fbpx

“Мечтая да опитам с пълни шепи от това, което тепърва ще се открива пред мен като бъдеще.”

,,Отвореността за множество различни гледни точки ни помага да видим света като много по-малък.”
February 10, 2020
,,Предай нататък”.
February 10, 2020

Димана Стоянова

 

Кога за теб започна приключението ABLE Mentor?

Всичко започна много неочаквано и почти не знаех в какво се забърквам. Започна в училищния коридор: едно момиче, с което бях работила, когато бях заместник-председател на Ученическия съвет, ме спря и ме попита дали искам да се включа в менторска програма. Без много подробности се съгласих. Доста време се чудех за какво бих искала да използвам програмата. И така, най-неочаквано вдъхновението дойде – един ден, докато пътувах от родното си място, Велики Преслав, към Шумен, ми направи впечатление колко неприветлив, тъмен град е Шумен. И си казах колко е грозно това място, колко не ми харесва, и колко искам да направя нещо, за да променя обстановката.

Замислих се, че може би на града му трябва едно местенце, което да е изрисувано и цветно.

И започнаха различните идеи, които после, с помощта на моя ментор, си пресях. Първо исках да изградим билборд, по който да се рисува, а после да се смъква и да се правят изложби из различни места на града. После мислех да направим проект за рисунки върху електротабла или табла, върху които по принцип се лепят плакати и афиши. Много различни хрумвания, докато не се стигна до финалния вариант – рисуването на пейки.

Идеята ти за проект ли те накара да започнеш да рисуваш или вече рисуваше, когато идеята се появи?

Аз рисувам от 6-годишна. Рисуването ми е било може би втората форма на изразяване след говоренето. Когато постъпих в програмата ABLE Mentor, беше период от живота ми, в който започвах все повече и повече да се развивам извънкласно, а заедно с това – да се изграждам и като личност.

Когато не можех да се изразявам правилно или предпочитах да не говоря за себе си, рисунките малко или много сами издаваха моето настроение.

Вдъхновението ми за тези пейки беше един проект на фондация Open Space, който представляваше точно това – изграждане и рисуване на пейки с любими детски приказки. Това беше конкурс, в който аз също бях участвала с проект за пейка.

Колко пейки успя да изрисуваш в рамките на проекта?

Всъщност през трите месеца на ABLE Mentor аз си структурирах идеите, подредих си мислите и успях да направя бизнес план: да си приготвя бюджетирането, да се свържа с доброволци, да си избера с категоричност мястото. За всичко това моят ментор много ми помогна. Бях успяла също и да приготвя примерни рисунки, които в последствие да нарисувам. С ментора ми решихме, че ще е по-добре да пуснем бизнес плана за този проект към общината – отдел ,,Култура”, фонд ,,Младежки инициативи”. Проектът получи одобрение.

Димана Стоянова с ментора си Петър Бодуров

Много, много исках да го осъществя, но заради недоизяснявания с общината, както и заради това, че бях оставила проекта настрана дълго време, в някакъв момент загубих мотивация да го довърша. Моят ментор тогава се намеси и заедно с координаторката от предишния сезон, които станаха повече като приятели за мен, ми оказаха силно влияние и ме насърчиха да действам и да не се отказвам. В крайна сметка на 21 септември, когато Младежката сфера в Шумен празнуваше своя първи рожден ден, с група от доброволци през деня изградихме и изрисувахме пейките, а в същата вечер беше самото тържество по случай рождения ден. Много добре си паснаха нещата, защото имаше доста голяма публика и пейките влязоха веднага в експлоатация.

Изрисувахме общо четири пейки: с герои от ,,Мечо Пух”, ,,Алиса в страната на чудесата”, ,,Пипи Дългото чорапче”, както и една с мотиви от стихотворение на Пейо Яворов.

Освен това изградихме и няколко по-мънички пейки, които не успяхме да изрисуваме, защото бяхме ограничени откъм време и атмосферни условия. 

Пазя си рисунките по първоначалните идея от ABLE Mentor – aко имам време след месеци пак ще направя нещо като работилница, за да довършим пейките, защото освен тези, които ние изградихме и изрисувахме, на Сферата има още няколко, които си чакат своята рисунка.

Ако трябваше да направиш същия проект отново, какво би направила различно?

