Как научи за ABLE Mentor?
Скролвах си във фейсбук и попаднах на реклама на ABLE Mentor - грабна мe! Ако не беше интересна, просто щях да подмина. Реших да разгледам някакви снимки и видях една своя съученичка на снимките. Попитах я какво представлява ABLE Mentor - тя ми разказа за собствения си проект и за проекти на деца от нейния сезон. Реших и аз да се пробвам - защо не! Изобщо даже не бях говорила с родителите си. Просто ми се стори, че е много интересно и не биха имали причина да ми откажат. Попълних си анкетата и се позамислих какъв проект бих могла да направя - и така ми хрумна да бъде проект за възрастните хора.
Какво те вдъхнови да направиш проект точно за възрастните хора?
Моите баба и дядо. Аз доста рядко ги виждам, защото не живеят близо до София. Виждаме се само по празници. Като малка по цяло лято бях при баба и дядо, но през последните години си имам приятели тук, в София, и излизам повече с тях. Малко се отдалечих от своите баба и дядо, и ми стана мъчно.
Искам някак да свържа не конкретни внуци с техните баби и дядовци, а по-младото поколение - с по-възрастното.
Кое според теб е най-вълнуващото във вашия проект?
Мисля, че най-вълнуващо ще е самото събитие, когато отидем и сготвим на възрастните хора, и играем някакви игри, и се опознаем, и си прекараме много хубаво. Засега най-приятно ми е с ментора ми Любо, като седнем и обсъждаме идеи. Аз съм малко по-стеснителна, но той така ме предразполага, че можем да си говорим на абсолютно всякакви теми. Като седнем да си говорим не само за ABLE Mentor, а и за всичко останало, просто е суперхубаво.
Ивана с ментора си Любо Тулев
Каква е твоята дефиниция на ментор?
Човек, който не просто с професионалния си опит ти помага, а и с личния. Любо не само ми помага за проекта, а и за неща от моя личен живот. Или пък координаторката ни Веси - тя е толкова мила! Като се срещнахме за първи път с Любо и Веси, защото аз пропуснах откриващото събитие, те двамата просто нещо си говореха, и така ме вдъхновяваха! Представях си се точно като Веси след няколко години - тя си е направила някаква собствена организация, и си работи, и си пътува. Изглеждаше ми като щастлив човек. Не мога с една дума да кажа какво е ментор - просто човек, който наистина ми помага да се развивам.
А според теб какво ни носи щастие?
Щастието ми е любима тема! Даже по философия имаме да правим годишен проект и аз си избрах моята тема да бъде ,,Що е щастието?”.
Напоследък, честно казано, наистина откакто съм в ABLE Mentor и откакто се запознах с толкова много хора и се заредих с такава приятна енергия, се чувствам много по-щастлива.
Това може би са ми най-щастливите моменти. Всичките тези млади хора - и учениците, и менторите, и презентаторите - страшно много ме зареждат.
Ивана представя проекта Granny Time на средносрочното събитие
До този момент ти и Любо като екип срещали ли сте някакви препятствия пред това да си реализирате идеята?
Не мисля, че сме имали препятствия, може би смяната на идеята…
Каква беше първоначалната идея?
Аз исках да създам някаква платформа, чрез която младите да имат контакт с възрастните хора - да ходят примерно на кино заедно, или пък да се разхождат в парка. Все едно ти да си намериш собствената си баба или дядо и да си излизаш с тях, да не е просто една визита на старчески дом. Обаче възрастните хора са скарани малко с технологиите и няма как да се получи идеята за платформа. Заради това потърсихме алтернатива - просто ние да отидем при тях в старчески дом и така да се организират след време някакви визити.
Какво точно планирате да се случи в деня на вашето събитие?
Събитието ни ще бъде в дом за възрастни хора към Фондация “Дълголетие” в Бояна. Ние с Любо ще отидем преди самото събитие, за да опознаем обстановката, хората, кухнята. Има две къщи с възрастни хора. Когато ние посетихме дома, за да говорим с директорката, бяхме в къщата, в която кухнята е малка, самите възрастни хора там са по-болни, повече на легло, нямат възможност да са активни. Затова ние ще готвим в другата къща, която не сме виждали. Аз мисля да направя и някакви игри - като викторина, кръстословици; да не са просто очакваните бабешки и дядовски игри като табла, шах и карти. Сигурно около 15-20 души, мои и на Любо приятели, ще дойдат да помогнат.
Какво ще готвите?
Директорката каза, че възрастните хора много обичат сладко, така че 100% ще има нещо сладко. Майка ми прави страшно вкусен чийзкейк, ще я помоля за рецептата, за да мога аз да го приготвя. Иначе аз правя разкошна баница с едни специални кори, така че ще направя и една баница. Любо се прави на големия шеф, ще видим той какво ще сготви. Не знам моите приятели какви идеи имат.
