fbpx

,,Няма как да променяш себе си, без да променяш околната среда.”

,,Предай нататък”.
February 10, 2020
,,Хората трябва сами да инициират своето развитие”
February 10, 2020

Никола Груев

 

С какво се занимаваш в момента? 

Уча гастрономия – това е наука за храната, като не е ограничена само до технологичния ѝ аспект, ами включва в себе си ред дисциплини. Идеята на програмата, която аз следвам, е именно да предложи един 360-градусов подход, защото храната не е ограничена само до една сфера. 

Какво означава ,,подход на 360 градуса” – че свързваш храната с всички аспекти от живота си?

Да, и с всички други дисциплини. Модерният подход в момента е да се преминават границите, които са поставяни преди това между дисциплините, и традиционният Картезиев метод на разграничение и деление се премахва. Отиваме към мултидисциплинарния подход и към системно мислене за храната.

Къде учиш гастрономия? 

Описание и анализ на производството на зехтин – част от практическите експедиции на университета.

В Италия – в университет, който се намира в Поленцо, на 50 километра от Торино. 

Как се породи твоят интерес към гастрономията?

Винаги съм имал интерес към храната. Това знание е традиционно предавано от жените, най-често от бабите. При мен случаят не беше различен. В последствие продължи да ме привлича знанието за храната и в крайна сметка реших да се посветя на него. 

Кога започна преживяването ти в ABLE Mentor? 

Програмата се презентира в училищата. Имаше извънредна презентация, дни преди закриването на кандидатстването. Около час преди крайния срок си казах, че ще кандидатствам, вършех и нещо друго в същото време, нахвърлях на лепящи се бележки мотивацията си за ABLE Mentor. Успях да попълня всичко в крайна сметка. Кандисатствах по-рано от обикновено – все още в 9. клас.

Ти имаше ли вече идея за проект в момента на кандидатстване?

Всъщност не знаех въобще с какво искам да се занимавам, имах много идеи. В крайна сметка с моя ментор решихме да се спрем на готвене. Той беше графичен дизайнер, но се интересуваше чисто човешки от храната, въпреки че това не беше неговата сфера.

Дай ми твоята дефиниция на ментор

Менторът със сигурност много често се появява като приятел, аз бих казал и съратник, и подкрепа.

Обикновено когато човек се развива, когато започне да прави неща за себе си, в един момент разбира, че ,,себе си” не се простира само до него самия, но и до околните. Няма как да променяш себе си, без да променяш околната среда. Всъщност менторите са хора, надскочили собствените си рамки и протегнали погледа си навън – към бъдещето. Това са хора, които искат да създадат по-добро бъдеще, но не за учениците, а заедно с тях.

Какво представляваше вашият проект?

Тогава програмата беше по-дълга – четири месеца, та ние вкарахме един месец в чудене какво да правим, храна ли да е, нещо обвързано с природните науки ли да е. След много питане си казах: ,,Да, храната е нещо, което ме привлича, с което бих искал да се занимавам в бъдеще, но да видим как нещата ще се развият.”  Проектът, над който се бяхме спрели, беше именно книга с рецепти, разработени от мен. За два месеца нямаше как да направим цяла, голяма книга с рецепти, затова решихме да ограничим тематиката и обема и направихме книга с рецепти за десерти – 20 на брой. Започнахме с разписване и приготвяне на всяка рецепта, продължихме със заснемане и изготвяне на малка чернова/портфолио на самата книга, за да можем да я представим пред издателските къщи. След това започна търсенето на издателства. Това се оказа нещо изключително трудно. Ние очаквахме да е така, разбира се, защото в многото срещи, които бяхме организирали с блогъри и хора с опит в сферата, това изплуваше – че от 10 врати, 9 със сигурност ще се затворят. Така се и случи – очаквахме няколко издателства да се свържат с нас, имахме техните обещания, но това не стана и в крайна сметка минахме към онлайн вариант.

Пробна снимка на една от рецептите в книгата.

Значи мога да намеря книгата онлайн?

Ами не. Ние имахме заготовките, след това решихме книгата да бъде под формата на блог, а не като единично издание, което може да се изтегли. 

И има ли блог?

Има, въпреки че моето постоянство не го разви особено много. След това обаче кулинарният ми интерес прерасна в гастрономически такъв. Започнах да се интересувам още повече от самата подготовка на продуктите, от това откъде идват, защо са такива, какви социални фактори например ги определят.

Едно от първите лога за блога, изработено от ментора на Никола.

Успяхте ли да постигнете целта си да създадете 20 рецепти?

Имахме разписаните рецепти. За издателствата направихме портфолио с 3-4 пълни рецепти със снимки и дигитално оформление – за това ми помогна моят ментор.

Стремяхме се десертите да бъдат прости за изпълнение, в същото време вкусни и с естествени съставки.

Чернова на примерна страница на книгата за представяне пред издателства.

Ако трябва да избереш един десерт, който да посветиш на ABLE Mentor, с какви съставки щe бъде и защо?

