Гергана Едрева
August 26, 2019
Мария Атанасова
August 26, 2019

Историята на
Луиза Гълъбова

Моята ABLE Mentor История

Луиза Гълъбова

Казват, че хубавите неща идвали неочаквано. Аз, обаче, винаги съм вярвала, че не може да е толкова просто, че има нещо повече. Отдавна търсех това „нещо повече“. Поглеждайки назад, виждам, че са били нужни единствено четири месеца, една животопроменяща предприемаческа програма и торбичка смелост, за да го открия.
Ще върна стрелката на часовника в самото начало – месец ноември 2016-та година бях момиче, потопило се дълбоко в цел, сляпа за всичко останало. Мисълта, преследваща тогавашното ми ежедневие, бе журналистиката. В съзнанието си илюстрирах картини на мечтания журналистически образ, в който копнеех да се превърна – момиче, разбиващо неприятното статукво. Човек, който променя животи чрез силата на словото.

Бях погълната от тази идея дотолкова, че забравях да си задавам въпросите: „журналистиката ли е моето място, всъщност? Това ли е сферата, която ще ми даде полето за развитие и израстване, което искам да достигна? Дали няма нещо друго, чакащо ме на хоризонта, което да почувствам като свое?“

И все пак именно тези въпроси бяха и причината да се впусна в приключението ABLE Mentor – исках да опозная, както себе си, така и мечтата, която до този момент бях сътворила. Знаех, че програмата ще ми помогне по пътя към намирането на отговорите им. Не подозирах, обаче, че една случайна среща, с която тя ме дари, ще промени представите и мечтите ми...

Превъртам часовника с месец напред – денят на едно от обученията, които програмата любезно организира за учениците, участващи в нея. Темата засягаше „Презентационните умения и дизайнът на слайдове“ и бе изнесена от човек, посветил времето и компанията си изцяло на това. В момента, в който влязох в стаята бях момиче, все още желаещо журналистиката, с таен интерес към създаването и изнасянето на презентации. Не такава, обаче, си тръгнах.

Това бе интерес, който не само спря да бъде таен в мига, в който лекторът проговори, но и накара онова момичето, желаещо журналистика, да остане някъде в миналото. Спомням си интереса, чувството и емоцията, с които попивах всяка сричка и картина от тази презентация. Спомням си момента, в който журналистическата роля се изпари от съзнанието ми и бе изцяло погълната от един нов, неопознат, но двойно по-вълнуващ свят. Това бе онзи момент, в който несъзнателно отговаряш на всичките си въпроси. Ново измерение, което макар да прави отговорите различни от очакваните, ти показва, че са най-правилните за самия теб. Това бе и моментът, в който осъзнах какво наистина искам да преследвам – светът на презентациите, изкуството, което ги създава и спецификата, с която биват изнасяни.

И това бе нещото, към което стремглаво поех още след края на обучението. Там се проявиха и първите извадки от торбичката смелост. Извадките, които ми дадоха тласъка и амбицията, с които проведох първият си разговор с човека, вдъхновил подменената ми мечта и представил ми новия поглед в презентационния свят. Извадките смелост, благодарение на които, към днешна дата, имам възможността да работя в същата тази презентационна агенция, редом до онзи човек, вдъхновил ме в самото начало, както и до хора, приели работата си за призвание.

Трудно е да опиша случилото се, довело до този краен резултат... Със сигурност, обаче, знам, че то е плод на силно преследване, голямо количество усилия, онази безценна торбичка смелост, хора, които повярваха в един все още недостатъчно опитен, но амбициозен млад човек и, най-важното – програмата, без която нито една от тези възможности не би била факт. Благодарение на краткия, но безценен път, който извървях в ABLE Mentor, разбрах, че представите, които първоначално изграждаме за себе си невинаги са тези, които избираме да следваме. Напротив, неочаквано може да се сблъскаме с тези, които истински ни подхождат. Тези, които чувстваме „свои“.

ABLE Mentor ми подари нова мечта, нова посока и същинско сбъдване на нова представа за самата мен. А, и вече знам как се случват хубавите неща. Идват неочаквано, но всъщност, всяко едно от тях е резултат от действие, което ние сами сме предприели и осъществили.