- Как си представяш себе си след 5 години?
- Бих искал да съм самостоятелен, доволен от постъпките и решенията си, сигурен в себе си. Гордо изправен човек, който гледа с развълнуван поглед към бъдещето и крачи уверено, без да се съмнява и без да поглежда назад.
Без съмнение Нурай Салим, десетокласник от Тервел, ще надмине собствените си
очаквания в следващите години. И как да е иначе, щом само за три месеца в ABLE Mentor той преодолява притеснението да говори пред публика от 120 непознати, предизвиква себе си и задава въпроси на всяко събитие, записва и публикува първия си видео урок по кей-поп на български език и избира какво да учи след гимназията.
Нурай се записва в 15-я сезон на ABLE mentor преди година. Грабва го възможността за
кариерно ориентиране и това, че всеки ученик има личен ментор.
„Когато реших да се
запиша в програмата, казах на майка ми: „Това може да промени живота ми.“ - споделя той.
В книгите за личностно развитие, които харесва да чете, се препоръчва да си намериш ментор. И ABLE Mentor го среща с Ралица Дъбова, експерт по студентски обмени в King’s College London. „Не мога да си представя някой друг да ми беше ментор. Различни сме, но се сработихме чудесно и научих много от нея“, разказва Нурай.
„Исках да се чувствам по-сигурен в себе си, в бъдещето си, да намаля тревогите и несигурността, които изпитвах, и да комуникирам с повече хора“
- казва той и допълва, че до голяма степен участието в програмата е покрило очакванията му. Среща се с ментора всяка седмица. Обсъждат по какъв път да поеме след гимназията, възможни специалности, правят университетско проучване. „Работихме по автобиографията ми, мотивационното писмо, срещахме се с различни професионалисти, дори с един от тях говорих изцяло на английски“, споделя Нурай. Най-ценното за него обаче е нейната подкрепа и окуражаване.
„Отначало имах много идеи за проекти, защото исках да развия себе си, но в същото време не исках да съм напълно егоистичен, исках да дам нещо. Исках да направя нещо, с което да помогна на животните на улицата. Исках да направя нещо за жените, което да им помогне да се чувстват по-силни и защитени. Обаче намалихме идеите, направихме ги по-реалистични и стигнахме до този краен продукт – видео урока по кей-поп“, казва Нурай. Страстта към корейската култура започва през 2017 г., когато за първи път чува песента DNA на корейска бой банда BTS. „За да станеш кей-поп идол, се явиш на кастинг
на млада възраст. Има звезди, които на 14-годишна възраст отиват в Южна Корея, която не е родната им страна, не знаят езика, отделят цял ден да репетират в залата, не им се плаща, гладуват. Много дават от себе си, за да успеят и да станат добри. Сравнявах се с тях и си казах – въй, аз нищо не правя, постоянно гледам телевизия, сит съм и не върша нищо. И започнах да чета книги, да гледам клипове, за да се развия”, разказва той. Отначало очаква бързи резултати и се ядосва на себе си, че не се получава.
„Бях се отчаял, че няма да се справя с нищо. Споделих с моя ментор, че ако не стана такъв, какъвто искам да бъда, ще се откажа от мечтите си и от всичко и ще стана войник. Дисциплина и строгост, изцяло ще служа на другите, без да мисля за себе си и своето удовлетворение. Тогава Ралица ми каза, че за да стана войник, се изискват много неща, не е така лесно.
„Имаш всичко, което ти е нужно, за да постигнеш всичко, което желаеш“, каза ми тя“.
Така Нурай описва един от най-ключовите моменти от работата със своя ментор. Думи, които ще пази в ума си, за да го превеждат през трудностите напред.
Едно от тези препятствия е да се научи да приоритизира. „Имах предостатъчно време, просто не можех да го регулирам правилно и отлагах“, признава той. Но се изненадва от себе си, когато открива как се подобрява.
„В началото се паникьосвах, но колкото повече бях изложен на напрежение, ставах по-сигурен в себе си и това, което правя. Още усещам тревога, но мога да работя по-добре под напрежение“, разказва той.
Работата по видео урока отнема много време. Нурай харесва да стои пред камерата и да показва сложните движения, но се обезкуражава, когато трябва да стои часове на лаптопа след това, за да обработи видеото преди публикация. Усилията обаче си заслужават и той получава само позитивни отзиви за урока.
Най-ценното, което Нурай си взима от участието в ABLE Mentor, е откритието, че няма
нужда да се насилва да променя себе си, за да бъде харесван.
„Комуникирам лесно, но нямам приятели в малкото ми градче, с моите интереси и гледна точка. И си мислех, че аз съм проблемът и съм като извънземно, много различен. Благодарение на участието ми в програмата разбрах, че е по-добре да чакам за правилните хора. По-добре да приема
нещата, каквито са, да държа на принципите си и това, което искам да кажа и харесвам“, споделя той.
Обученията, срещите с другите участници, комуникацията с ментора му липсват след края на програмата, но новият опит е безценен и тепърва ще му служи. Препоръчва и на свои приятели да се запишат. Казва им, че ако се чувстват несигурни и искат да вкарат ред в живота си, или пък да преодолеят срамежливостта си в добра среда, ABLE Mentor е тяхното място. Кореистиката пък е неговото близко бъдеще. Решил е, това ще учи. Мисли и да стане учител, защото му се отдава. Но преди това може да живее няколко години в Южна Корея.
Може. Нурай може всичко, което си пожелае, защото както му напомня неговия ментор Ралица – „Имаш всичко, което ти е нужно, за да постигнеш всичко, което желаеш“.