fbpx

,,Искам един ден да съм доволна от това, което съм постигнала с усилията, които полагам сега.”

Кога за теб започна приключението ABLE Mentor?

Още в училище - представиха ни ABLE Mentor в един от часовете на класа и ни казаха, че би било много полезно за нас да се запишем. В началото не бях много ентусиазирана, защото знаех колко ми е натоварена програмата с други уроци. Въпреки това се поинтересувах допълнително и реших да пробвам.

Какъв беше твоят проект?

Mоят проект беше насочен към личностното ми развитие и това да преодолея страха си от говорене пред публика.

Как се насочи към темата за публичното говорене?



В началото много се чудех. Даже с моя ментор Теодора си бяхме избрали ден за разговор, а аз нито имах тема, нито знаех какво ще правим, дори не си бях избрала категория. Дойде ми отвътре да кажа, че ще правим проект за личностно развитие. Теодора попита какво ще бъде личностното развитие и аз просто изстрелях: „Говорене пред публика!” Това дойде съвсем от нищото - не го знаех, преди да го изрека. В пети клас участвах в театрална трупа и изнасяхме представления на руски език. При едно от представленията ни чух коментарите на съученици от класа, притесних се и на сцената започнах да заеквам. За малко да проваля сценката. От този момент нататък ми стана много трудно да говоря пред хора, а в училище имаме много презентации.
Оказа се, че само е трябвало да поработя повече над подготовката си.
Как протича програмата ABLE Mentor в онлайн среда? 



Като се записах в програмата (с нов и иновативен формат), очаквах да се сблъскам и с разнообразни методи на обучение и провеждане на виртуалните срещи. В началото предназначената платформа за работа в ABLE Mentor не ме грабна особено – стори ми се прекалено сложна. След двукратно проведена борба с Теди да се свържем по предвидения начин, решихме да действаме по-простичко: Viber! Не си мислете, че спряхме дотук – ползвахме всички възможни ресурси за постигане на нашите цели.

Според мен програмата беше много добре организирана. Имаше начална среща, на която всичко ни обясниха. Хареса ми, че можеше постоянно да задаваме въпроси. Тази освободеност между менторите и учениците създаде усещане за едно голямо семейство.
В края на сезона всички бяха напрегнати от това, че трябва да презентират, но не защото самата презентация ги плашеше, а защото знаеха, че ще представят работата си пред хора, на чието мнение държат.
Разкажи ми за ментора си. 



Oчакванията ми бяха тотално преобърнати - не знам как, но в ABLE Mentor успяха да ни съчетаят страхотно с Теодора! Тя в момента приключва магистратурата си в Италия, а в България е завършила инженерен дизайн. За всякакви въпроси, чиито отговори търсех (свързани с проекта ни и извън него), тя ми отговаряше с готовност. Винаги ми предоставяше възможността да контактувам с повече хора, за да ми стане по-ясно какво всъщност представлява архитектурата и да преценя дали това искам да уча.

Макар и моят проект за личностно развитие да беше свързан с говорене пред публика, с Теодора успяхме да работим и по кариерната ми ориентация. Тази част от работата си не сме споменавали като проект в ABLE Mentor.
Какви стъпки предприехте с Теодора, за да започнеш да преодоляваш страха си от говорене пред хора?

Първоначално започнахме с гледане на TED Talks видеа - те дават скелета на това как се презентира. Аз се справям с техническата страна при подготвяне на презентации, но самото говорене ми е по-голям проблем. Имахме организирана от ABLE Mentor видео среща с Борис Христов от 365labs, който ни говори за презентационните умения. Той ни отдели време, беше направил страхотна презентация, и това много ме вдъхнови. Осъзнах, че основният ми проблем е, че не репетирам достатъчно. Освен това на семинарите, когато обсъждахме всички проекти, получих обратна връзка от останалите екипи. Беше ми много полезно да чуя техните съвети, отзиви, и похвали как съм постигнала напредък от предишния път.

С какви ресурси ABLE Mentor те подкрепи в осъществяването на твоя проект?

На първо място с намирането на много подходящ за мен ментор. Освен това и с подкрепяща общност: винаги уебинарите бяха пълни с положително настроени и готови да ми помогнат хора. Също така, планът, който онлайн програмата на ABLE Mentor следваше, ми помогна по-лесно да се придържам към определена рутина. Именно срещите с Теодора, постоянната работа в екип с Ния (нашата координаторка) и ясно поставените крайни срокове ме стимулираха да се организирам и да продължавам да работя.
Какво според теб прави един ментор добър?

