,,Ние даваме на другите хора това, което сме получили – така светът се върти.”
Григорий Данчев
Кога и как започна за теб приключението ABLE Mentor?
В един юлски ден, когато доста мислех за своето бъдеще. В този ден исках да остана повече време със себе си. Сетих се, че няколко момичета от класа ми участваха в ABLE Mentor. Реших да се поинтересувам какво представлява програмата и се записах. После съвсем забравих, че съм кандидатствал, защото реших да кандидатствам и в ,,Гласът на България” и тръгнах на вокални уроци. В ,,Гласът на България” не ме приеха, но пък от ABLE Mentor ми се обадиха да ми кажат, че съм одобрен за участие. Разбрах, че ще имам възможността нещо хубаво да ми се случи.
Ти имаше ли идея за проект?
Имах абсолютно ясната идея какво искам - исках да направим психотерапевтичен кръг. Идеята ми е била малко повърхностна, защото не съм бил запознат с това какво представляват груповите терапии. В последствие разбрах, че нещата не са точно такива, каквито съм си ги представял. Това беше логично - аз съм все още ученик, не психолог. Психолог ще мога да се нарека след време. В крайна сметка проектът ми се сведе до кръг за споделяне, емоционална подкрепа и себеизразяване, което беше също прекрасно равнище.
В един юлски ден, когато доста мислех за своето бъдеще. В този ден исках да остана повече време със себе си. Сетих се, че няколко момичета от класа ми участваха в ABLE Mentor. Реших да се поинтересувам какво представлява програмата и се записах. После съвсем забравих, че съм кандидатствал, защото реших да кандидатствам и в ,,Гласът на България” и тръгнах на вокални уроци. В ,,Гласът на България” не ме приеха, но пък от ABLE Mentor ми се обадиха да ми кажат, че съм одобрен за участие. Разбрах, че ще имам възможността нещо хубаво да ми се случи.
Ти имаше ли идея за проект?
Имах абсолютно ясната идея какво искам - исках да направим психотерапевтичен кръг. Идеята ми е била малко повърхностна, защото не съм бил запознат с това какво представляват груповите терапии. В последствие разбрах, че нещата не са точно такива, каквито съм си ги представял. Това беше логично - аз съм все още ученик, не психолог. Психолог ще мога да се нарека след време. В крайна сметка проектът ми се сведе до кръг за споделяне, емоционална подкрепа и себеизразяване, което беше също прекрасно равнище.
Какво те вдъхнови за тази идея?
Това е огромна част от моя предишен живот. Още съм само на 19 и може би е рано да говоря, че животът ми е бил много тежък на моменти, но съм минал през много перипетии.
Моят тежък период започна в началото на 2017г. Тогава започнах да ходя при една много добра психотерапевтка, Полина Василева. Ако не беше тя, аз може би нямаше да разбера и 1/10 за себе си от това, което знам в момента. Тя ми беше като огледало, чрез което разбирах истини за себе си. Това ми помогна в търсенето на себепознание - в това да се надградя като личност, да разбера какво искам да правя с живота си, как искам той да продължи, по кой път искам да тръгна. С времето установих, че Полина Василева е била много важна част от моето развитие. Затова и реших проектът ми да се казва ,,People Help the People”. Всички хора обаче вървят по някакъв път в живота си и не могат да вървят самостоятелно. Ако вървят самостоятелно, животът им ще се срине в някакъв момент. Ако обаче те имат подкрепата на други хора, които да проявяват разбиране, да бъдат съпричастни, и да им дават насоки, то тогава тези хора биха вървели по много правилен път.
Ти имаш ли усещане за призвание в своя живот?
Ако не мога да се сетя за друго, то психологията и това да искам да помагам на другите ми е призвание. Мисля, че това е вярно за всеки, който е избрал да помага на други хора в живота си.
Разкажи ми за своя ментор?
Моята менторка е един от най-цветните хора в ABLE. Още когато я видях на 10 ноември за първи път, тя беше с тюрбан, с една много готина жълта риза, изглеждаше изключително свежа и цветна. С времето видях, че тя е дори повече от това, което си мислех в началото, че е. Започнах да я виждам като един доста екстравагантен, дори трансцедентален ментор.
Това е огромна част от моя предишен живот. Още съм само на 19 и може би е рано да говоря, че животът ми е бил много тежък на моменти, но съм минал през много перипетии.
