„ABLE Mentor ми показа колко важно е човек да работи за младите хора.“
Мисията на ABLE Mentor да подкрепя ученици да развиват потенциала си отдавна е прекосила и най-смелите си граници. Следите й откриваме далеч отвъд историите на младежите. Въздействието й се усмихва от всеки разговор с ментор или доброволец от екипа.
„С каквото и да се занимавам от тук нататък, аз вече знам, че ще обръщам повече внимание на младите хора“, споделя Иван Шарланджиев, ментор, координатор и част от екипа на ABLE Mentor. Той следи развитието на програмата още от създаването й, но тогава живее в чужбина и отлага участието си. Включва се като ментор през 2018 г. в сезон 9. Работи с десетокласника Иво Методиев по създаването на динамо за велосипед, с което се зарежда мобилен телефон.
За три месеца успяват да направят прототип, дори продават няколко бройки. След това Иван се включва в екипа доброволци, взима активно участие в структурирането и планирането на първия онлайн сезон на ABLE Mentor. В момента Иван работи към международна търговска компания с ресор бизнес развитие. Преди това е ръководил внедряване на иновации в сферата на устойчиви технологии и възобновяеми енергии. Има няколкогодишен опит като изследовател в академични институции.
Какво те накара да се запишеш като ментор в програмата?
Винаги съм искал да участвам, защото следя програмата още от самото й създаване и ми е било интересно. Другото е желанието да допринеса, да дам нещо положително на обществото. Имах желанието, опита, бях правил много неща, имах мирогледа и смятах, че мога да дам на някой ученик нещо полезно, ако не аз, то поне мога да намеря хората, които да го направят.
Но най-много исках да се включа, защото когато аз бях 10-11 клас, не взимах на сериозно въпроса какво искам да правя с живота си след гимназията. Липсваше ми някаква рамка, някой да ми даде общ поглед, да ме насочи. Аз бях много неориентиран, не знаех какво да правя и това си пролича и в кариерния ми път след това. Тогава записах Индустриално инженерство в Техническия университет в София и защо – защото не бях сигурен какво искам и записах това, в което се учи по малко от всичко. Дори и след университета правех всякакви неща – работих като програмист, инженер, учен. Не че съжалявам, определено имах много ползи. Но виждам как това, че тогава нямах структура, нямах някой, който е минал през този път, да ми даде перспектива, се отрази на кариерния ми път. Това ме кара да виждам реалната нужда от програми като ABLE Mentor. От тук и моето желание да вляза и да помогна.
Преживяването в програмата беше много интересно, много приятно, много различно. Определено ми даде неща, с които дотогава не се бях сблъсквал, и много ми хареса.
Кои бяха интересните неща, с които се сблъска за първи път?
Най-голямото беше общуването с хора, които са много по-млади от мен, да прекарам няколко месеца с тях и да работим върху нещо заедно. Желанието да помогнеш на един млад човек, да допринесеш за добруването му - това не бях правил преди. И определено беше много свежо, защото съвременните ученици имат по-различен светоглед от мен, отгледани са по различен начин, съзряват по различен начин.
Какво те накара да се запишеш като ментор в програмата?
Винаги съм искал да участвам, защото следя програмата още от самото й създаване и ми е било интересно. Другото е желанието да допринеса, да дам нещо положително на обществото. Имах желанието, опита, бях правил много неща, имах мирогледа и смятах, че мога да дам на някой ученик нещо полезно, ако не аз, то поне мога да намеря хората, които да го направят.
Но най-много исках да се включа, защото когато аз бях 10-11 клас, не взимах на сериозно въпроса какво искам да правя с живота си след гимназията. Липсваше ми някаква рамка, някой да ми даде общ поглед, да ме насочи. Аз бях много неориентиран, не знаех какво да правя и това си пролича и в кариерния ми път след това. Тогава записах Индустриално инженерство в Техническия университет в София и защо – защото не бях сигурен какво искам и записах това, в което се учи по малко от всичко. Дори и след университета правех всякакви неща – работих като програмист, инженер, учен. Не че съжалявам, определено имах много ползи. Но виждам как това, че тогава нямах структура, нямах някой, който е минал през този път, да ми даде перспектива, се отрази на кариерния ми път. Това ме кара да виждам реалната нужда от програми като ABLE Mentor. От тук и моето желание да вляза и да помогна.
