,,Най-важна е способността да сме честни.”
Можехме да ви представим Христо Христозов по много начини: като ментор, като бизнес треньор, като културен консултант на свободна практика, като програмен директор на ,,Дом на киното,” като културен мениджър на редица филмови фестивали. Която и от тези посоки да бяхме избрали, щяхме да ви изненадаме с богата и многолика история. И докато винаги пред нас стои въпросът как да уловим поне мъничко от вълшебството на нечие присъствие в думи, то тук се запитахме дали е възможно да проумеем как Христо успява да побере в себе си толкова разнообразни стремежи и да ги изяви по начин, който неизменно вдъхновява.
Ти си водил множество обучения за тийнейджъри. Когато застанеш пред група млади хора, кое е нещото, което най-силно искаш да разкриеш пред тях?
Мисля, че най-важна е способността да сме честни - честни за това какво искаме, каква е нашата отговорност, кога ни е трудно, кога сме щастливи или неудовлетворени; честни за това какво ни е нужно, когато общуваме с другите, така че да можем да отстояваме себе си. Важно е да не се страхуваме да бъдем уязвими. Сякаш всичко опира до тази честност. Чрез нея „моето“ взаимодействие с „другите“ става по-лесно, защото нищо не е задължително, нищо не е на всяка цена -
Ти си водил множество обучения за тийнейджъри. Когато застанеш пред група млади хора, кое е нещото, което най-силно искаш да разкриеш пред тях?
Мисля, че най-важна е способността да сме честни - честни за това какво искаме, каква е нашата отговорност, кога ни е трудно, кога сме щастливи или неудовлетворени; честни за това какво ни е нужно, когато общуваме с другите, така че да можем да отстояваме себе си. Важно е да не се страхуваме да бъдем уязвими. Сякаш всичко опира до тази честност. Чрез нея „моето“ взаимодействие с „другите“ става по-лесно, защото нищо не е задължително, нищо не е на всяка цена -
и когато „моята“ честност се срещне с „твоята“ честност и там се намери нещо, което да можем да правим заедно и да сме щастливи заедно, то всяко партньорство става възможно.Поне за мен, от това започва всичко.
Какви са пречките пред честността днес?
Възрастта предполага да се маскира честността. Ако някога пречките са били институционални, т.е. извън нас, то сега пречките са по-скоро вътре в нас, защото живеем в свят, в който стават все повече значими имиджът, опаковката, външното проявление. Тази тенденция предпоставя и все по-силното желание да бъдем одобрявани заради тези външни обвивки, а това не предполага висока степен на честност. Затова и много харесвам книгата ,,Седемте навика на високоефективните хора” на Стивън Кови - в нея той започва с това, че
всяко развитие, всеки успех се случва отвътре-навън.Това не е поредната книга, която представя няколко лесни практики или имиджови трикове, напротив - подканва към задълбочено изследване в разбиране на другите и на нас самите, с което може да се постигнат дългосрочен успех, устойчивост и щастие.
В какво виждаш ценността на менторството?
Нашата образователна система не се занимава с това какво е същинският успех, какво е същинската реализация. Спомням си ясно момента, в който се отказах да се занимавам с право – завършил съм Юридическия факултет на СУ. И това беше около изпита по „Философия на правото“ – избираем предмет с тънко учебниче, който минава между другото, сякаш въпросът „защо“ не е важен, а по-важно „как“. В моите разбирания, за да бъда добър юрист, преди всичко трябва да разбирам философията на правото и да имам дълбок морал. Но учебният план и повечето преподаватели не се вълнуват от това. В този смисъл, в образованието се пропуска именно факторът на личността, на характера, който е основа на тази личност. Затова менторството е толкова важно и ABLE Mentor е необходима кауза.
ABLE Mentor говори за човека като човек, за човешкото в човека - той какво иска, от какво има нужда, в какво е добър, как да мечтае, как да реализира мечтата си, как да се чувства щастлив от това.
