Историята на
Мария Атанасова

Моето участие в ABLE Mentor беше през 2015 година. Бях част от ABLE Mentor III, в гр. Бургас. Спомням си, че попаднах на апликационната форма във фейсбук и ми се стори интересно. Кандидатствах и ме одобриха. Тогава бях ученичка в 11 клас и все още понятията НПО и неформално образование ми бяха непонятни. Месец след като кандидатствах получих имейл, че ще се проведе първа среща на всички участници. Спомням си как мина срещата. Всички ми се сториха много различни, отворени и позитивни. До тогава малко такива хора бях срещала. Запознах се и с ментора си. В последствие, така се случи, че имах нов ментор - Жасмина Петрова. С нея решихме, че ще работим по проект за личностно развитие. В 11 клас, като всеки ученик, и аз чудех с какво искам да се занимавам, какво искам да уча след завършването на гимназията. При мен обстоятелствата бяха малко по-различни. Аз съм ромка и идвам от семейство, в което никой не беше минавал през институции като гимназия и университет. Въпреки абсолютната подкрепа, от страна на семейството ми, бях в обстоятелства на пълна дезинформация. Благодарение на хъса и амбициите си, тогава вече бях в гимназията. Винаги съм знаела, че моят път на личностно развитие, ще бъде различен, от масовите представи за живот на ромите. Знаех, че за да се случи това, трябва да вляза в университет. Но как се влиза в университета, какво се изисква от мен и какво точно искам да уча? Това бяха въпроси, които тогава си задавах. Реших да се възползвам от възможността, включвайки се в ABLE Mentor, да си отговоря на тези въпроси.

Тогава някак си стигнах до извода, че искам да се занимавам с медицина и да стана лекар. Професия, която ме привлече, защото е хуманна и предизвикателна. Не бях наясно как се става лекар и как се влиза в медицински университет. С тази задача се захванахме с моя ментор, работейки по проекта си за личностно развитие. Нашата идея беше, всъщност, да получа необходимата информация, относно кандидастване, изпити и всичко свързано с лекарската професия.

Това, което направихме е, че се свързахме със студенти по медицина и болнични заведения. Получих цялата информация, която ми беше необходима. Моят ментор се стараеше да ми бъде максимално от полза. Благодарение на Жасмина, която писа на няколко болници в Бургас, успях да се срещна с лекари, медицински сестри и акушерки от УМБАЛ Бургас. Прекарах един ден в болницата, главната медицинска сестра ме разведе из болницата и ме запозна със структурата на болничното заведение. След това, минах на визитация, заедно с лекарите от едно от хирургичните отделения, гледах как преглеждат пациентите и как се сменя превръзка на операционна рана. По мое желание, влязох и в още едно от отделенията, в неонатологичното отделение, понеже винаги съм съм обичала бебетата. Тогава се запознах със старшата акушерка на неонатологичното отделние, която си спомням, че се пошегува с мен, че един ден и аз бих могла да бъда акушерка и да работя в неонатологично отделение. Всичко, до което се докоснах през този ден, разпали още повече ентусиазма ми да уча, да се развивам и да вляза в медицински университет.

Бях изключително доволна от проекта и от ментора си. Въпреки, че нямаше конкретен резултат или как да бъде измерен дали е успешен проектът, за мен беше изключително полезен и резултатен. Аз вече бях информирана и имах цел, исках да уча в медицински университет.

След ABLE Mentor, попаднах и на други младежки организации/ програми и започнах да се подготвям за кандидатстудентски изпити.

В момента съм студентка в Медицински университет във Варна, приключила 3ти курс и бъдеща стажант-акушерка. Оказа се, че старшата акушерка на УМБАЛ Бургас е била права...и от скоро работя в неонатологичното отделение на АГ болница, във Варна. Освен това, се занимавам с доброволчество и самата аз съм ментор, в Младежка фондация „Арете“. В същото време, работя като координатор на доброволци към социалното предприятие „Социалната чайна“, във Варна. Така след ABLE Mentor, аз продължих своето личностно развитие.