Целта ми беше да споделя на ученика моя опит, да му дам структура – не само в кариерното развитие, а в каквото и да прави, да се срещне с реалния живот, да види как стават нещата, как се работи, как се стига до идея.Исках да го пренеса в тази среда с идеята, че това ще му помогне в бъдеще.
Преживяването в програмата беше много интересно, много приятно, много различно. Определено ми даде неща, с които дотогава не се бях сблъсквал, и много ми хареса.
Кои бяха интересните неща, с които се сблъска за първи път?
Най-голямото беше общуването с хора, които са много по-млади от мен, да прекарам няколко месеца с тях и да работим върху нещо заедно. Желанието да помогнеш на един млад човек, да допринесеш за добруването му - това не бях правил преди. И определено беше много свежо, защото съвременните ученици имат по-различен светоглед от мен, отгледани са по различен начин, съзряват по различен начин.
Беше изключително интересно да вникна в света на младите хора.
Какво за теб се оказа менторството?
Изненада ме, че всъщност аз също научавах неща за себе си, докато менторствах ученика. Процесът на взаимодействие доведе до поглеждане навътре в мен и осъзнах как аз действам в различни ситуации, как общувам с другите хора. Много, много ценни уроци.
Много често явление сред по-възрастните хора в програмата и менторите е като погледнат учениците да си кажат – „леле, аз на техните години колко съм бил смотан“.
Изненада ме, че всъщност аз също научавах неща за себе си, докато менторствах ученика. Процесът на взаимодействие доведе до поглеждане навътре в мен и осъзнах как аз действам в различни ситуации, как общувам с другите хора. Много, много ценни уроци.
Менторството ми донесе много удоволствие.Осъзнах, че е приятно да общуваш с младите хора. Те не са някакви странни същества, които слушат кей поп и странна музика, а са едно малко по-различно огледално копие на мен, когато аз съм бил ученик. Имат същите стремежи, особено моят ученик, който беше изключително способен и активен.
Много често явление сред по-възрастните хора в програмата и менторите е като погледнат учениците да си кажат – „леле, аз на техните години колко съм бил смотан“.
Иван на събитие на ABLE Activator
Комуникацията с младите хора беше едно огледало за мен самия – какъв съм бил тогава, какъв съм сега.По какъв проект работихте?
Иво беше много буден, инициативен, постоянно търсеше някакви възможности. В 10 клас с негов приятел вече изкарваха пари, като поддържаха фейсбук страници. Имаше голямо влечение към технологиите. Не го спираше фактът, че някои материи му бяха трудни. Ходихме заедно на конференцията Webit, Leader talks, обучения по продажби, намерих им консултант по дигитален маркетинг. Беше много интересно да решим какво искаме да правим в програмата. След много мислене решихме да разработим динамо за колело, което докато караш да ти зарежда телефона. Това включваше доста четене и от двамата. Имахме седмични задачи. Накупихме материали. Седнахме, започнахме да ги сглобяваме. Направихме първи прототип на тази машинка.
С какво ти като ментор беше най-полезен на Иво?
Трябва да питаш него. Аз лично доста често се чудех дали съм му бил полезен и с какво. Мисля, че с това, че имаше човек, с когото да си поговори по темите обективно. Опитвах се никога да не го съдя за каквото и да е, да не му давам акъл, той сам да си достигне до отговорите.
Може би съм му бил полезен като съм му дал среда – да види, че човек може да се занимава с много неща, да види как се работи по осъществяването на една идея, и да придобие увереност, че когато започне нещо, може да го свърши.С какво работата с ученика беше полезна за теб?
Започнах да разбирам младите хора по-добре. Осъзнах неща за себе си, станах по-емоционално интелигентен, по-търпелив.