Бих избрал, да кажем, една торта, която в момента много се прави в модерното сладкарство – торта с огледална заливка. Както предполага името, тя има много голям блясък, и почти отразява всичките предмети наоколо. Тези торти изглеждат изключително добре. Тортата ще бъде и шоколадова – не само защото шоколадът е мое лично предпочитание, а и защото с неговите качества, добра текстура и богатство, отговарят на това, което човек би могъл да намери в програмата. Интересното е, че всъщност вътре тази торта продължава да крие изненади, защото сладкарите наслагват текстури и вкусове.

ABLE Mentor е точно това, oт гледна точка на начина, по който учениците изживяват програмата. Първоначално те влизат в нея, виждат едно нещо, което е ново, лъскаво, очакват то да бъде богато и да им донесе някакво преживяване. И това не е малко. Когато обаче те открият своите ментори, открият какво имат вътре в себе си и искат да дадат на света, се получава именно това – различни вкусове, различни текстури, плодове, където очакваш шоколад.

Програмата ABLE Mentor е светът вътре и светът отвън – този граничен преход. Светът вътре е микроверсия на света навън, а ABLE Mentor успява да помогне на учениците да направят този преход и да започнат да работят за промяната, която искат.

Виждаш ли нещо различно в огледалото, след като си бил част от ABLE Mentor?

Със сигурност – всичките приятелства, контакти, цялото преживяване, което формира характера.

Аз не обичам да разсичам преживяванията си на моменти, да казвам: ,,само това преживяване направи това нещо”. Някак си всичко е един продължителен процес, но без отделните ключови преживявания цялото нещо би се разпаднало.

С какви ресурси те подкрепи ABLE Mentor?

Менторът със сигурност. Средата. Познанствата. Те не са просто ресурс, те са богатство. Ресурсът предполага, че ти го взимаш, използваш за своите цели, и приключваш. А тук богатството остава и продължава и след края на програмата.

Какви умения придоби в рамките на ABLE Mentor?

Опитах се да бъда по-организиран. Безспорно имаше една систематизация на моето общуване с околния свят – организационни умения, комуникация с другите. 

ABLE Mentor беше стимулираща програма от гледна точка на това, че те насърчава да отидеш по-надълбоко в някои процеси, които имаш вътре в себе си: себеопознание, личностно развитие, презентиране на идеи, взаимоотношения с останалите.

Какво се случи с теб след програмата?

След това продължих да се интересувам от гастрономия, открих организацията Slow Food. Университетът, където уча в момента, е създаден от тази организация. Имах и възможността да срещна невероятни хора, които ме тласнаха още по-напред и дадоха безценен за мен опит.

Какво е Slow Food?

Посещение на традиционен производител на соев сос и мисо.

Накратко, Slow Food е организация, чиято основна цел е именно храната.

Тези три думи са на пръв поглед прости, но зад тях се крие доста. Трябва да бъде добра за тялото, да не го уврежда, добра за природата, добра за животните, добра за фермерите. След това чиста, защото на практика ние, произвеждайки нашата храна, замърсяваме. В един момент замърсяването ни застига, защото всичко е свързано. Организацията е създадена през 80-те години, но ние започваме да говорим сериозно за чистотата едва сега – всичките остатъци от пестициди, всичките микропластмаси. Храната трябва да бъде справедлива към всички по веригата. Производителите и работниците трябва да получават достойно възнаграждение за своя труд.

Какво би искал да дадеш на средата край себе си?

Средата вече го има – бих искал да помогна именно във формирането и оформлението на тази среда. 

Как? 

Най-важното със сигурност, особено в 21. век, е именно информацията. Но не само информация, а също така инструментите за критично анализиране на тази информация – едно възприемане, което не е просто механично, ами съзнателно. Говорим за хранително образование. Също бих искал да правя проучвания за намиране и запазване на тази информация, защото в момента в голяма степен за жалост те липсват. Малко са хората които се занимават активно с това. Най-често го правят граждански организации, но няма единни централизирани усилия за намиране на систематичен подход. Не е страшно, че липсва, по-страшно е, че липсват логическите стъпки за достигане на осъзнаването, че има нужда от такова нещо. Така наречените „fads and trends“, които присъстват навсякъде в храненето, ние ги възприемаме и вкарване, но нямаме основата, на която да ги положим, а те самите като явление не могат да я предоставят по никакъв начин. Slow Food работи за запазване на традиционните хранителни продукти и практики, свързани с храната. 

Има ли нещо, което ти искаше да ми разкажеш за ABLE Mentor, а аз забравих да те попитам?

ABLE Mentor е уникален с това, че програмата и хората зад програмата не са ясно отделени. Едно общочовешко желание в екипа, което поражда самата програма, се прехвърля в нея и не е ограничено до края ѝ.

Затова можем да говорим за ABLE Mentor като семейство – това желание се прехвърля върху участниците, остава, хората поддържат връзка, хората се припознават в програмата и решават да се присъединят към екипа, има случаи на ученици, които са станали ментори, на ученици, които са имали брат или сестра отново в програмата. Структурира се общност, която е отворена и подкрепяща към всички. Не е само: ,,Ние имаме нашите алумни, имаме и тези, които в момента участват, и това е.” Идеята е: ,,Ние сме тук, за да помогнем на другите, така че да могат и те да помагат.” 

Кетъринг за едно от събитията на ABLE Mentor.