Типове менторствo

текст: Севгин Мустафов

Менторството е споделяне на знания, умения и житейски опит за подпомагане на даден човек в достигане на пълния му потенциал. Формално или не, то винаги може да се променя спрямо потребностите на наставлявания.

• Традиционно: персонално/индивидуално менторство

В традиционното менторство участниците се подбират чрез официална програма или самостоятелно избират с кого искат да бъдат свързани (Eng. matched) за определен период от време. Участниците обикновено сами избират къде и с каква честота да се срещат, както и на какво да посветят разговорите си, така че и двете страни да имат полза от взаимоотношенията. При този тип менторство има само един ментор и един ученик. 

Програмата ABLE Mentor предлага именно индивидуално менторство. Менторите и учениците биват свързвани на основата на споделени интереси, сходни цели, и търсен тип помощ/принос. Индивидуалното менторство цели да даде възможност на наставлявания да преследва своите идеи, като търси и намира решения за различни предизвикателства с помощта на ментора си.

• Ситуационно менторство 

Този тип менторство е често срещан в професионална среда, където има определени норми и процеси, с които трябва участниците да се съобразят,  и конкретни специализирани умения, които трябва да придобият. 

Ситуационното менторство е най-логичният и широко използван метод, когато вашите нови служители или вие самият трябва да се научите как да използвате определена система или платформа.

При този вид менторство по-опитни служители от фирмата влизат в ролята на ментори на новите служители, като ги обучават – например как да използват системата за продажби на компанията, как да правят студените обаждания, използвайки определен скрипт, или пък как да навлязат по-бързо в даден софтуерен проект на компанията.

• Обратно/обърнато менторство

Когато новите или по-млади служители притежават умения и знания, които са нужни за извършване на дадена работа, те могат да наставляват своите по-старши колеги. Обратното менторство се среща често в IT средите. Например, някой, който знае нов език за програмиране или е запознат с последните тенденции в дигиталния маркетинг, може да помага на по-старшите си колеги.

Голяма полза за организациите, които използват обратно менторство, е това, че то насърчава изключително много споделянето на знания.

• Групово менторство

Груповото менторство също спада към основните типове, като то само по себе си може да има много форми. Най-често срещаната е 1-2 ментори с група от 5-10 ученици, които си сътрудничат.  Груповото менторство се среща под формата на различни програми, които помагат за подбор и свързване на менторите и учениците.

В основата си груповото менторство е комбинация от групово фасилитиране и менторство на партньорски начала (peer-based). Основната роля на ментора или менторите е да управляват груповата динамика и да помагат на учениците да споделят и учат, като им предоставят знания и умения от личния си опит.

• Менторство на партньорски начала (Peer-based)

Понякога при груповото менторство менторът като роля може да не е необходим. Участниците могат да се срещат в малки групи, за да си помагат взаимно, като обсъждат интересни за тях теми и споделят най-добри практики от дадена сфера. 

Този вид менторство най-често се среща в академичните среди – университети, колежи и академии, където студентите от даден курс се събират, за да учат заедно и да се развиват в дадената област. Други места са общностите, образувани около дадена тема – програмиране, маркетинг, предприемачество, блокчейн и други. Те често организират събития по темата, в рамките на които споделят знания и се развиват професионално.

В различните етапи от живота си човек може да бъде и от двете страни на менторството – да бъде ученик или ментор, а защо не и двете едновременно!  Възрастта не е от значение, но пък е важно да се подготвите за споделено пътешествие с цел израстване, и много приключения по пътя.