Очакванията ми за качествата, които бях убедена, че са задължителни за един ментор, бяха напълно опровергани! След като вече съм имала възможно най-добрия ментор, мога да споделя, че на първо място поставям желанието за създаване и поддържане на връзка не „ментор-ученик“, а ,,приятел-съмишленик". Бях наистина очарована от търпението, упорството и проявеното разбиране от страна на Теди.
За да бъдеш добър ментор, трябва да дадеш свобода на ученика си да развива идеите си, а ти само да го побутваш, ако заспи от „не-вдъхновение“ или вземе, че за 10-и път излезе от темата.
Ако трябва да погледна екипа ни с Теди от странична гледна точка – здравата бих си завидяла!


Какво ти взе ABLE Mentor?

Не съм се замисляла. Може би най-общо казано време. Вече ми беше ясно, че ако искам да успея в нещо, трябва да инвестирам ценно време.
С Теди разговорите ни обикновено бяха планирани само за час, а понякога се оказваше, че сме говорили 4 часа, без да усетим. Обсъждали сме нови и нови идеи, и времето е отлетяло. Със сигурност си струваше.
Какво означава ментор-фламинго?

Дойде време за крайния проект и Теодора ми съобщи, че трябва да го презентирам сама, за да ми докаже колко голям е напредъкът ми всъщност.
Хрумна ни да направим рисунки и да разказвам историята ни по тях. Реших да представя една принцеса, която в училище се опитва много вдъхновено да презентира, но когато застава пред класа, започва да заеква. Избягва в гората разплакана и там среща Петела ABLE Mentor, който я свързва с едно фламинго, което да ѝ помогне.
Всеизвестната дарба на фламингото да стои на един крак, а другият да е сгънат, за нас символизира лекотата при овладяване на трудни ситуации, изискващи уравновесеност, спокойствие и баланс. Освен това, то е екипна розова птица, която често бива свързвана с добра съвместна работа за реализиране на обща цел. Дори казват, че ако сънуваш фламинго, това е знак, че усилията ти ще дадат положителен резултат в бъдеще, сътрудничеството ти ще бъде увенчано с успех, а пред теб ще се открият нови възможности и перспективи. Фламингото се явява още и покорен стража на Петела и става ментор на принцесата и в последствие - неин верен приятел.
Какво научи за себе си в програмата?

Много лесно ми става скучно - все искам да добавям нещо ново към това, което вече съм започнала. Затова и често, като си направя списък на нещата, които трябва да кажа, започвам да пиша не опорни точки, а цели изречения. После започвам да променям изреченията. Накрая дори не стигам до пълна репетиция на презентацията, защото променям концепцията изцяло.
ABLE Mentor ми показа, че ако се спра на нещо, което е малко по-простичко, и проявя постоянство, ще получа по-добри резултати, отколкото ако непресъснато добавям по нещо ново.
За какво си мечтаеш?

Искам един ден да съм доволна от това, което съм постигнала с усилията, които полагам сега. Освен че работя по уменията си за говорене пред публика, подготвям и портфолио за кандидатстване, уча и 3 чужди езика. Една мечта, която е реалистично свързана с ежедневието ми в момента, е да успея да се спра и да си кажа: ,,Ей, браво! Ученето си струваше!” Това вероятно ще стане в момента, в който отида на първата си лекция, където ще започнат да ми говорят на бърз неразбираем немски
На кое от нещата, които видя у своя ментор, би искала да научиш повече хора? 



За жалост хора, пълни с позитивно настроение и съпричастност, вече не се намират лесно. Теди беше винаги до мен - като по-голяма сестра. Имах периоди по време на програмата, когато преживявах това, през което всеки тийнейджър преминава – любовни драми. Тя винаги ме изслушваше, а след това ми прилагаше laugh therapy – всеки път с все по-голям успех. Дори понякога да не сме си говорили за проекта, сме си споделяли какво ни се е случило – ето и защо с Теди, въпреки края на онлайн програмата, поддържаме непрекъсната връзка.
Иска ми се повече хора да разберат, че да си позитивен и да се усмихнеш на някого може да му оправи деня.
Ако трябваше да ми разкажеш своята ABLE Mentor история в няколко изречения, как би прозвучала тя? 



Човек, за да направи нещо ново, трябва да излезе от зоната си на комфорт. Така среща нови и нови хора, които допринасят за развитието му.
По време на програмата осъзнах, че първата стъпка към промяната е да бъдеш честен със себе си и да се изправиш лице в лице със страховете си.
Пътят на трансформация е дълъг и нелек, но когато има кой да върви до теб, да допълни твоята мелодия, нещата стават някак си естествено. Благодарна съм на ABLE Mentor, че успя да ме накара да преодолея голяма част от страха си.