fbpx

,,Обичам хора, които ми дават въпроси, над които аз да размишлявам за себе си.”

Първоначално Клаудия се лута в избора си на проект, защото се занимава с много различни неща. Върху какво да се концентрира, за да извлече максималното от програмата? С помощта на менторката си Ива Георгиева тя решава да насочи усилията си към избор на университет, в който да продължи образованието си.

„Клаудия искаше да учи медицина в Германия,” разказва Ива. „Нямаше нужда от организационна помощ с подготовка на документите за кандидатстване, по-скоро искаше да проучи кой град би бил най-подходящ за нея, кой университет какви възможности предлага. На мен много често ми се случва да пътувам до Германия и съм била в много градове там, затова можех да ѝ разкажа. Да проучиш даден град в Google е лесно, но е по-полезно някой да ти сподели лични впечатления. Тя се опитваше да избере най-доброто за себе си и да си представи къде би се чувствала добре. Имаше много изисквания към града, в който иска да живее - да е международен, да може от него лесно да се пътува до други държави, да не е в централната част на страната.”

И така, Ива повежда Клаудия на виртуални пътешествия из различни точки на Германия - разказва ѝ за градовете с най-хубави университети по медицина и за атмосферата на всяко място. Освен това я насърчава да държи изпита си за кандидатстване в Кьолн, за да може истински да усети града, преди да реши дали е подходящ за нея, като дори ѝ помага да си купи самолетните билети.
„Ива ми помогна с подкрепата си,” споделя Клаудия. „Задаваше ми много конструктивни въпроси за рефлексия, а на мен това ми беше важно.
Обичам хора, които ми дават въпроси, над които аз да размишлявам за себе си.
По време на карантината започнах да се чудя за първи път дали наистина да уча медицина в Германия или да кандидатствам специалност „Скандинавистика” в Софийския университет. Кандидатствах и за двете специалности, навсякъде ме приеха. После размишлявах кое да избера, и точно в този момент, в който трябваше да си поема по пътя, Ива ми даваше много въпроси за обмисляне. Дали ще съм готова за едното, дали ще съм готова за другото, какво би било едното, какво би било другото, как би изглеждал професионалният ми път в единия и в другия случай.
Говорехме си по два часа всеки ден. За един човек на 18 тази подкрепа е безценна."
„Обичам да помагам,” казва Ива. „Точно това ме привлече към ABLE Mentor.
Винаги си казвам, че ако аз имах възможност да работя с ментор, когато бях на 18, нямаше да искам да я пропускам, затова и гледам да я давам на учениците.”
Клаудия влиза в ABLE Mentor с надеждата да срещне вдъхновяващи хора и точно това започва да се случва още със запознанството с нейната менторка Ива. „Много ми харесва как Ива приема живота, колко е витална, освободена. Каквото и тежко нещо да преживява, тя винаги е силна и борбена, и някак успява не само да се справя с абсолютно всичко, ами да помага и на хората около себе си. Хем на мен ми даваше съвети, хем се занимаваше и със своята доброволческа организация, където събираше и разнасяше храна на възрастни хора. Тя още от самото начало беше много активно търсеща ме, много заинтересована от моя успех.”

Съвсем лесно е да се довериш на човек, който желае успеха ти и е готов да отделя време всеки ден, за да ти помогне. До такава степен Ива е отдадена на менторската си роля, а Клаудия цени подкрепата ѝ, че двете поддържат връзка и до днес. Отношенията им се преливат от менторство в приятелство, а проектът, започнал като търсене на подходящ университет, преминава в проект за личностно развитие.
„Клаудия искаше да стане по-уверена и да се научи да приоритизира,” пояснява Ива. „Тя е суперумна, проактивна, много будно дете, занимава се с всевъзможни неща. Беше ѝ важно да може да решава кое точно да направи в момента, ако има десет задачи. Аз се опитвах да я науча да не се захваща с прекалено много неща наведнъж, но пък осъзнах, че тя е от хората, които успяват да се справят. Получава ѝ се супер.
Именно от Клаудия научих, че никога не трябва да се отказваш от нещата, които обичаш да правиш - че човек е в състояние да носи много дини под една мишница и да е блестящ във всичко.
Имало е дни, когато аз съм се чувствала демотивирана, а тя ми се е обаждала и ми е разказвала в какви конкурси, лагери, инициативи се е записала, и ме е вдъхновявала с примера си.
Понякога така се получава, че и ученикът да е ментор за ментора си.”
Макар и да участват в ABLE Mentor ONLINE, където няма присъствени събития и участниците са от различни населени места, Клаудия и Ива успяват да се срещнат няколко пъти. Освен с Ива, Клаудия полага усилия да се запознае на живо и с други хора в ABLE Mentor. „Исках дългосрочно обвързване с програмата и се надявах така да се развият нещата, че един ден да стана част от екипа. Представях си я като нещо значимо, което мога да добавя в биографията си, а това да ми отвори врати към други мащабни програми,” споделя Клаудия. Очакванията ѝ се оправдават - след края на сезона си тя се включва в организационния екип.
„В ABLE Mentor се запознах с хора, които са интелигентни и много конструктивно амбициозни. Те са готови да ти помогнат, но в същото време си работят и за себе си.
Тези хора през цялото време ме насърчаваха. Сега, на когото и да пиша, винаги ми отговаря. Можем да се видим и да си помогнем взаимно.
Прекрасно е да се чувстваш част от хора, които искат да постигнат промяна за себе си, които искат да направят нещо добро, които са социално активни и сбъдват мечтите си. ABLE Mentor е като една стъпчица, която променя цялото ти съществуване - дава ти контактите, за да можеш ти да градиш още повече нагоре.”
Като част от екипа на програмата Клаудия участва в регулярни срещи с други доброволци и вижда как заедно се справят с много неща. „Отначало виждах ABLE Mentor като нещо перфектно, което някой друг е направил - перфектна организация, перфектно структуриране на презентациите, перфектен избор на лектори, на ментори. Сега вече отблизо виждам, че това коства много усилия на едни хора, и че тези хора имат още по-големи амбиции за програмата. И на мен това още повече ми харесва.”


Днес Клаудия се намира в Берлин, където учи медицина и прави стаж в болницата „Шарите.” Мечтае си да работи в областта на превантивната и социалната медицина - здравословен начин на живот, спорт, превенция на болестите, за да имаме един ден социално здраво общество.
„Когато сутрин излизам рано и вечер се прибирам късно и знам, че днес съм работила за личностното си развитие, като в същото време съм помогнала на някого, аз се чувствам жива. Чувството, че си активен, че посредством работата си си сред другите, че езиците, които говориш, те свързват със света, ми дават енергия да се справям. Дори не се замислям дали ми е трудно или не. Идва ми отвътре.”
Клаудия говори немски, английски, италиански, испански, учи норвежки, шведски и китайски. Ако разкажеше историята си на всеки от тези езици, на колко ли нови ученически истории би дала начало?


 

Ще подкрепим всеки ученик, който иска да работи активно за своето развитие.
Защото да сме част от растежа за нас е чест и привилегия.
Защото вярваме, че така заедно градим по-добро общество.
Защото знаем, че можем.
Вие искате ли да се включите?