fbpx

,,Рано или късно, хората се пристрастяват към менторството.”

,,Едни малко по-големи хора помагат на едни малко по-малки хора”
March 3, 2020
,,Скачайте дълбоко, защото приключението си заслужава!”
February 20, 2020
Кога за теб започна ABLE Mentor? 

Преди няколко години участвах в много различни кръгове: имах познати, които се занимават с почти всичко, и бях чувала за ABLE Mentor от тях. Бях виждала те да промотират програмата през фейсбук и други социални мрежи. Бяха ми казвали колко е хубаво да бъдеш ментор, но аз все бях по-съсредоточена върху работата си и това да науча ключови умения там. 

Винаги съм си казвала: ,,Би било супер да стана ментор”, но това някак ми е било на заден план, неизменно е имало сякаш много по-важни неща. Пък и не беше изкристализирало в мен кого ще менторствам и за какво по-точно ще го менторствам. 

По-миналата година отново видях апел да се включа в ABLE Mentor и за първи път си казах: ,,Хм, може би сега е дошъл моментът и се чувствам достатъчно готова да коучвам някого и да му дам някаква различна перспектива”. Вече се почувствах набрала някакъв житейски и професионален опит. И така - реших да кандидатствам. Тогава не знаех нищо за начина, по който се свързват ученици и ментори.

Когато ми пратиха формуляра на моята ученичка, на пръв поглед ми се стори, че ние нямаме нищо общо. Тя се интересуваше от мода, от дизайн, от всякакви други неща, които изобщо не попадат в моя кръг от професионални интереси и хобита. Много се изненадах! Честно казано бях притеснена какво би се случило оттук нататък: ,,Ужас, как ще се получат нещата, какво ще правим, ще мога ли да се разбера с нея, какво ще мога да ѝ дам?”.  Явно обаче някой ни е свързал по определена причина, дали е било усещане или нещо друго, и в крайна сметка се получи много-много хубава връзка между нас, която и досега си поддържаме.

Покрай ABLE Mentor всъщност разбрах повече за ABLE, включих се в ABLE Activator програмата им, станах и член на ABLE. Сега просто исках пак да бъда ментор. 
По какъв проект работите с твоята ученичка Камелия в момента?

Сегашният проект е в сферата на личностното развитие. Този път така се получи, че аз си избрах ученичката, с която да работя, защото имаше свободни места за участие в матчинга и реших да се включа. Моята ученичка беше написала, че се колебае между журналистика, организиране на събития, и поне още една сфера, в която аз не се чувствах компетентна да ѝ помагам. Заявката, която даде, когато се запознахме, беше по-скоро в сферата на комуникационните умения. При първата ни работна среща аз я попитах кое е нещото, което най-много иска да прави, което би я направило най-щастлива в тази програма, и тя каза, малко притеснено: ,,Ами аз просто искам да пиша.” И така - тя пише. Това е третата книга, която пише, аз вече съм чела една от книгите ѝ. Понеже тя ще пише, независимо дали е в ABLE Mentor или не, се опитваме да организираме проекта около това чрез нашата комуникация и чрез ABLE Mentor тя да получи достъп до издателства, до сферата на творческото писане, до писатели или хора с опит в тази сфера, или пък такива, които познават съвременни автори, така че да могат да  ѝ дадат някаква перспектива. Просто да усети как се случва процесът. Междувременно тя пише, редактира главите си, поставили сме цел колко глави от книгата да бъдат завършени до края на програмата, и се надявам след края на програмата да продължим - да издадем наистина някоя от тези книги. 
Даваш ли на Ками идеи за сюжет?

Тя все още редактира първите глави от новата си книга и чакам да ми ги прати, когато е готова. Прочетох завършената новела, тя е от около стотина страници. Историята е добра, има голям потенциал да бъде допълнена и обогатена, така че наистина да стане от новела - роман. Моята обратна връзка за книгата беше пречупена през това какво съм си мислела, докато съм чела определен епизод, какви въпроси съм си задавала междувременно за героя. 

Средносрочното събитие изигра много положителна роля за Ками, защото тя обожава да пише, много е чувствителна, и сякаш имаше известно притеснение в нея, известен страх да говори пред толкова хора. Обаче после получи море от подкрепа. Освен това се оказа, че има много хора, които могат да помогнат с контакти, с професионална редакция на книгите, с издатели. И така - сега Ками си има списък с хора, с които трябва да се запознае, и неща, които трябва да прочете. 

Тя е само на 17 всъщност и със сигурност нейният стил на писане ще се развива, ще се обогатява, ще се подобрява. На този етап за мен най-важно беше да ѝ кажа: ,,Страхотно е, че пишеш. Не всеки може да пише.” Това, че е успяла вече да напише две новели, говори достатъчно за постоянството и вдъхновението ѝ. За мен важно беше да я поощря да не се притеснява да споделя това, което е писала, с други, защото се оказа, че никой не ги е чел тези неща. Тя наистина се притеснява да ги сподели и това е нормално. Стигнахме в крайна сметка до решението да си направи facebook страничка, където да споделя опит, мисли, части от произведения,  така да се отпусне и да позволи на другия да се докосне до това, което е правила. Тя ми каза, че пише предимно заради себе си, но в крайна сметка всеки, който пише, независимо поради каква причина, се опитва да комуникира. Той комуникира със себе си, но комуникира и с другите, затова е важно тази комуникация да стигне и до тях. 
Какво научи за себе си от самото начало на участието ти в ABLE Mentor?

Може би едно от нещата е, че съм имала много по-ниски очаквания към учениците. Съвсем в началото, когато се записах в програмата, съм имала може би малко нереалистично, малко донякъде снизходително мнение за това на какво е способен един ученик и какъв е неговият кръгозор.

Много приятно изненадана съм да видя, че тези ученици наистина могат много, искат много, трябва им само някой малко да ги подпомогне, за да направят това, което искат. Отрезвяващо донякъде ми подейства това. 
С какви ресурси програмата ABLE Mentor подкрепя менторите?

На първо място самите ментори имат възможност да комуникират помежду си, да обменят опит, да обменят идеи. Kогато техен ученик е изправен пред някаква трудност или търсят съвет за свой ученик, те разполагат с голям кръг от хора, които евентуално могат да им помогнат. Самият екип на ABLE Mentor е много отзивчив и помага за комуникацията с учениците. Обучението за ментори в началото със сигурност ми е помогнало да си задам по-правилни очаквания за връзката с ученика. Най-важната подкрепа е може би в това и менторите да бъдат успокоени в един момент:

Не е нужно да си експерт, не е нужно да си гений в някаква сфера, за да помогнеш на ученик. Понякога ученикът има нужда просто да му кажеш “Браво!”
Ако имаш една магическа пръчка, която можеш да използвш само веднъж в полза на другите, за какво би я използвала?

Много труден въпрос. Трудно ми е наистина да отговоря на въпроса… Може би нещо, което много ми се иска, е да има повече доверие между хората - бариерите, които съществуват пред това да се довериш на някого, да изчезнат.
Има ли нещо, което искаше да ми разкажеш, а аз забравих да попитам?

За мен участието в ABLE Mentor е като приемането на кофеин в един момент, защото толкова много те зарежда и подтиква да бъдеш по-добра версия на себе си заради ученика си, че ти искаш да го правиш пак. И аз усещам у себе си тази нужда да го правя пак, така че пак бих се включила. И когато виждаш, че има резултат от това, което правиш, си казваш - то пък имало смисъл! 

Рано или късно, хората се пристрастяват към менторството.