,,Моята суперсила е личният пример.”
Евелина Димитрова
Кога започна за теб приключението АBLE Mentor?
В началото на септември видях публикация във facebook с призив: ,,Стани част от приключението!” Изпрати ми я моята приятелка Мария Атанасова, която вече беше участвала в програмата и ми беше разказвала. Кандидатствах и след време получих имейл, че съм одобрена. Приключението действително започна, когато ми откриха ментор, защото това даде начало на нашето споделяне. Започнахме да обсъждаме план за действие за проекта.
Какъв проект направи в рамките на програмата?
Знаех, че искам да подкрепям и вдъхновявам младежите да се развиват и да комуникират помежду си. Аз от друга страна трябваше да работя над английския си език усилено. Така ми хрумна да направя проект, свързан с английски език.
Искам да уча в Американския университет, но нивото ми на езика не е достатъчно. Аз съм от село, малко средно училище сме и не изучаваме интензивно английски език, както го правят в езиковите гимназии. Има незаинтересованост у учениците и липса на мотивация да ходят на училище и да учат. Правят го, просто защото знаят, че трябва, без да са си отговорили на въпроса „Защо?“.
В началото на септември видях публикация във facebook с призив: ,,Стани част от приключението!” Изпрати ми я моята приятелка Мария Атанасова, която вече беше участвала в програмата и ми беше разказвала. Кандидатствах и след време получих имейл, че съм одобрена. Приключението действително започна, когато ми откриха ментор, защото това даде начало на нашето споделяне. Започнахме да обсъждаме план за действие за проекта.
Какъв проект направи в рамките на програмата?
Знаех, че искам да подкрепям и вдъхновявам младежите да се развиват и да комуникират помежду си. Аз от друга страна трябваше да работя над английския си език усилено. Така ми хрумна да направя проект, свързан с английски език.
Искам да уча в Американския университет, но нивото ми на езика не е достатъчно. Аз съм от село, малко средно училище сме и не изучаваме интензивно английски език, както го правят в езиковите гимназии. Има незаинтересованост у учениците и липса на мотивация да ходят на училище и да учат. Правят го, просто защото знаят, че трябва, без да са си отговорили на въпроса „Защо?“.
Другото, което исках да постигна с клуба, е младежите да започнат да развиват и работят над меките си умения и да станат сплотена общност. Затова реших да създам клуб по английски в училище, чрез който да отделям време да уча езика, за да мога да го преподавам на други ученици. За такава цел аз трябва в действителност да разбирам езика, материала и граматиката. Проектът е социален, нарекохме го ,,Клуб по английски I can be.” Клубът се провежда в училище два пъти в седмицата. Записани са 10 деца.
Личностният проект, който си развих в ABLE Mentor, беше да се науча да делегирам роли и задачи в Ученическия парламент. Аз съм председател на Ученическия парламент, но тази година съм в 12. клас и ми се налага да съчетавам времето за подготовка за матури с извънкласни дейности. Беше ми много трудно, докато моята менторка Марина не ме посъветва да се науча да делегирам. Обясни ми как да започна да го правя.
Другото, което си бях поставила за цел, беше да се науча как да си организирам времето. Аз се занимавам с доста неща. Получавах много възможности за събития, обучения, семинари, да водя сесии на дадени теми - всичко това ми харесваше, но поглъщаше времето ми. Моят приоритет в момента е подготовката за изпити и матури, в това искам да влагам усилия. Наложи ми се да се науча да казвам ,,не”.
ABLE Mentor ми помогна да приема промените в живота. Докато бях в ABLE Mentor ми се случиха преломни неща. Мислех си, че не мога да премина през тях, но Марина и Алекс ми помогнаха да приема промяната и да си извлека положителните неща.
От началото на проекта чак до края, пък и след него, не е имало момент, в който да не знам какво да правя или към кого да се обърна – тя винаги е тук до мен. Марина е приключенец, тя е експериментатор - винаги ме вдъхновява. Разговорите ни са толкова приятни и времето минава неусетно с нея. След разговори с нея съм заредена с положителни емоции. С Марина се чувахме по телефона, като ми помагаше с много базисни неща. Даваше ми съвети с кого да говоря, как да подходя, от кого да потърся съвет и материали. Тя ми даде идеи за начини, по които да популяризирам идеята си в училище, както и за различни подходи, които да ползвам в клуба. По време на разговорите стигахме до идеи за нови проекти, които бихме могли да реализираме в бъдеще.
Личностният проект, който си развих в ABLE Mentor, беше да се науча да делегирам роли и задачи в Ученическия парламент. Аз съм председател на Ученическия парламент, но тази година съм в 12. клас и ми се налага да съчетавам времето за подготовка за матури с извънкласни дейности. Беше ми много трудно, докато моята менторка Марина не ме посъветва да се науча да делегирам. Обясни ми как да започна да го правя.
Никога преди не съм делегирала, а това умение в действителност помогна не само на мен, а и на останалите в Ученическия парламент да се научат как да действат самостоятелно и да се развиват. Постигнахме приемственост и успях да предам щафетата.Сега в действителност имам повече време.