Проектът ви изискваше ли набиране на средства?
Да, всъщност съм много щастлива, че успяхме да съберем пари от зумба клас и от волейбол със собствени приятели. Ако трябваше да каним произволни хора, сякаш щеше да е малко трудно с доверието - къде отиват всичките тези пари. Поканихме приятелите си и семействата си, поиграхме малко волейбол, танцувахме зумба. Много хубаво си прекарахме.
Благотворителният урок по зумба на Ивана и Любо
Разкажи ми повече за урока по зумба и за волейболния мач.
Любо ме питаше какво мога да правя, какви са хобитата ми, от които можем да изкараме пари. И аз му казах, че ходя на зумба, много обичам да играя и волейбол, обичам да пиша. Той предложи да направим зумба клас. Тогава говорих с моята инструкторка и тя просто веднага се съгласи, даде ни и залата, без да плащаме наем. Една приятелка ми помогна да направим плакат за събитието, аз си го пуснах на story в instagram, качихме го и като event във фейсбук. На зумба дойдоха може би към 15-20 души. Нямахме точно определена сума за участие в класа, всеки дари, колкото можеше. Добре се справихме със събирането на средства тогава. Ние трябваше да съберем за храна за поне 30 души, защото толкова са възрастните хора.
После организирахме волейболен мач - Любо направи плакат, много готин плакат, пак направихме story и event във фейсбук. Играхме аз и мои приятели срещу Любо и негови приятели. Той осигури залата и пое наема. Жените на приятелите му бяха като мажоретки и викаха, моето семейство също беше там, даже и брат ми се включи по някое време в играта. И ги бихме 3:1, ама единия гейм им го подарихме, колкото да не паднат съвсем! Аз даже се бях стреснала, защото те са големи мъже. Мислех си, че 100% ще ни бият, че може би малко ще се изложим. А пък то какво се получи - ние ги размазахме!
Имаше ли нещо, от което ти се страхуваше, преди изобщо да се запишеш в ABLE Mentor?
Какво ще си говоря с моя ментор. На мен главната ми идея беше да се запозная с нови хора, защото съм малко по-стеснителна и трудно мога да отида при някой човек и да се опитам да водя разговор. Този път се опитах да се престраша, да се запозная с всички. А пък с Любо много се притеснявах на първата ни среща, но просто наистина добре ни се получи, нямаше неловък момент и с него можехме да си говорим свободно. Аз винаги съм искала по-голям брат, Любо ми е като по-голям брат.
Какво научи от своя ментор, на което би искала да научиш повече хора?
Той ми помага да съм много идейна и да нямам лоша идея. Споделяме си - той какво мисли по дадена тема, аз какво мисля. Може би този съвет: няма лоша идея, просто трябва да може да се напасне към дадена ситуация, така че да работи по правилния начин.
Трябва да се вземе този фрагмент от дадена идея, който ще е нужен, достатъчен и подходящ за конкретната ситуация.
Какви умения мислиш, че си придобила до този момент в ABLE Mentor?
Aз имах някакви презентационни умения, не ме е страх да говоря пред хората. По-скоро успях да преодолея бариерата да отида и да се запозная с някого, да не се чувствам толкова затворена в себе си, а да започна повече да споделям, да съм по-отворена, по-идейна, да започна повече да помагам. На средносрочното събитие, където всички представиха проектите, по които работят, страшно исках да помогна да всекиго с каквото мога. Имаше едно момче с проект за авиация, което иска да стане пилот и да снима филм, а пък аз имам приятел, чийто баща е режисьор, и предложих да ги свържа.
Започнах да разбирам, че мога да помогна на хората по някакъв начин, дори и с нещо малко - ако ги свържеш с един човек, той може да ги свърже с друг. Наистина така всички можем да си помагаме.
Ако имаш магическа пръчка, която можеш да използваш веднъж в полза на другите, за какво би я използвала?
Щастие. Щастие, щастие, щастие. За мен щастието е всичко. Ако можех да направя всички хора щастливи, това щеше да е прекрасно. Щастието ми е единствената цел в живота. Просто искам да съм щастлива, независимо какво друго се случва.
Какво ти взе ABLE Mentor?
ABLE Mentor ми взе страха. Това ми взе - нещо лошо; и ми даде нещо хубаво.
Помисли си за три неща, които научи за себе си в програмата.
Че съм доста по-разговорлива, отколкото си мислех. Че няма от какво да ме е страх, че няма смисъл от страх. И че, като помагам на хората, донасям им един вид щастие, защото щастието има хиляди, милиони измерения. Като им помагам с нещо, което те искат да реализират, аз ги водя една стъпка по-близо към това.
Mоже би това, че помагам, е проявление на моята мисия за щастието.
Ивана и Любо по време своето събитие Granny Time