О, ами всъщност доста неща бих променила – не откъм идея за самия проект, а откъм мен самата. Аз нямах много правилен подход, докато течеше програмата, но сега това ми помага доста за работата ми като координатор. Имах моменти, когато не се чувах с ментора си, притеснявах се да пиша или да звънна, и се стигна до дълги периоди без комуникация между нас. Ако можех да се върна назад във времето, много би ми се искало да поправя това. Ето, сега си давам сметка, че съм можела да направя работилница или семинар, или пък среща с известен шуменски художник- неща, с които бих могла да си оползотворя правилно времето.

Мисля си обаче, че всяко нещо си има причина, и сега, като координатор, напомням на участниците да не повтарят моята грешка, а винаги да търсят ментора си, да получават обратна връзка и комуникацията им да е 50/50: колкото дават, толкова и да получават.

Наистина ли е хубаво да си имаш ментор?

Да, дава ти по-различен, по-разчупен поглед върху дадена професия, и мисия, инициатива.

Едно е, когато в училище имаш учител по даден предмет и разговаряте, но съвсем различно е, когато се запознаеш с  човек, който е отражение на това, с което искаш да се занимаваш, и в някаква степен е отражение на теб самия в бъдеще.

Най-хубавото нещо, което чух от някого относно това да имаш ментор, дойде от една ученичка от настоящия сезон в Шумен, която каза, че сме я свързали не само с точния човек, но с версията на самата нея, пораснала и занимаваща се точно с това, с което тя иска да се занимава. Това е една уникална възможност да видиш нещата под друг ъгъл.

На кое от нещата, които научи от своя ментор, ти се иска да научиш повече хора?

Инициативност. Моят ментор, Петър Бодуров, освен работата, която работи, е и председател на Общинския младежки съвет в Шумен. Той е човекът, който седи зад множество проекти в Шумен, вече и зад един фестивал. Наистина от него научих, че винаги можеш да намериш време за още една инициатива, че можеш да се раздаваш.

Моят ментор ме научи и никога да не казвам ,,да”, ако наистина не съм готова да се отдам напълно на нещо.

Какви умения придоби в програмата ABLE Mentor?

Научих се да работя с хора, които до този момент не съм познавала. ABLE Mentor доста разшири социалния ми кръг – започнах да виждам, че мога да бъда и по-общителна, отколкото съм осъзнавала.

Може би станах една идея по-конкретна, малко или много започнах да се уча как да си подбирам правилно идеите. Много е хубаво, когато имаш идея, но не е винаги ясно колко е приложима тя.

След обучението по лична ефективност с Христо Христозов започнах да се насочвам и да откривам кое нещо е за мен и кое – не.

Ако имаш магическа пръчка, която можеш да използваш само веднъж в полза на другите, за какво би я използвала?

Бих я използвала да сбъдна техните индивидуални мечти. Има неща, които всеки един от нас иска, които работят за всекиго, но

индивидуалността ни ни прави хора, и мисля, че точно тази индивидуалност е много ключова за ABLE Mentor, точно тази връзка ,,ученик – ментор”, обусловена от общи интереси.

Каква е твоята дефиниция на ментор?

Приятел.

Учител, който ти показва различен поглед към живота и към нещата, които за теб и него значат нещо.

Кой аспект от ABLE Mentor за теб беше най-ценен?

Ако мога да посоча един момент, който е бил много ключов за мен в цялата програма освен запознанството ми с ментора, семинарът за лична ефективност с Христо Христозов в София наистина беше уникално преживяване, което дълго ще помня.

Димана на семинара по лична ефективност

Има ли нещо, което искаше да ми разкажеш, а аз забравих да те попитам?

Аз не знам всъщност как да разкажа за тези три месеца, тъй като самият проект се случи чак след като приключи програмата. Първият сезон в Шумен беше по-скоро тестов, защото никой от нас като участници и ментори не беше участвал в нещо такова. Ние бяхме много малка група от хора, бяхме 12 души, и беше определено по-различно. Запознах се с прекрасни хора и чрез тях създадох още запознанства, които за мен са ценни и до този момент. 

За какво си мечтаеш?

Искам да се занимавам с доста различни неща – не само с рисуване и с дизайн, а и с организация на събития; бих станала ментор определено, бих координирала още няколко сезона, макар че и като координатор ще има неща, които да подобрявам.

Мечтая да опитам с пълни шепи от това, което тепърва ще се открива пред мен като бъдеще.