Моят тежък период започна в началото на 2017г. Тогава започнах да ходя при една много добра психотерапевтка, Полина Василева. Ако не беше тя, аз може би нямаше да разбера и 1/10 за себе си от това, което знам в момента. Тя ми беше като огледало, чрез което разбирах истини за себе си. Това ми помогна в търсенето на себепознание - в това да се надградя като личност, да разбера какво искам да правя с живота си, как искам той да продължи, по кой път искам да тръгна. С времето установих, че Полина Василева е била много важна част от моето развитие. Затова и реших проектът ми да се казва ,,People Help the People”. Всички хора обаче вървят по някакъв път в живота си и не могат да вървят самостоятелно. Ако вървят самостоятелно, животът им ще се срине в някакъв момент. Ако обаче те имат подкрепата на други хора, които да проявяват разбиране, да бъдат съпричастни, и да им дават насоки, то тогава тези хора биха вървели по много правилен път.
Ние не сме си самодостатъчни, ние имаме нужда от други хора - да получаваме и да даваме. Ние даваме на другите хора това, което сме получили - така светът се върти.Ако вземем например Бутан - Бутан е една от най-икономически неразвитите държави. Тя дори няма железопътен транспорт. Там обаче това реално не е проблем, защото хората, които нямат голяма част от удобствата на другите държави, са изключително сплотени. Това е една от най-щастливите държави в света, даже си имат министър на щастието. За тях да бъдат заедно и да се подкрепят е изключително важно, за да вървят напред. Те може да не са постигнали нещо кой знае какво в професионален аспект, но в личностен определено са. В развитите страни хората са все по-ангажирани със себе си и със своите занимания, до такава степен, че понякога забравят, че не са сами в този свят. Те виждат други хора около себе си, но сякаш другите хора не им правят впечатление. В България хората сме станали доста егоцентрични. Голяма част от хората тук преследват някакви свои желания и амбиции, но само дотам. Те не влагат ресурси, те мрънкат - какво им харесва, какво не им харесва, кой им е виновен. Сякаш не мислим какво имаме, какво е необходимо да извлечем в началото, за да надградим върху това, така че да станем по-добри като хора и като нация. Тук сме на едно от последните места по свобода на словото, има корупция, бюрокрация, рекети, репресии, въобще купища отрицания, с които се сблъскваме ден след ден. Това е защото масово не се подкрепяме и не правим нещата заедно.
Защото ние не сме обединени, няма как и да сме щастливи. Щастието, ако бихме могли да го дефинираме по някакъв абстрактен начин, е колективно преживяване.
Ти имаш ли усещане за призвание в своя живот?
Ако не мога да се сетя за друго, то психологията и това да искам да помагам на другите ми е призвание. Мисля, че това е вярно за всеки, който е избрал да помага на други хора в живота си.
Разкажи ми за своя ментор?
Моята менторка е един от най-цветните хора в ABLE. Още когато я видях на 10 ноември за първи път, тя беше с тюрбан, с една много готина жълта риза, изглеждаше изключително свежа и цветна. С времето видях, че тя е дори повече от това, което си мислех в началото, че е. Започнах да я виждам като един доста екстравагантен, дори трансцедентален ментор.
Григорий със своя ментор Танияна Георгиева
Какво означава трансцедентален ментор?
Трансцеденталното е нещо отвъд нещата, нещо отвъд това, което виждаме, нещо изключително по един ,,отвъден” начин. С Тани доста сме си говорили, тя се интересува от различни неща. Да вземем например културата ѝ на хранене - тя е вегетарианка и това я кара да се чувства уравновесена и щастлива. Тя знае какво яде.
Какви качества трябва да притежава човек, за да бъде добър ментор?
На първо място трябва да бъде добър човек. Трябва да има лидерски качества. В случая ситуацията е ученик и ментор - ученикът се учи, менторът може също да се учи, но основното лице, което дава направления, е менторът, а не ученикът. За да се случат нещата максимално ефективно, менторът трябва да умее да общува и да води. С моята менторка се разбирахме перфектно още на първата минута - беше сякаш сме се познавали вече известно време, говорехме си супероткрито.
Имаше ли някакви страхове, преди да се запишеш в ABLE Mentor?
