fbpx

,,Добрият ментор те води в правилна посока.”

Кога за теб започна приключението ABLE Mentor?

Когато ми изпратиха сайта, за да видя какво представлява програмата. Стори ми се интересно, но не знаех дали да се включа, защото не бях сигурен, че е за мен. Въпреки това реших да се впусна в още едно приключение, благодарение на приятелка. След това попаднах на най-готиния ментор - Ради.

Разкажи ми малко повече за Ради.

В регистрационната форма написах, че се интересувам от психология, и ми се падна Ради, която е психолог. Когато се запознахме, беше много чил. Ради е чил. Първата ни идея беше да направим проект в обществена полза, но след две-три срещи решихме, че аз нямам нужда да подобрявам качества в тази област. По-скоро имам проблем с управлението на времето си. Ради създаде много приятна среда за общуване, която ни помогна не само да работим добре като ментор и ученик, но и да станем приятели.
Какво прави един ментор добър?

Ще използвам клише - един шеф нарежда, а лидерът води. Менторът също е лидер, той води своя ученик, и се надява в най-добрия случай неговият ученик да продължи след това.
Добрият ментор те води в правилна посока.
Какво научи за себе си в ABLE Mentor?

Че съм много зле с управлението на времето. Аз всъщност не го осъзнавах, не го виждах като минус, не знаех, че може да се работи по това.
Най-хубавото за мен беше да осъзная, че не умея да си управлявам времето - защото осъзнаеш ли, че имаш проблем, вече можеш да работиш по преодоляването му.
Как се работи върху умението да управляваш времето си по-добре?

Аз не знам как работихме точно с Ради, защото в моите очи срещите с нея бяха като сеанс с психолог. Имахме един час, обикновено в края на седмицата. Започвахме с бърз преглед на седмицата ми, а в края на разговора тя ме подсещаше да си направя график. Използвахме различни приложения, които Ради ми предложи. Аз имам много работа и целият този стрес, недостатъчните часове сън, многото срещи и хаосът ме изтощаваха. С Ради започнахме да си говорим какви срещи имам и заедно да решаваме кои от тях са по-важни, а за останалото импровизирах.

С какво си толкова зает?

Аз съм млад ромски активист. Участвам само в едно ромско движение в момента, но преди бях разхвърлян, бях общо взето навсякъде. Сега съм фокусиран върху движението ,,Постоянна Ромска Конференция.”
Тези три месеца, в които работихме с Ради, се припокриха и с работата ми с движението покрай изборите. Движението е политически насочено - целта му е политическа еманципация и самоорганизиране на общността. Във връзка с изборите имахме много срещи и работа в Сливен с тримата кандидат-кметове, които според нас имаха най-голям шанс да спечелят. Занимавахме се с лобиране в щабовете им, срещи с екипи към движението, team building, документация. Освен основната група на това движение в гр. Сливен, която се състои от около 15 души, имаме младежка и женска група. Аз водя младежката група, но съм и един от двигателите на основната група. Освен това съм и в националния екип за комуникации. Общо взето е сложно да разпределям времето си, защото комбинирам срещи, пътувания в чужбина, кандидат-студентски изпити и личен живот.

Какво те мотивира да си така отдаден на тази своя роля?

Ще цитирам Мартин Лутър Кинг-младши: ,,Имам една мечта.” Не е тайна какви са обществените нагласи спрямо ромската общност.
Не знам дали аз още ще бъда на Земята, за да видя това, което искам, но желая нито едно ромско дете да не изпитва систематичния расизъм, който голяма част от сегашните младежи изпитваме. Общо взето това е доста голяма мечта, но аз искам да бъда част от процеса, който води до сбъдването ѝ.
До голяма степен има едно сбъркано мислене сред ромските младежи, че всичко, към което трябва да се насочат, е образованието. Това се и проповядва като основна цел за интегрирането на общността в масата. Това не е единствената стъпка. От 30 години се полива едно и също изтощено дърво по един и същи начин, а пък хората очакват различни плодове. Няма как дървото да даде друг плод. Много хора завършват висше образование, страхотни са, справят се, но след това губят изцяло връзката с общността. Аз го виждам от първо лице. Ще ти дам пример - ти си Х, другият е Y. X е лош, Y е добър. Z, човекът, който трябва да те интегрира към Y, ти казва: ,,X е лош, Х не става, бъди като Y.” Това постоянно втълпяване накрая води към отчуждаване - нито си приет от Х, нито си приет от Y. Ти се губиш.

