Историята на
Денис Олегов
Като се върна почти пет години назад към участието си в ABLE Mentor, трудно мога да повярвам, че са минали толкова бързо, но и толкова неща са се променили. Когато участвах, бях в десети клас, и доста затворен в себе си. Тогава се възмущавах от някои свои недостатъци, което ме караше и да се притеснявам от хората като цяло. Мислех, че ще гледат на мен някак отвисоко. Тези „бариери“ пречеха на начина, по който се развивам. Исках да правя много неща – да работя, да представям стихове пред публика, да пиша статии за спорт. Случайно една съученичка ми прати линк към програмата и си казах – защо пък не, нищо не губя.
Държа да отбележа, че по това време средата около мен беше доста токсична, имах усещането, че пилея дните си напразно, а и обкръжението ми не ме подтикваше към нещо градивно. Затова няма да забравя датата 1 ноември 2014 г., когато беше откриващото събитие на сезон 2. Не знам как ни свързаха с ментора ми Вая Русева, но тя намери подход към мен и още в първия момент се чувствах комфортно да говоря с нея на всякакви теми и не се чувствах досаден, когато споделях дори най-невъзможните на пръв поглед идеи.
Така бавно, но славно, започна работата ни с Вая по проекта. В началото си представях, че менторът ми ще е някой, който ще ме учи как да пиша, може би с тази идея бях се и записал. Всъщност Вая ми предаде много по-ценни уроци, които са далеч извън границите на журналистиката и литературата – да си вярвам повече и че има какво да кажа на хората, че говоренето пред публика не е страшно и има как да не се вцепенявам, когато погледите са вперени в мен, както и че не е смъртен грях например, че не мога да казвам „р“, или че тогава имах обратна захапка. Посетихме няколко интересни събития, където аз се упражнявах в говоренето пред хора. Имаше издънки, имаше моменти, когато съвсем не знаех какво да кажа. Но златното правило е да не става от първия път, а постепенно.
За тези 4 месеца (тогава сезонът беше от ноември до февруари) обаче се случиха няколко много важни неща – бях мотивиран да постигна всичко, което си бях наумил, и се оказа, че това не е толкова невъзможно. С Вая разбрахме за друг проект в програмата, който беше благотворителна инициатива за провеждане на литературни четения в домове за деца под името „Отвъд кориците“, и още един екип работеше върху общност за млади автори. Събрахме 2 и 2 и така решихме заедно да направим събитие, да прочетем наши творби пред публика и съответно да срещнем потенциални читатели. Беше 14 февруари 2015 г. и в сградата на Софийския университет се събрахме четирима автори, всеки прочете по нещо от себе си.
Сещам се за онзи виц, където старшината пита редника къде се е научил да плува и редникът казва, че във водата. Така и аз се научих да говоря пред публика пред публиката. И като цяло оптимистичната нагласа и подкрепата са изключително важни за един млад човек, а в програмата се беше създала чудесна общност, която да позволява на хората да си съдействат и да се получава нещо стойностно и смислено. Не ми се искаше да свършва. А точно когато видях тази искра, която да запали огъня на идеята за литературен клуб, сезонът приключи и хората от екипите се захванаха с други неща.
За щастие краят на официалното ми участие не означаваше край на идеята. На откриването на сезон 3 си спомням как една от координаторките, Верджиния Лазарова, ми каза, че е намерила човек, който се занимава с литература - така се запознах с Божидар Иванов. Мисля, че вече на немалко хора е известно как с Божидар на една пейка пред НДК създадохме първия план на литературен клуб „Отвъд кориците“ (благодаря на Яна Радилова, че ни позволи да запазим името) и той започна да функционира в сегашния си вид.
ABLE Mentor ми даде много. Смятам, че като човек получава нещо, е редно и да даде. Останах в следващите сезони, като три сезона бях координатор, също отразявах събитията в програмата за сайта, намерих много нови приятели и доведох свои, които пък развиха идеите си с техните ментори.
За статистиката ще кажа, че за скромните си 21 години работих в телевизия и радио, имам статии в няколко спортни сайта и десетки литературни събития – самостоятелни и с „Отвъд кориците“. Когато бях на 17 не можех и да мечтая, че толкова много неща ще се сбъднат. Оставете страховете пред портата и не отлагайте мечтите и целите си!