Другото, което си бях поставила за цел, беше да се науча как да си организирам времето. Аз се занимавам с доста неща. Получавах много възможности за събития, обучения, семинари, да водя сесии на дадени теми - всичко това ми харесваше, но поглъщаше времето ми. Моят приоритет в момента е подготовката за изпити и матури, в това искам да влагам усилия. Наложи ми се да се науча да казвам ,,не”.
ABLE Mentor ми помогна да приема промените в живота. Докато бях в ABLE Mentor ми се случиха преломни неща. Мислех си, че не мога да премина през тях, но Марина и Алекс ми помогнаха да приема промяната и да си извлека положителните неща.
Човек трябва да осъзнава в каква степен контролира ситуацията и къде спират неговите сили, за да се съхрани и да продължи напред.Каква роля изигра твоята менторка Марина в реализацията на идеята ти?
От началото на проекта чак до края, пък и след него, не е имало момент, в който да не знам какво да правя или към кого да се обърна – тя винаги е тук до мен. Марина е приключенец, тя е експериментатор - винаги ме вдъхновява. Разговорите ни са толкова приятни и времето минава неусетно с нея. След разговори с нея съм заредена с положителни емоции. С Марина се чувахме по телефона, като ми помагаше с много базисни неща. Даваше ми съвети с кого да говоря, как да подходя, от кого да потърся съвет и материали. Тя ми даде идеи за начини, по които да популяризирам идеята си в училище, както и за различни подходи, които да ползвам в клуба. По време на разговорите стигахме до идеи за нови проекти, които бихме могли да реализираме в бъдеще.
Ученическият парламент към СУ „Христо Ботев” в с. Галиче и част от дейностите им - Коледен базар, дискусия с учениците на тема „Хигиената в училище” и работни срещи на парламента.
Какво прави един ментор добър?
Да бъде себе си и да е готов да даде подкрепа - това е достатъчно.
По какъв начин твоят клуб по английски организира срещите?
Тук пак Марина и нашият координатор Алекс много ми помогнаха. Идеята беше да преподаваме езика по по-интересен начин, не толкова сухо, колкото се случва в часовете. Преподавме аз и момиче на име Наталия. Наталия се премести да учи в града и там подобри своя английски език. Тя ми е съмишленик и на драго сърце се включи да ни помага.
Предварително си разграфявам всеки час по минути - каква ще бъде темата на урока, за какво ще говорим, ще имаме ли домашно или не. Предварително си подготвям всичко, защото така имам посока, в която да се движа, и ми е по-спокойно. Алекс и Марина ми изпратиха инструменти, чрез които да си разграфявам по минути часовете - това ми е много полезно. Всеки път е различно в часовете: един път използваме онлайн уроци, които гледаме и след това дискутираме, друг път аз преподавам и решаваме задачи, случвало се е и да пеем песни. Това на всички ни харесва. Ако не е клубът по английски, аз и младежите няма да седнем вкъщи предварително да отделим един час за учене по английски и после още един час за клуба, където заедно го практикуваме. Така се срещаме, за да видим кой какво е разбрал и какво не, да прегледаме домашните, да се похвалим и да си помогнем.
Да бъде себе си и да е готов да даде подкрепа - това е достатъчно.
По какъв начин твоят клуб по английски организира срещите?
Тук пак Марина и нашият координатор Алекс много ми помогнаха. Идеята беше да преподаваме езика по по-интересен начин, не толкова сухо, колкото се случва в часовете. Преподавме аз и момиче на име Наталия. Наталия се премести да учи в града и там подобри своя английски език. Тя ми е съмишленик и на драго сърце се включи да ни помага.
Предварително си разграфявам всеки час по минути - каква ще бъде темата на урока, за какво ще говорим, ще имаме ли домашно или не. Предварително си подготвям всичко, защото така имам посока, в която да се движа, и ми е по-спокойно. Алекс и Марина ми изпратиха инструменти, чрез които да си разграфявам по минути часовете - това ми е много полезно. Всеки път е различно в часовете: един път използваме онлайн уроци, които гледаме и след това дискутираме, друг път аз преподавам и решаваме задачи, случвало се е и да пеем песни. Това на всички ни харесва. Ако не е клубът по английски, аз и младежите няма да седнем вкъщи предварително да отделим един час за учене по английски и после още един час за клуба, където заедно го практикуваме. Така се срещаме, за да видим кой какво е разбрал и какво не, да прегледаме домашните, да се похвалим и да си помогнем.
Евелина и нейната менторка Марина
От скоро в клуба имаме нов преподавател. Казва се Боряна Тараланска. Завършила е езиковата във Враца, има и бакалавърска степен по славянска филология. Тя веднага се отзова на молбата ми за среща. След като я запознах с клуба, тя се съгласи на драго сърце да преподава. От началото на извънредното положение в страната с младежите общуваме онлайн, споделяме си полезни материали, а ако има нещо неясно, се допитваме до Боряна.
Всички са наясно, че аз не съм перфектна. Случвало се е да допускам грешки в изговарянето на думи и Наталия, която е на по-високо ниво, да ме поправя. На учениците в клуба това не им е проблем, защото разбират, че ние заедно се учим и се развиваме - именно това е целта на нашия клуб.