Как започна твоята ABLE Mentor история?
През 2010 г. бях сред първите 30 души, които заминаха за САЩ по Summer Entrepreneurship Program. Връщайки се в България, решихме да създадем ABLE. Може би около година след това помня разговорите ни с Илияна Лазарова и Асен Георгиев, че ние не сме просто организация, която трябва да подпомага предприемаческата екосистема в България, а че е важно да погледнем към младите хора, към учениците и да мислим как да предаваме опита си чрез менторство. Тази тяхна идея много ме плени и винаги съм подкрепял, както мога, каузата на ABLE Mentor.
А преди 7 години, в контекста на FranklinCovey България, Нели и Огнян Кирякови и Диляна Дочева ме поканиха като фасилитатор на програмите за младежи. Тогава прочетох ,,Седемте навика на високоефективните тийнейджъри” и започнах да водя обучения, базирани на книгата. Още преди това се занимавах с различни проекти за гражданско образование и доброволчество, но ми липсваше една конкретна система, която е универсална. Система, която е важно да усвоиш още като дете, защото важи цял живот. ,,Седемте навика” аз припознах като такава система.
През 2010 г. бях сред първите 30 души, които заминаха за САЩ по Summer Entrepreneurship Program. Връщайки се в България, решихме да създадем ABLE. Може би около година след това помня разговорите ни с Илияна Лазарова и Асен Георгиев, че ние не сме просто организация, която трябва да подпомага предприемаческата екосистема в България, а че е важно да погледнем към младите хора, към учениците и да мислим как да предаваме опита си чрез менторство. Тази тяхна идея много ме плени и винаги съм подкрепял, както мога, каузата на ABLE Mentor.
А преди 7 години, в контекста на FranklinCovey България, Нели и Огнян Кирякови и Диляна Дочева ме поканиха като фасилитатор на програмите за младежи. Тогава прочетох ,,Седемте навика на високоефективните тийнейджъри” и започнах да водя обучения, базирани на книгата. Още преди това се занимавах с различни проекти за гражданско образование и доброволчество, но ми липсваше една конкретна система, която е универсална. Система, която е важно да усвоиш още като дете, защото важи цял живот. ,,Седемте навика” аз припознах като такава система.
Христо на обучение за ментори в ABLE Mentor
Щастлив съм, че в някакъв момент Ники ме покани да водя подобно обучение-награда, което е вдъхновено от книгата и в рамките на което си говорим с учениците за навиците, за това как те могат да им бъдат полезни в личния и професионалния им път. Вече може би пет години водя тези обучения и имам удоволствието да се срещам с ученици от ABLE Mentor.
В твоите обучения бързо правят впечатление индивидулното отношение и емпатията, които проявяваш към участниците. Как успяваш да приложиш индивидуален подход дори при големи групи ученици?
Моите пътища са два. Единият е свързан с киното. През 2009 г. живеех на ул. ,,Будапеща”, много близо до Дома на киното. В началото бях сред редовните зрители, после сред твърде редовните зрители, в един момент вече си прекарвах целите дни там. Екипът ме познаваше, започнах да ходя на София Филм Фест за учащи, впоследствие станах доброволец - разнасях материали, говорех в университета, превеждах на 1-2 събития.
Другият ми професионален път започна още докато учех право и осъзнах, че това не е моето нещо. Вече работех в една аутсорсинг компания и в моите екипи често влизах в неформалната роля на ментор, обучутел. В някакъв момент Диляна Илиева видя потенциал в мен и ме покани да участвам в център за оценка. Така се присъединих към екипа на отдел „Обучения“, отговорен за подорбяване на представянето на хората. Моят фокус беше създаването и провеждане на програми за развитие на лидерския потенциал, ползвайки ресурсите на компанията. С времето натрупах опит и експертиза и през 2014 г. се присъединих към екипа на FranklinCovey България, където работех с Диляна Дочева. Срещата с нея бе на представяне на обучителна програма – толкова бях впечатлен, че се свързах с нея и така се обединиха професионалните ни пътища. В момента съм част от екипа на Бизнес институт като асоцииран фасилитатор и работя с хора и компании от всякакви сфери и нива на теми, свързани с управление на хора и лидерство.
