Историята на
Луиза Гълъбова

Казват, че хубавите неща идвали неочаквано. Аз, обаче, винаги съм вярвала, че не може да е толкова просто, че има нещо повече. Отдавна търсех това „нещо повече“. Поглеждайки назад, виждам, че са били нужни единствено четири месеца, една животопроменяща предприемаческа програма и торбичка смелост, за да го открия.
Ще върна стрелката на часовника в самото начало – месец ноември 2016-та година бях момиче, потопило се дълбоко в цел, сляпа за всичко останало. Мисълта, преследваща тогавашното ми ежедневие, бе журналистиката. В съзнанието си илюстрирах картини на мечтания журналистически образ, в който копнеех да се превърна – момиче, разбиващо неприятното статукво. Човек, който променя животи чрез силата на словото.

Бях погълната от тази идея дотолкова, че забравях да си задавам въпросите: „журналистиката ли е моето място, всъщност? Това ли е сферата, която ще ми даде полето за развитие и израстване, което искам да достигна? Дали няма нещо друго, чакащо ме на хоризонта, което да почувствам като свое?“

И все пак именно тези въпроси бяха и причината да се впусна в приключението ABLE Mentor – исках да опозная, както себе си, така и мечтата, която до този момент бях сътворила. Знаех, че програмата ще ми помогне по пътя към намирането на отговорите им. Не подозирах, обаче, че една случайна среща, с която тя ме дари, ще промени представите и мечтите ми...

Превъртам часовника с месец напред – денят на едно от обученията, които програмата любезно организира за учениците, участващи в нея. Темата засягаше „Презентационните умения и дизайнът на слайдове“ и бе изнесена от човек, посветил времето и компанията си изцяло на това. В момента, в който влязох в стаята бях момиче, все още желаещо журналистиката, с таен интерес към създаването и изнасянето на презентации. Не такава, обаче, си тръгнах.

Това бе интерес, който не само спря да бъде таен в мига, в който лекторът проговори, но и накара онова момичето, желаещо журналистика, да остане някъде в миналото. Спомням си интереса, чувството и емоцията, с които попивах всяка сричка и картина от тази презентация. Спомням си момента, в който журналистическата роля се изпари от съзнанието ми и бе изцяло погълната от един нов, неопознат, но двойно по-вълнуващ свят. Това бе онзи момент, в който несъзнателно отговаряш на всичките си въпроси. Ново измерение, което макар да прави отговорите различни от очакваните, ти показва, че са най-правилните за самия теб. Това бе и моментът, в който осъзнах какво наистина искам да преследвам – светът на презентациите, изкуството, което ги създава и спецификата, с която биват изнасяни.

И това бе нещото, към което стремглаво поех още след края на обучението. Там се проявиха и първите извадки от торбичката смелост. Извадките, които ми дадоха тласъка и амбицията, с които проведох първият си разговор с човека, вдъхновил подменената ми мечта и представил ми новия поглед в презентационния свят. Извадките смелост, благодарение на които, към днешна дата, имам възможността да работя в същата тази презентационна агенция, редом до онзи човек, вдъхновил ме в самото начало, както и до хора, приели работата си за призвание.

Трудно е да опиша случилото се, довело до този краен резултат... Със сигурност, обаче, знам, че то е плод на силно преследване, голямо количество усилия, онази безценна торбичка смелост, хора, които повярваха в един все още недостатъчно опитен, но амбициозен млад човек и, най-важното – програмата, без която нито една от тези възможности не би била факт. Благодарение на краткия, но безценен път, който извървях в ABLE Mentor, разбрах, че представите, които първоначално изграждаме за себе си невинаги са тези, които избираме да следваме. Напротив, неочаквано може да се сблъскаме с тези, които истински ни подхождат. Тези, които чувстваме „свои“.

ABLE Mentor ми подари нова мечта, нова посока и същинско сбъдване на нова представа за самата мен. А, и вече знам как се случват хубавите неща. Идват неочаквано, но всъщност, всяко едно от тях е резултат от действие, което ние сами сме предприели и осъществили.