Не, абсолютно никакви. ABLE Mentor e сериозна програма - тя те променя действително, и то в положителна посока. От живота си съм се научил, че очакванията, които имаш, трябва да са максимално ниски, а целите трябва да са високи. Ако имаш много високи очаквания, може да се разочароваш лесно. Ако имаш ниски цели, крайният резултат може да е още по-слаб и пак да се разочароваш.
Трансцеденталното е нещо отвъд нещата, нещо отвъд това, което виждаме, нещо изключително по един ,,отвъден” начин. С Тани доста сме си говорили, тя се интересува от различни неща. Да вземем например културата ѝ на хранене - тя е вегетарианка и това я кара да се чувства уравновесена и щастлива. Тя знае какво яде.
Да тръгнеш от това място, където знаеш какво приемаш и какво отказваш, е баланс.Нейните качества, нейната култура, всичките ѝ познания и практики, не могат да бъдат сложени под един общ знаменател, освен ако не прибегнем до описанието ,,трансцедентален”. Аз даже сложих едно по-високо определение за нея: ,,колосален”. Това стана доста известно като описание за Танияна Георгиева, но тя си е такава.
Какви качества трябва да притежава човек, за да бъде добър ментор?
На първо място трябва да бъде добър човек. Трябва да има лидерски качества. В случая ситуацията е ученик и ментор - ученикът се учи, менторът може също да се учи, но основното лице, което дава направления, е менторът, а не ученикът. За да се случат нещата максимално ефективно, менторът трябва да умее да общува и да води. С моята менторка се разбирахме перфектно още на първата минута - беше сякаш сме се познавали вече известно време, говорехме си супероткрито.
Имаше ли някакви страхове, преди да се запишеш в ABLE Mentor?
Не, абсолютно никакви. ABLE Mentor e сериозна програма - тя те променя действително, и то в положителна посока. От живота си съм се научил, че очакванията, които имаш, трябва да са максимално ниски, а целите трябва да са високи. Ако имаш много високи очаквания, може да се разочароваш лесно. Ако имаш ниски цели, крайният резултат може да е още по-слаб и пак да се разочароваш.
Когато си поставиш една висока цел, ти извървяваш път към нея. Най-важното нещо, което ми се случи в ABLE Mentor, беше средата, в която извървях този път.
С какви ресурси те подкрепи ABLE Mentor?
С доста добри ресурси. Използвахме зала от самата програма за нашето събитие. Запознах се с много готини хора, които също са дошли със своите идеи за проекти. Ти научаваш за техните проекти, те - за твоя.
Какъв беше форматът на вашето събитие?
Създадохме кръг за споделяне. Предварително определихме по какъв начин ще се развие самото събитие. Изненадващо в деня на самото събитие си надвишихме времето - от три часа, станаха четири, и пак не успяхме да приключим. Изобщо не очаквах, че от самото начало всички хора ще бъдат толкова открити да споделят и да подкрепят останалите. Усещаше се страхотна сплотеност, беше много истинско. Ако не бях част от ABLE Mentor, не знам как аз бих могъл да направя нещо подобно сам. Не знаех, че мога да давам на хората по такъв начин. На мен също ми дадоха много. Всички в крайна сметка осъзнаха какво означава заглавието на събитието.
С доста добри ресурси. Използвахме зала от самата програма за нашето събитие. Запознах се с много готини хора, които също са дошли със своите идеи за проекти. Ти научаваш за техните проекти, те - за твоя.
Ти им даваш, те ти дават, никой нищо не отнема.Менторите, които доброволно решават да подкрепят някого в желанието му да постигне нещо, притежават едно изключително качество - да искат да предават нататък.
Какъв беше форматът на вашето събитие?
Създадохме кръг за споделяне. Предварително определихме по какъв начин ще се развие самото събитие. Изненадващо в деня на самото събитие си надвишихме времето - от три часа, станаха четири, и пак не успяхме да приключим. Изобщо не очаквах, че от самото начало всички хора ще бъдат толкова открити да споделят и да подкрепят останалите. Усещаше се страхотна сплотеност, беше много истинско. Ако не бях част от ABLE Mentor, не знам как аз бих могъл да направя нещо подобно сам. Не знаех, че мога да давам на хората по такъв начин. На мен също ми дадоха много. Всички в крайна сметка осъзнаха какво означава заглавието на събитието.