Осъзнавах, че умът на един тийнейджър е нещо много деликатно и като ментор нося отговорност за това той да разцъфва, да върви към нещо положително и по никакъв начин да не му вредя – дали с внушения, дали с пренебрежение, дали с цинизъм.Взимах ролята си доста отговорно. Като ментор, човек трябва да е отговорен и да внимава винаги взаимодействията с ученика да бъдат с положителен резултат. Тази осъзнатост ме направи по-емоционално интелигентен, защото на моменти ми е идвало да покажа пренебрежение или ирония. Това най-много получих и съм много благодарен.
Научих се да бъда по-строг към себе си. Когато ученикът отлагаше нещата, аз знаех, че трябва да бъда за пример.А аз самият съм човек, който много отлага и бави. Тогава знаех, че трябва активно да работя върху тази моя черта, защото бях ролеви модел. Така придобих повече дисциплина, увереност у себе си.
Това твое осъзнаване оказа ли въздействие и след това върху професионалния и личния ти живот?
О, изключително! Има много неща, които научих тогава и прилагам сега.
Това, че имам друг поглед върху младите хора, е нещо, което намирам за доста ценно. Този друг поглед ми показва колко е важно човек да работи за младите хора, защото периодът 10-12 клас е ключов. Влиянието, което програмата може да има върху цялото общество, може да бъде много голямо.Да не говорим за влиянието на всеки един ментор върху своя ученик. С каквото и да се занимавам оттук нататък аз вече знам, че ще обръщам повече внимание на младите хора. Нещо, което много харесвам в екипа на ABLE Mentor, е че половината са ученици. Изключително свежо е да работиш с тях.
Иван и Иво
От какво най-много имат нужда учениците в този период – 10-12 клас?
Аз самият изживях еволюция по този въпрос. На НДК има място, на което карат скейтбордисти. Като пешеходец това много ме дразнеше. Но вече го виждам другояче – от гледна точка на младите това е голяма част от техния живот, това е място, където те се виждат с приятели и за тях това е много важно.
Учениците имат нужда някой да ги вземе на сериозно. Да им говори, да работи с тях и да знае, че това, което те могат да допринесат към каквото и да е, е нещо ценно, без насмешка и снизхождение.Има я тая нагласа у възрастните към учениците – „ти си млад още, не си видял и не знаеш“. Дори да има нещо вярно в това, то е снизходително, а младежите искат да ги вземат на сериозно. Когато им бъде обърнато внимание, те могат да бъдат чути по-лесно.
Аз самият изживях еволюция по този въпрос. На НДК има място, на което карат скейтбордисти. Като пешеходец това много ме дразнеше. Но вече го виждам другояче – от гледна точка на младите това е голяма част от техния живот, това е място, където те се виждат с приятели и за тях това е много важно.
И се замислих за това, когато една ученичка, на която бях координатор, много коментираше темата във фейсбук и се оплакваше.
Хубавото на ABLE Mentor и което в голяма степен липсва в училище е, че се работи по проект. Извън многото практически умения, които учениците получават за три месеца в програмата, те разширяват знанията си в дадена сфера, а и тренират много други умения, които са лесно приложими навсякъде. Умения като работа в екип, управление на времето, приоритизиране на цели, ресурси, ефективна комуникация с различни хора, структуриране на идея, на план за изпълнение и как да го следваш. Да си постоянен, търпелив. Презентационни умения, писане на мейли, делово общуване с непознати. Развива качества като инициативност, креативност, изобретателност. Хубавото на работата по проект е, че развиват умения, които ще им бъдат полезни във всяка една стъпка в кариерата и живота.
Другото много ценно нещо е, че всеки ученик има ментор, който всяка седмица отделя време за него. Той е професионалист, който е минал през твоя път, може да те насочи и да ти даде референции. Това също липсва в днешната образователна система.
С какво ABLE Mentor е ценна за обществото?
Програмата допринася за положителното развитието на младите хора.
Програмата е доста трудоемка за реализиране, защото изисква отдадени хора, които да влагат време и усилия. Такива хора е имало от създаването й досега и това е страхотно.