За какво си мечтаеш, Еви?
Искам да се образовам, след което искам да се върна в своя край и да работя за развитието на селото ми. Чуваме как младите хора бягат от Северозападна България, как нищо не става от младите. Това не е напълно вярно. Работата ми в Ученическия парламент ми го показва - срещам се очи в очи с младежите, които са нашето богатство. Те всъщност са будни младежи – убедих се след разговорите и срещите ни. Просто трябва някой да им осигури подкрепа и среда, да им се подаде ръка, да им покаже как сами да си реализират идеите. Трябва им това, което направи ABLE Mentor с мен.
Всички са наясно, че аз не съм перфектна. Случвало се е да допускам грешки в изговарянето на думи и Наталия, която е на по-високо ниво, да ме поправя. На учениците в клуба това не им е проблем, защото разбират, че ние заедно се учим и се развиваме - именно това е целта на нашия клуб.
За какво си мечтаеш, Еви?
Искам да се образовам, след което искам да се върна в своя край и да работя за развитието на селото ми. Чуваме как младите хора бягат от Северозападна България, как нищо не става от младите. Това не е напълно вярно. Работата ми в Ученическия парламент ми го показва - срещам се очи в очи с младежите, които са нашето богатство. Те всъщност са будни младежи – убедих се след разговорите и срещите ни. Просто трябва някой да им осигури подкрепа и среда, да им се подаде ръка, да им покаже как сами да си реализират идеите. Трябва им това, което направи ABLE Mentor с мен.
Абсолютно всичко в живота си има черна и бяла страна, ако не е черната, няма как да се учим и растем, а пък бялата е сигнал, че вървим в правилна посока.Асоциациите на повечето хора, когато чуят името на моето село, са негативни. Обаче от година и половина в с. Галиче има сформирано сдружение, нарича се ,,Роден двор”. Създадено е от група младежи, които обичаме родното си място и искаме да дадем своя принос, за да върнем това, което селото ни е дало. Младите хора от ,,Роден двор” са вдъхновяващи. Един от любимите ми примери, показващ, че камъкът си тежи на мястото, е Лъчезар, който живее от години в Испания. Той обаче припознава себе си като човек, който може да допринесе за развитието на с. Галиче. Върна се в селото и сега е член на Управителния съвет. Заедно се опитваме да организираме различни неща. В момента организираме за втора поредна година местен фолклорен фестивал, който обаче ще бъде преустановен и може би ще се състои през есента. Вече сме правили летни кина, дискотеки, чистили сме селото, залесихме местност с около 3000 дръвчета с подкрепата на Гората.бг, поканихме и ,,Българска история”. От ,,Българска история” получихме дарение от 500 лева, за да ремонтираме една от спирките тук. След това местна художничка – Ивалина Николова - я изрисува. Сега спирката е украсена с тракийското съкровище, открито в село, с портретите на Васил Левски и две личности от с. Галиче - Тошо Симеонов и Лукан Галешки, които са участвали във войната за Освобождението на България.
Спирката в село Галиче преди и след ремонта
Мечтая си хората да виждат моята суперсила, а моята суперсила е личният пример.Не искам всички да бъдат като мен, просто искам да приемаме себе си и околните такива, каквито сме. Да бъдем една идея повече сплотени и активни в името на позитивната промяна на селото ни. След като аз приключих своя сезон в ABLE Mentor, две момичета от училище също кандидатстваха и вече са приети в следващия онлайн сезон. Това, че тези две момичета са се записали в следващия сезон на ABLE Mentor, ми показва, че вървя във вярната посока.
Имаше ли нещо, което ти искаше да ми кажеш за ABLE Mentor, а аз не те попитах?
Програмата те среща с много вдъхновяващи хора, които са експерти в различни сфери. Дават ти полезна обратна връзка и разбираш дали движиш проекта си в правилна посока. Освен аз, която имах идеята да преподавам английски език, разбрах, че Ани Ковачева от Кюстендил вече от години преподава английски на децата в ромската махала там. С нея след това се свързахме и обменихме опит. Това също ми беше в помощ: да знам, че и други хора вече правят това, което аз искам да правя, и мога да се допитам до тях за съвет.
Ако имаш магическа пръчка, която ти дава право на едно желание в полза на другите, за какво би я използвала?
Мисля си за всичко, случило се от началото на годината.
Стигнах до заключението, че първопричината за всичко лошо е липсата на любов. Искам хората да обичат сами себе си, да се приемат такива, каквито са. Когато това се случи, ще обичат и всички останали хора, и природата, и животът им ще бъде по-хубав, защото животът за тях ще се развива по по-красив начин.Именно заради любовта си ще виждат живота красив.
Какво научи за себе си в ABLE Mentor?
Аз си вървя по пътя, но се случи така, че се изгубих. ABLE Mentor беше като светулката, която в мрака помага на изгубеното зайченце да намери своя път и да стигне до мястото, което желае. В ABLE Mentor утвърдих увереността си, че мога. Програмата ми даде вярата, че стъпка по стъпка, ден след ден, ние можем да бъдем!