Григорий презентира проекта си в ABLE Mentor
Каква роля изигра твоят ментор в изграждането на концепцията за проекта?
Моята концепция беше много размита, тя ми помогна да си я изясня. Аз исках да създадем нещо максимално позитивно за всекиго - затова започнахме да мислим не за психотерапевтичен кръг, а за нещо, което и мен да ме включи по добър начин, макар и да нямам психологическо образование. Не мога да строя небостъргачи без основната. Нашето събитие беше основно разговор, като имаше различни дейности и разговорът вървеше покрай тях, всички бяхме абсолютно равни, като аз и моята менторка влязохме в ролята на фасилитатори.
Какво научи за себе си в програмата?
Припомних си, че трябва да оставям хората повече да се изказват. Това го научих основно от събитието. Аз понякога забравям, че трябва да слушам повече и да отговарям едва когато съм изслушал. Не обичам да говоря за себе си - какъв съм станал и какво съм надградил. Мисля, че околните могат по-добре да кажат какво се е променило у мен. Мисля си обаче, че сега съм с поне едно ниво над това, което бях преди. Има го у мен качеството добрина на по-високо ниво след ABLE Mentor. След всичко, през което преминах, мога обективно да кажа, че се чувствам по-уравновесен.
Моята концепция беше много размита, тя ми помогна да си я изясня. Аз исках да създадем нещо максимално позитивно за всекиго - затова започнахме да мислим не за психотерапевтичен кръг, а за нещо, което и мен да ме включи по добър начин, макар и да нямам психологическо образование. Не мога да строя небостъргачи без основната. Нашето събитие беше основно разговор, като имаше различни дейности и разговорът вървеше покрай тях, всички бяхме абсолютно равни, като аз и моята менторка влязохме в ролята на фасилитатори.
Какво научи за себе си в програмата?
Припомних си, че трябва да оставям хората повече да се изказват. Това го научих основно от събитието. Аз понякога забравям, че трябва да слушам повече и да отговарям едва когато съм изслушал. Не обичам да говоря за себе си - какъв съм станал и какво съм надградил. Мисля, че околните могат по-добре да кажат какво се е променило у мен. Мисля си обаче, че сега съм с поне едно ниво над това, което бях преди. Има го у мен качеството добрина на по-високо ниво след ABLE Mentor. След всичко, през което преминах, мога обективно да кажа, че се чувствам по-уравновесен.
Григорий и Тани обсъждат идеи за първи път
Ако имаше магическа пръчица, която би могъл да използваш веднъж, но в полза на другите, за какво би я използвал?
Да дам на хората повече баланс. Балансът е в основата на много неща, включително и на истинското щастие.
Имаше ли нещо, което ти искаше да ми разкажеш, а аз забравих да те попитам?
Да - кой проект на мен най-много ми хареса.
Кой проект ти хареса най-много?
Проектът за комикс на Елица. Комиксът с интригантката - чисто сюжетно го намирам за гениален, като илюстрация и дизайн - също. Този проект е също пример за това как може хората да си помагат - нейните приятели ѝ помогнаха в това, което тепърва ѝ предстои. Много се надявам на Comic Con тази година тя да успее да представи своя комикс. Истински ѝ го пожелавам!
Искам да приканя колкото се може повече хора да се запишат в ABLE Mentor - животът тепърва е пред вас, а тази програма може да ви помогне да направите нещо много важно за своето бъдеще.
Да дам на хората повече баланс. Балансът е в основата на много неща, включително и на истинското щастие.
Имаше ли нещо, което ти искаше да ми разкажеш, а аз забравих да те попитам?
Да - кой проект на мен най-много ми хареса.
Кой проект ти хареса най-много?
Проектът за комикс на Елица. Комиксът с интригантката - чисто сюжетно го намирам за гениален, като илюстрация и дизайн - също. Този проект е също пример за това как може хората да си помагат - нейните приятели ѝ помогнаха в това, което тепърва ѝ предстои. Много се надявам на Comic Con тази година тя да успее да представи своя комикс. Истински ѝ го пожелавам!
Искам да приканя колкото се може повече хора да се запишат в ABLE Mentor - животът тепърва е пред вас, а тази програма може да ви помогне да направите нещо много важно за своето бъдеще.
ABLE Mentor ви дава уникална сигурност в търсенето на онова, което искате да направите със себе си, и това е безценно.
