fbpx

,,Скачайте дълбоко, защото приключението си заслужава!”

,,Рано или късно, хората се пристрастяват към менторството.”
February 23, 2020
,,Mоже би това, че помагам, е проявление на моята мисия за щастието.”
February 20, 2020
Кога за теб започна приключението ABLE Mentor?

Малко ще върна лентата назад - моя приятелка се занимава с биохимия. Заговорихме се на едно парти и тя ми сподели, че познава един от менторите в ABLE Mentor, и, когато имат ученик с идея или желание да се развива в дейност, свързана с биохимия и химия, тя се включва да подпомага такива проекти. Още тогава, през февруари, тя ми каза: ,,Това е страхотна програма, защото развива теб самия, най-малкото в личностен аспект.  Докато помагаш на друг човек по време на програмата, всъщност сам опознаваш себе си.”


Грабна ме именно това движение на безвъзмездното даряване, даване на знания, опит и напътствия.

Развивайки се в своята дейност, винаги съм се сблъсквал с различни трудности. Все пак логиката да се развиваш все повече и повече е да излизаш от своята зона на комфорт. Не е имало обаче човек, който да ме води за ръка. Страхотно е всъщност да има кой да те напътства, да ти помогне в твоето нещо, да те развие още повече. 
Много се развълнувах, влязох още през февруари на сайта на програмата, но кандидатстването за Сезон 11 беше тъкмо приключило. Тогава не знаех как действа matching системата на ABLE Mentor: че има предварителни беседи с ментори, напасващи изискванията и очакванията на учениците с опита и интересите на менторите. Бях си наумил, че веднага трябва да участвам в тази програма.

Започнах да пращам CV-та, мотивационни писма, писах допълнителни имейли, но колкото и да настоявах да се включа, от ABLE Ментор ми отговаряха, че трябва да изчакам кандидатстването за следващия сезон. През есента ми изпратиха имейл, че започва набирането на ментори за Сезон 12, и аз се включих.
Когато попълвах апликационнната си форма, един от въпросите беше: ,,Какво правиш в свободното си време, което не е свързано с това да се развиваш в твоята си област.” И тук блокирах. Стоя пред въпроса и си казвам: ,,В крайна сметка аз наистина нищо по-различно от това не правя - дори в свободното си време чета допълнителна литература, материали, интернет форуми, сайтове, тествам апликации, нови уязвимости, опитвам разни неща, които са свързани с моята дейност като кибер експерт.”
Казах си, че искам да се занимавам и с някакво благородно дело в свободното си време.  Буквално две седмици преди да кандидатствам за Сезон 12 се срещнах с моята компания приятели и им казах: ,,Хора, всеки един от нас се е развил достатъчно в своята си област, но дайте да помислим как да направим нещо добро за обществото, нещо безвъзмездно, нещо, към което ще можем да се обръщаме след време и да виждаме какво сме оставили след себе си.” Предложих им да помагаме на възрастните хора.

Много често възрастните хора биват оставяни да се справят сами - дори битови услуги като това да им бъдат осигурени дърва за зимата и прочие биха били от полза. Приятелите ми много добре приеха идеята.

Когато кандидатствах за ABLE Mentor, Екатерина, доброволец в организационния екип на ABLE Mentor, ме интервюира и ми задаваше въпроси относно това с какво се занимавам и как се развивам. Когато ме попита какво правя в свободното си време, аз споделих същите терзания - че по време на анкетата не съм знаел какво да отговоря. Разказах ѝ обаче за идеята заедно със свои приятели да подпомагам възрастни хора. И това нещо, всъщност, се оказа ключът към моя matching с моята ученичка в момента. Катето ми се обади две седмици по-късно и ми предложи да използва моите умения и моето желание за помощ на възрастните хора, за да ме свърже с ученичка, която изразява точно същото желание. Видях колко по-дълбок е процесът на свързване на ученик с ментор, колко много време и проучвания отнема той, за да може да се подбере най-подходящ ментор за ученика, който е кандидатствал.
Има ли нещо в твоята лична история, което да вдъхновява желанието ти да полагаш грижи за възрастните хора? 

Щастлив съм, че имах възможност да прекарвам летните си ваканции на село със своите баба и дядо. Те са двамата, с които съм прекарвал всяко едно лято. Това беше време на безгрижие: без телефони, топло, приятели от всички краища на България. Страшно голяма част от времето си успявах да прекарвам именно с баба си и дядо си. Аз не бях просто на гости: дядо ми ме е учил как се оседлава магаре, а баба ми - как се копаят различни зеленчуци. Спомням си как рано сутрин баба ме караше да ставам и да й помагам да поливаме градината. Въобще не ми се ставаше, но това са били толкова красиви моменти. Дядо ми пък запали в мен искрата да следвам в академията на МВР - аз бях в 6-и клас, на 13 години, с дядо събирахме дърва на село, и той ми сподели как е дошъл внукът на един от дядовците и как този внук бил приет в Академията.  Казваше ми: ,,Деде, някой ден да те видя и тебе в Академията на МВР, ще ми стане толкова хубаво!”