Когато ти е трудно да казваш ,,не”, защо е трудно?

Трудно е, защото, ако ти се предлага нещо, което е в някаква степен в полза на ромската общност, а това ти е на теб цел и мечта, ти си готов да захвърлиш всичко друго. Затова се и включвах в много инициативи - защото вярвах, че колкото по-деен съм, толкова по-голямо въздействие бих имал върху общността. Обаче не е така. Защото в крайна сметка един човек не е армия.
Ако ти не си в състояние да водиш хората, образно казано, ако загубиш връзка с тях, няма да имаш въздействие, колкото и да си се развил.
Ако трябваше да разкажеш своята ABLE Mentor история в няколко изречения, как би прозвучала тя?

Включих се в едно приключение. В началото срещнах един водач, с когото минахме през седем планини, през седем морета, през седем пустини, и извървяхме пътя си докрай.
На кое от нещата, които научи от Ради, би искал да научиш повече хора?

Как да приоритизират задачите си и да вярват в себе си.


С какви ресурси те подкрепи програмата ABLE Mentor?

С най-важния. Най-важният ресурс е социалният.
В днешно време е много трудно да намериш хора, които са отдадени на това, което вършат, и го вършат без заплащане, доброволно, защото вярват в смисъла му.
Най-хубавото в ABLE Mentor е, че освен че имаш възможността да работиш над нещо важно за теб самия, можеш и да се срещнеш с готини хора, да създадеш приятелства и да си изградиш мрежа от работни контакти.

Как се получи това усещане за общност в онлайн среда?

Трудно е да създадеш такова усещане в онлайн среда, но в днешно време технологиите са навсякъде, всичко става чрез Интернет, и според мен това влияе. Свикнали сме с онлайн общуване. Затова и Интернет общуването не е чак толкова голям проблем.

Какво ти взе ABLE Mentor?

Най-важното в забързаните ни дни - времето - обаче си заслужаваше. Понякога ми беше малко трудно да отделям време. Един час не е много, но пък и не е малко, ако имаш много за вършене.
Каква е твоята суперсила?

Моята суперсила е да бъда хаотичен, в същото време подреден, и да умея да импровизирам.

Ако имаш магическа пръчка, която можеш да използваш само веднъж, но в полза на другите, за какво ще я използваш?

Много голяма част от обществата мислят много егоистично, много капиталистически дори. Много голяма част от нашето общество е готова да приеме нещо в своя полза, като в същото време намали качеството на нещо, което предлага на другите, и то само заради печалбата. Това бих променил.

Има ли предложение, на което много би искал да кажеш ,,да”?

Аз съм се насочил към политическата среда и много бих се радвал, ако в бъдеще получа възможност да работя в ООН или в Европейска комисия.

Мишо, кой е следващият ти голям проект за личностно развитие?

Аз съм много хаотичен, започвам една тема и се разпилявам - пет минути съм в една тема, след още пет съм в коренно различна. Искам да започна да говоря по една тема и да се науча да се придържам към нея.

Мислиш ли, че програма като ABLE Mentor би могла да изиграе роля в твоята по-голяма цел за промяна на обществените нагласи спрямо ромското население?

Мисля, че да.
В момента има една изградена стена между общностите ни. Ние се опитваме да разрушим стената и с тухлите да построим мост. Мисля, че АBLE Mentor би се вписал чудесно в тази ни мисия.
Например, за младежите, които искат да подобрят нещо в себе си или в това, с което се занимават, но си нямат кой да ги води в това. Ако има ментори, които биха им помогнали, би било чудесно.