях, имат нуждата да са на нивото на всички останали. Това понякога ги кара да захаросват нещата, да ги представят като много по-добри, отколкото са в действителност, само за да не останат по-назад. Когато аз правех моята презентация за финалното събитие на 4-ти сезон, знаех, че искам да организирам събитие, което да се проведе два месеца след края на сезона. Честно казано, не бях сигурна по никакъв начин дали то ще се случи или не, но го представих по такъв начин, сякаш бях 100%  уверена, че ще го направя. Няма да лъжа – захаросах доста нещата, опитах се да го продам и на останалите, и на себе си. Според мен, когато имаш култура на ,,захаросване” на всичко, това кара всеки един ученик да се чувства малко не на място, да се чувства сякаш той не прави достатъчно.

Кога е моментът да бъдем честни със себе си и кога е моментът да бъдем честни с останалите в това, което правим и презентираме? Според мен много ученици отдават огромна важност на това да излязат и да презентират, а е много по-важно какво ще си вземат от програмата, какво ще направят след тези три месеца, с кого ще се запознаят, какви приятелства ще изградят (думата контакти някак си не звучи на място тук), какви възможности ще открият.  Според мен това е осъзнаване, което най-активно можеш да направиш в ретроспекция след края на сезонa, затова и искам да го споделя тук и сега.

Какъв проект би направила днес? 

Ако трябва днес да участвам в ABLE Mentor, следващата ми цел би била да бъда ментор.