Дарина Георгиева
August 26, 2019
Деница Петрова
August 26, 2019

Историята на
Денис Олегов

Моята ABLE Mentor История

Денис Олегов
Всички истории, Социални инициативи, Личностно развитие

Като се върна почти пет години назад към участието ми в ABLE Mentor, трудно мога да повярвам, че са минали толкова бързо, но и толкова неща са се променили. Когато участвах, бях в десети клас, и доста затворен в себе си, поради различни фактори. Тогава се възмущавах от някои свои недостатъци, което ме караше и да се притеснявам от хората като цяло. Мислех че ще гледат на мен някак отвисоко. А тези „бариери“ пречеха на начина, по който се развивам. Исках да правя много неща – да работя, да представям стихове пред публика, да пиша статии за спорт. И така случайно една съученичка ми прати линк към програмата и си казах – защо пък не, нищо не губя.

Държа да отбележа, че по това време средата около мен беше доста токсична, имах усещането, че пилея дните си напразно, а и обкръжението ми не ме подтикваше към нещо градивно.Затова няма да забравя датата 1 ноември 2014 г., когато беше откриващото събитие на сезон 2. Не знам как ни свързаха с ментора ми Вая Русева, но тя намери подход към мен и още в първия момент се чувствах комфортно да говоря с нея на всякакви теми и не се чувствах досаден да споделям дори най-невъзможните на пръв поглед идеи.

Така бавно, но славно започна работата ни с Вая по проекта. В началото си представях, че менторът ми ще е някой, който ще ме учи как да пиша, може би с тази идея бях се и записал. Всъщност Вая ми предаде много по-ценни уроци, които са далеч извън границите на журналистиката и литературата – да си вярвам повече и че има какво да кажа на хората, че говоренето пред публика не е страшно и има как да не се вцепенявам, когато погледите са вперени в мен, както и че е не е смъртен грях например че не мога да казвам „р“, или че тогава имах обратна захапка. Посетихме няколко интересни събития, където аз се упражнявах в говоренето пред хора. Имаше издънки, имаше моменти, когато съвсем не знаех какво да кажа. Но златното правило е да не става от първия път, а постепенно.

За тези 4 месеца (тогава сезонът беше от ноември до февруари) обаче се случиха няколко много важни неща – бях мотивиран да постигна всичко, което си бях наумил, и се оказа, че това не е толкова невъзможно. С Вая разбрахме за друг проект в програмата, който беше благотворителна инициатива за провеждане на литературни четения в домове за деца под името „Отвъд кориците“, и още един екип работеше върху общност за млади автори. Събрахме 2 и 2 и така решихме заедно да направим събитие, да прочетем наши творби пред публика и съответно да срещнем потенциални читатели. Беше 14 февруари 2015 г. и в сградата на Софийския университет се събрахме четирима автори, всеки прочете по нещо от себе си.




Сещам се за онзи виц, където старшината пита редника къде се е научил да плува и редникът казва, че във водата. Така и аз се научих да говоря пред публика пред публиката. И като цяло оптимистичната нагласа и подкрепата са изключително важни за един млад човек, а в програмата се беше създала чудесна общност, която да позволява на хората да си съдействат и да се получава нещо стойностно и смислено. Не ми се искаше да свършва. А точно когато видях тази искра, която да запали огъня на идеята за литературен клуб, сезонът приключи и хората от екипите се захванаха с други неща.

Но за щастие краят на официалното ми участие не означаваше край на идеята. На откриването на сезон 3 си спомням как една от координаторките, Верджиния Лазарова, ми каза, че е намерила човек, който се занимава с литература и така се запознах с Божидар Иванов. Мисля че вече на немалко хора е известно как с Божидар на една пейка пред НДК създадохме първия план на литературен клуб „Отвъд кориците“ (благодаря на Яна Радилова, че ни позволи да запазим името) и той започна да функционира в сегашния си вид.

ABLE Mentor ми даде много. Смятам, че като човек получава нещо, е редно и да даде. Останах в следващите сезони, като три сезона бях координатор, също отразявах събитията в програмата за сайта, намерих много нови приятели и доведох свои, които пък развиха идеите си с техните ментори.

За статистиката ще кажа, че за скромните си 21 години работех в телевизия и радио, имам статии в няколко спортни сайта и десетки литературни събития – самостоятелни и с „Отвъд кориците“. Когато бях на 17 не съм могъл и да мечтая, че толкова много неща биха се сбъднали. Така че оставете страховете пред портата и не отлагайте мечтите и целите си.