Влязох в Природо-математическата гимназия на Благоевград, бях доста добър по математика, и когато казах на класния си, че ще кандидатствам с нещо различно от математика, той доста се изненада. Но желанието си остана желание у мен, успях с много усилия и старание да стана първенец на моя випуск в Академията - от 100 студенти бях най-добрият. Когато завършвахме, бяхме събрани целият випуск, с всички наши роднини, преподаватели, колеги от долните курсове, шефове на главни дирекции и дирекции в МВР. Като първенец на випуска, трябваше да произнеса речта. Няма да забравя как на четвъртия ред точно пред мен седеше дядо ми, и как той се насълзи. Насълзи се, защото за него беше важно просто да вляза в Академията на МВР, а виждаше как десет години по-късно излизах като първенец на випуска. Тези моменти вдъхновяват.
Възрастните хора могат да дадат страшно много на младите; това е нещо, което, за съжаление, много често забравяме.
Вие вече сте на финалната права на сезона си - с какви ресурси те подкрепи ABLE Mentor? 

На мен ми беше много полезно първото обучение. Дадоха ни ценни съвети как точно се говори с учениците - че не трябва да се намесват родителите, ако, да речем, ученикът не желае. Много често именно за учениците програмата ABLE Mentor дава възможност да се свържат с професионалисти, с които да изградят взаимоотношения. И тук, между другото, е моментът да кажа няколко думи за тази връзка “ментор-ученик”. Връзката е много специфична - нито е като родителска, нито е като с обикновен приятел.  Учениците виждат в ментора си често човек, на когото да подражават, с когото да споделят. Менторът е човек, който трябва да помага на ученика не само за проекта. Защото проектът е три месеца - минава и заминава. Това обаче е времето, в което ти успяваш всъщност така да подпомогнеш този ученик, че да го насочиш към правилния път, леко да го тласнеш в насоката, в която той иска да се развие. Именно по време на това обучение за ментори много от тези качества и насоки, които в момента подпомагат дейността ми по проекта, бяха разяснени. Аз съм страшно благодарен на ученичката си Ивана за това, че успяхме да изградим именно такава близка връзка помежду си.
А имаше ли дори за мoмент някакво колебание дали да станеш ментор?

Не, ни най-малко. ABLE Mentor ми дава страшно много: това общуване с ученика по конкретен проект е едната страна на монетата. Ние с Ивана обаче общуваме много и по странични въпроси, които са извън проекта - тя иска да се развива в областта на медиите, а аз мога да я свържа с журналисти и колеги, които работят в тази сфера.

Всеки един от нас работи. Всеки един от нас е запълнен с ангажименти, но въпреки това енергията, която даваш като ментор, е нещо, което те зарежда още повече.
Има ли момент от ABLE Mentor, който се е запечатал в съзнанието ти като по-ярък от останалите? 

Според мен най-яркият момент предстои - ще напазаруваме и ще отидем в един дом за възрастни хора, за да сготвим заедно с тях. Ще обядваме заедно и ще прекараме време заедно, ще си говорим, ще чуем историите им. Говорихме си с Ивана как да съберем средства за проекта и аз я попитах: ,,Ти какво умееш да правиш, което да можем да продадем?”

Тя ми каза, че ходи на зумба, и така се роди идеята да организираме урок по зумба. Направихме го безплатен, поканихме приятелите си, всеки даряваше, колкото поиска. Аз пък обичам да играя волейбол, затова организирахме и волейболен мач - аз и моите приятели срещу Ивана и нейните. Размазаха ни! Биха ни 3:1, и то защото единия гейм ни го подариха. Ето, ако трябва да посоча един много ярък спомен до момента, това е - как единайсетокласниците ни размазаха на волейбол! Ех, в своя защита ще кажа, че се оказа, че тези нейни приятели всъщност са момчетата от отбора по волейбол на нейното училище.

С тези две събития успяхме да съберем даже повече пари, отколкото очаквахме. Аз можех веднага да посоча на Ивана начини да наберем средства, но исках вместо това само да я насоча, идеята да си дойде от нея. Личният пример наистина е много важна част от тази връзка между ментора и ученика, защото когато даваш личен пример, когато ти си развит в твоята област човек, когато наистина помагаш с много ценни съвети, в теб ученикът вижда модел за подражание.  Това е важно не само за да върви проектът, но и за да оставиш една следа в ученика, така че да може той да следва този добър пример.

Ако имаше право на едно желание в полза на другите, какво би направил? 

 ABLE Mentor е една страхотна идея. Ако можеха повече хора да се докоснат до тази магия, точно това бих направил - бих ги посъветвал да се включат в програмата. Повярвайте ми, това оставя отпечатък за цял живот. Това оставя отпечатък върху всеки един, който е имал възможност да го изпита. На всички, които се чудят дали да участват в ABLE Mentor, бих казал:
скачайте дълбоко, защото приключението си заслужава!