Онова пренебрежение, което възрастните имат към младите хора, че техните теми не са важни, води до едно безсилие у тях.С какво ABLE Mentor е по-различна от образователната система според теб?
Хубавото на ABLE Mentor и което в голяма степен липсва в училище е, че се работи по проект. Извън многото практически умения, които учениците получават за три месеца в програмата, те разширяват знанията си в дадена сфера, а и тренират много други умения, които са лесно приложими навсякъде. Умения като работа в екип, управление на времето, приоритизиране на цели, ресурси, ефективна комуникация с различни хора, структуриране на идея, на план за изпълнение и как да го следваш. Да си постоянен, търпелив. Презентационни умения, писане на мейли, делово общуване с непознати. Развива качества като инициативност, креативност, изобретателност. Хубавото на работата по проект е, че развиват умения, които ще им бъдат полезни във всяка една стъпка в кариерата и живота.
Другото много ценно нещо е, че всеки ученик има ментор, който всяка седмица отделя време за него. Той е професионалист, който е минал през твоя път, може да те насочи и да ти даде референции. Това също липсва в днешната образователна система.
С какво ABLE Mentor е ценна за обществото?
Програмата допринася за положителното развитието на младите хора.
ABLE Mentor свързва учениците с възрастни, които ги взимат на сериозно, изслушват ги и ги подкрепят.От една страна прави менторите по-съзнати, по-толерантни, развива уменията им за комуникация. От друга – дава на младите хора увереност, увеличава им шанса за по-добро кариерно развитие, по-осъзнат кариерен избор.
ABLE Mentor промотира и менторството, от което нашето общество също има нужда.Кои са най-големите трудности пред ABLE Mentor, за да продължи да допринася?
Програмата е доста трудоемка за реализиране, защото изисква отдадени хора, които да влагат време и усилия. Такива хора е имало от създаването й досега и това е страхотно.
Едно от най-хубавите неща в програмата са хората в нея.Но истината е, че готини организации са идвали и са си отивали, понеже хората си тръгват и тогава няма кой да ги движи, а програма като ABLE Mentor иска не само усилия, но и много сърце.
Програмата събира много know-how, става все по-установена. Натрупаният опит е от 15 сезона, никак не е малко. Важен въпрос е как ще се използва това натрупано знание и опит.Как виждаш финансовата устойчивост на програмата?
Финансовата устойчивост е приоритет номер едно за нас. И не защото сме алчни за пари, а защото, ако няма пари, тази програма няма да съществува.Има много начини да се намират пари. Това трябва да се изследва. Дали ще бъде чрез спонсори, предлагане на реклами, странични доходи – например ABLE Mentor да използва своята експертиза, за да организира менторски обучения в различни компании, или да разработим различни обучения, или такси за участниците. За всяко от тези неща има „за“ и „против“, но не трябва да се чака. Може да експериментираме, не губим нищо.
ABLE Mentor e бранд, но трябва да се доизгради, да се добави престиж. Да се подчертае, че това, което даваме, е смислено и стойностно.
Виждам програмата като голям фактор в развитието на учениците в цялата страна. Повече ученици, отколкото сега. За някои това е просто полезна програма, за други е интересен опит, но за много от тях е крайъгълен камък в тяхното развитие.
Иска ми се ABLE Mentor да получава повече обществен кредит, респект, защото е работеща програма, с изключително важни цели, със сериозна методологическа основа и значително влияние върху развитието на младите хора и обществото като цяло.Как си представяш ABLE Mentor след 5 години?
Виждам програмата като голям фактор в развитието на учениците в цялата страна. Повече ученици, отколкото сега. За някои това е просто полезна програма, за други е интересен опит, но за много от тях е крайъгълен камък в тяхното развитие.
Каквато и да е програмата в бъдеще, тя винаги ще има потенциал за голямо въздействие.
Иво работи по прототипа на динамо за велосипед
Ще подкрепим всеки ученик, който иска да работи активно за своето развитие.
Защото да сме част от растежа за нас е чест и привилегия.
Защото вярваме, че така заедно градим по-добро общество.
Защото знаем, че можем.
Вие искате ли да се включите?