Дълбоко съм убеден, че най-добрите експерти са много фокусирани. Убеден съм, че и в моя живот предстои такова фокусиране - вероятно предстои момент, в който бих отдал енергията си изцяло на едно нещо, то може би ще бъде комбинация от двете ми страсти.
В твоите обучения бързо правят впечатление индивидулното отношение и емпатията, които проявяваш към участниците. Как успяваш да приложиш индивидуален подход дори при големи групи ученици?
Ще ми се хората, с които работя, да виждат, че това, което говоря, е това, към което и аз самият се стремя.Не мога да кажа, че го практикувам изцяло, защото сферата на меки умения, в които работя, е учене за цял живот - всеки ден, всяка ситуация. Така или иначе, когато хората усетят, че това, което „преподавам“, е в синхрон с това, което правя, те са мотивирани да почерпят от този опит. Много дълбоко вярвам в навиците и във всички теми, които водя - лидерство, доверие, емоционална интелигентност.
Старая се не просто да представя теория и концепции, които съм прочел в някоя книга, а да си говорим за живота такъв, какъвто е. Когато се отпуши тази уязвимост, честност, истина – процесът става успешен.Разкажи ни повече за твоя професионален път.
Моите пътища са два. Единият е свързан с киното. През 2009 г. живеех на ул. ,,Будапеща”, много близо до Дома на киното. В началото бях сред редовните зрители, после сред твърде редовните зрители, в един момент вече си прекарвах целите дни там. Екипът ме познаваше, започнах да ходя на София Филм Фест за учащи, впоследствие станах доброволец - разнасях материали, говорех в университета, превеждах на 1-2 събития.
Години наред си взимах отпуск, за да мога да работя за София Филм Фест. Постепенно имах възможността да заработя съвсем тясно заедно с екипа и имах щастието 2 години да бъда програмен директор на Дома на киното. Това дългосрочно ме беляза.Киното не е било съществена част от моя живот преди тази 2009 година. Преди това не ходех редовно на кино, не знаех какво е арт кино. Но така се завъртя всичко, че киното стана част от живота ми. Сега през януари се връщам в Дома на киното, а в допълнение се занимавам и с киноразпространение и фестивали – Sofia MENAR, Master of Art, Седмица на скандинавското кино и Sofia Pride Film Fest.
Другият ми професионален път започна още докато учех право и осъзнах, че това не е моето нещо. Вече работех в една аутсорсинг компания и в моите екипи често влизах в неформалната роля на ментор, обучутел. В някакъв момент Диляна Илиева видя потенциал в мен и ме покани да участвам в център за оценка. Така се присъединих към екипа на отдел „Обучения“, отговорен за подорбяване на представянето на хората. Моят фокус беше създаването и провеждане на програми за развитие на лидерския потенциал, ползвайки ресурсите на компанията. С времето натрупах опит и експертиза и през 2014 г. се присъединих към екипа на FranklinCovey България, където работех с Диляна Дочева. Срещата с нея бе на представяне на обучителна програма – толкова бях впечатлен, че се свързах с нея и така се обединиха професионалните ни пътища. В момента съм част от екипа на Бизнес институт като асоцииран фасилитатор и работя с хора и компании от всякакви сфери и нива на теми, свързани с управление на хора и лидерство.
Дълбоко съм убеден, че най-добрите експерти са много фокусирани. Убеден съм, че и в моя живот предстои такова фокусиране - вероятно предстои момент, в който бих отдал енергията си изцяло на едно нещо, то може би ще бъде комбинация от двете ми страсти.
Като програмен директор на Дома на киното, аз съм мениджър, ментор, лидер - такъв, какъвто обучавам хората да бъдат. Мога да прилагам всичко това, което преподавам, и същевременно съм в кино среда. Вярвам, че най-много израснах, защото видях, че всичко, което преподавам и ми се иска да събудя като искра у другите, съумявам в някаква степен да направя в моята си роля като мениджър.Това е щастие, защото растейки, виждам как това подпомага ангажираността на екипа и подобрява бизнес резултатите.
В Дом на киното; снимка: Фото-Корпус
Какъв беше опитът ти като ментор в сезон на ABLE Mentor?
Два пъти съм имал щастието да бъда ментор, и двата пъти беше на тема кино. Първата ми ученичка - Диди - почти беше написала кино сценарий. Трябваше да го доусъвършенстваме и в някакъв момент се надявам, че може и да заснемем филм. Вторият ученик - Гошо - имаше желание да се развива като режисьор. С него работихме върху личната му ефективност и то в контекста на пандемията - говорихме си как да развива себе си във физически, емоционален, интелектуален и духовен план, как да подобри взаимоотношенията си с близките хора. На тема кино направихме доста срещи с експерти за това къде да продължи образованието си. Поддържаме връзка все още, темата все още е актуална и за двамата ученици. Ето, аз нямам кино образование, но това за мен започна като страст. Вярвам, че те виждат, че най-важното е да откриеш какво обичаш да правиш и по възможност да посветиш живота си на него.
Какво научи от учениците, на които беше ментор?
Всяка среща с тях си е учене. Със сигурност те ми напомняха много за честността, за това, че аз като възрастен понякога се опитвам да говоря през призмата на експерта, през призмата на знаещия, и всъщност забелязвам как, когато правя това, те се отдръпват и им е по-трудно да бъдат честни, спокойни и открити. Звънтеше ми в главата колко е важно с тях да присъствам истински, не да подхождам от позицията на знаещия и можещия, а много повече от позицията на разбиращия и подкрепящия.
Два пъти съм имал щастието да бъда ментор, и двата пъти беше на тема кино. Първата ми ученичка - Диди - почти беше написала кино сценарий. Трябваше да го доусъвършенстваме и в някакъв момент се надявам, че може и да заснемем филм. Вторият ученик - Гошо - имаше желание да се развива като режисьор. С него работихме върху личната му ефективност и то в контекста на пандемията - говорихме си как да развива себе си във физически, емоционален, интелектуален и духовен план, как да подобри взаимоотношенията си с близките хора. На тема кино направихме доста срещи с експерти за това къде да продължи образованието си. Поддържаме връзка все още, темата все още е актуална и за двамата ученици. Ето, аз нямам кино образование, но това за мен започна като страст. Вярвам, че те виждат, че най-важното е да откриеш какво обичаш да правиш и по възможност да посветиш живота си на него.
Какво научи от учениците, на които беше ментор?
Всяка среща с тях си е учене. Със сигурност те ми напомняха много за честността, за това, че аз като възрастен понякога се опитвам да говоря през призмата на експерта, през призмата на знаещия, и всъщност забелязвам как, когато правя това, те се отдръпват и им е по-трудно да бъдат честни, спокойни и открити. Звънтеше ми в главата колко е важно с тях да присъствам истински, не да подхождам от позицията на знаещия и можещия, а много повече от позицията на разбиращия и подкрепящия.
Научих също, че трябва време, за да ти се разкрие един човек.
Аз не съм от най-търпеливите хора, склонен съм да бъда по-остър, а някои хора имат нужда от време, за да дадат достъп до себе си. Това е процес. Моята екстровертност и социална активност не са нещо, което при тях моментално печели доверие.
В книгата си Стивън Кови говори за взаимозависимост - сякаш пандемията беше много ясен сигнал да вървим в тази посока. Би ли могъл да ни дадеш своята гледна точка за това.
В систематизацията на Кови взаимнозависимостта е най-високата степен търсена зрялост. Преди нея има два други етапа: на зависимост и на независимост. Всички през живота си минаваме през моменти на зависимост - като деца, като обучаващи се, като нови в някаква роля, като хора, на които за първи път им се случва пандемия. Стремежът ни е да постигнем независимост, защото, за да има взаимозависимост, са нужни независими хора. Взаимозависимостта е съзнателният избор на независими хора да работят заедно за нещо по-добро, отколкото могат поотделно. Пандемията беше тест за нашата лична независимост - колко можем да останем със себе си, колко можем да овладеем стреса, колко можем да се чувстваме комфортно. Как да овладеем страха, несигурността и да свикнем с постоянната промяна и нужда от адаптация. За мен това беше момент, в който си припомних колко имам нужда от лично време, от физическа грижа за себе си - спорт, сън, всякаква почивка, намаляване на телефони и други разсейващи фактори. Едновременно с това осъзнах, че знанията и експертизата ми имат нужда от постоянна актуализация (която често пренебрегвам във вихрушката на ангажираното ежедневие). През месеците на карантината работих много повече, отколкото по всяко друго време, не защото съм имал повече работа, а защото инвестирах повече усилия в подготовка. В киното с Найо Тицин направихме Master of Art онлайн, в консултантската ми работа започнахме да реализираме онлайн обучения. Tова време пандемично беше невероятна възможност за растеж. Ако се възползваме добре от това време, ако видим всички пробойни, които тази криза осветли, може би можем да сме по-добри в едно по-нормално време.
Припомних си колко важен и крехък е този процес на изграждане на доверие и как при него всяка стъпка, както казва Стивън Кови, е или теглене, или депозит - или подпомага доверието, изгражда го, допълва го, или го компрометира и разрушава.И много трябва да внимаваме с тегленията, защото поредното теглене може да унищожи дълго правени депозити.
В книгата си Стивън Кови говори за взаимозависимост - сякаш пандемията беше много ясен сигнал да вървим в тази посока. Би ли могъл да ни дадеш своята гледна точка за това.
В систематизацията на Кови взаимнозависимостта е най-високата степен търсена зрялост. Преди нея има два други етапа: на зависимост и на независимост. Всички през живота си минаваме през моменти на зависимост - като деца, като обучаващи се, като нови в някаква роля, като хора, на които за първи път им се случва пандемия. Стремежът ни е да постигнем независимост, защото, за да има взаимозависимост, са нужни независими хора. Взаимозависимостта е съзнателният избор на независими хора да работят заедно за нещо по-добро, отколкото могат поотделно. Пандемията беше тест за нашата лична независимост - колко можем да останем със себе си, колко можем да овладеем стреса, колко можем да се чувстваме комфортно. Как да овладеем страха, несигурността и да свикнем с постоянната промяна и нужда от адаптация. За мен това беше момент, в който си припомних колко имам нужда от лично време, от физическа грижа за себе си - спорт, сън, всякаква почивка, намаляване на телефони и други разсейващи фактори. Едновременно с това осъзнах, че знанията и експертизата ми имат нужда от постоянна актуализация (която често пренебрегвам във вихрушката на ангажираното ежедневие). През месеците на карантината работих много повече, отколкото по всяко друго време, не защото съм имал повече работа, а защото инвестирах повече усилия в подготовка. В киното с Найо Тицин направихме Master of Art онлайн, в консултантската ми работа започнахме да реализираме онлайн обучения. Tова време пандемично беше невероятна възможност за растеж. Ако се възползваме добре от това време, ако видим всички пробойни, които тази криза осветли, може би можем да сме по-добри в едно по-нормално време.
Ще подкрепим всеки ученик, който иска да работи активно за своето развитие.
Защото да сме част от растежа за нас е чест и привилегия.
Защото вярваме, че така заедно градим по-добро общество.
Защото знаем, че можем.
Вие искате ли да се включите?