Как ABLE Mentor отговоря на липсата на кариерно ориентиране в училище

Менторска програма за ученици компенсира липсата на кариерно ориентиране в училище

текст: Екатерина Панова, БТА

Представете си, че сте ученик в 11 клас в българско училище. Краят на средното ви образование наближава. Предстоят решения. И много въпроси. Накъде след гимназията – университет или работа? В България или в чужбина? По кои предмети ще се явите на матура? Трябва ли да започнете частни уроци? Какво искате да
работите? В каква сфера ще се развивате?

Напрежението се засилва с всеки следващ въпрос и с всеки следващ питащ – родител, учител, приятел, роднина. Училището не дава отговорите. Семейството ви има свои планове за вас, но вие не се виждате в тях.
“В училище има постоянен натиск, но никаква подкрепа от страна на учителите”, разказва Калина Кюрчиева, ученичка в 12 клас в Националния учебен комплекс по култура. Повечето й връстници са в сходна ситуация. Някои посещават платени курсове по кариерно ориентиране. Други започват да се срещат с кариерен консултант, но услугата не е по джоба на всички родители.
Голяма част от отговорността за кариерното ориентиране на учениците е оставена в ръцете на неправителствения сектор и бизнеса, които консултират младежите как да се насочат към различни професии, смята Иван Господинов от организацията “Образование без раници”. Според него към края на гимназията децата не са достатъчно информирани, не са добре академично и кариерно ориентирани. У нас не е популярен и вариантът ученик да пропусне една година след средното образование, в която да си даде време да помисли и спокойно да разгледа различни варианти. Българското училище не подготвя учениците за реалния живот и предизвикателствата, с които ще се сблъскат в университета или на пазара на труда, смята и Нели Колева от програмата “Заедно в час”.

Какво е решението тогава?

За Калина решението идва с ентусиазирания разказ на най-добрия й приятел за неговото преживяване в ABLE Mentor – безплатна програма, която свързва ученици с ментори, професионалисти в различни области. Той споделя как са го свързали с ментор и в рамките на три месеца са работили по създаването на подкаст. Разказва колко много е научил, с какви интересни хора се е запознал, как менторът му е помогнал. И Калина решава да се запише. Първоначално иска да научи повече за професионалната реализация в сферата на екологията. Впоследствие участието ми се превърна в една голяма възможност – запознах се с менторката ми, започнахме работа по проекта, срещнах се с прекрасни хора, научих много, споделя тя.
Основната задача на ABLE Mentor е да реши въпроса с липсата в училище на академично и кариерно ориентиране и проблема на учениците в избора им накъде да поемат – каква професия, кой университет, коя държава – сериозен въпрос, който до голяма степен предопределя, ако не целия ти живот, то поне следващите няколко години, казва Николай Николов, проектен лидер на програмата.
Чрез работа по конкретен проект учениците не само се ориентират какво да учат след гимназията, а развиват умения, обменят идеи и трупат опит. Програмата свързва всеки младеж с личен ментор, професионалист в сфера, близка до интересите на ученика. Двамата работят по идея на ученика в някое от трите направления – личностно развитие, социален или бизнес проект. Примерите са разнообразни – от избор на университет или престрашаване да говориш пред публика до организиране на благотворителен футболен мач или модна линия дрехи с фолклорни мотиви.
Младежите преминават и през четири безплатни обучения, които ги подготвят за реалния живот – как да си поставят реалистични цели и да изготвят план за реализацията им; как да представят проекта си пред публика и да привлекат съмишленици; по какви критерии да изберат следващата стъпка от академичния си път; защо е важно да си финансово грамотен. “Обучението по целеполагане например много ме мотивира, показа ми, че ако човек много иска нещо и си направи план, той ще го постигне”, споделя Калина.

От 2013 г. досега

ABLE Mentor, програма, която има зад гърба си вече 13 издания, стартира през 2013 г. Първоначалната концепция включва посещения на професионалисти-доброволци в училища. Целта са 5 последователни срещи, в които ученици от 10-ти и 11-ти клас да бъдат запознати с теми като предприемачеството, академичното и кариерно ориентиране и др., разказва Николай Николов. Този подход обаче не сработва и програмата претърпява цялостна промяна, за да стигне до идеята за индивидуално менторство. Провежда кампания за привличане на ментори и ученици и в първото издание се включват повече от 40 ученици и над 80 ментори.
Менторите се избират на база събеседвания. Учениците попълват тест за самооценка в началото и в края на участието си, за да се измери прогреса им по отношение на увереност, презентационни умения, работа в екип, поставяне на цели.
За седем години освен в София програмата има издания във Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Казанлък, Благоевград, Враца, Пазарджик, Дупница, Шумен и Габрово. Участвали са над 1500 ученици и ментори. Някои от менторите участват по няколко издания в програмата. След приключване на всеки сезон ученици и ментори се включат като доброволци в организационния екип.

Ефектът на програмата

Анкета сред 64 от преминалите през програмата ученици показва, че 80 процента от тях са развили професионални умения, а 50 процента са се ориентирали кариерно. Близо 74 процента заявяват, че участието им е било много полезно, а 80 процента биха препоръчали програмата на други ученици. Половината от анкетираните са доброволци, а 30 процента заемат лидерски позиции в организация. Резултатите показват още, че 12 процента са започнали първата си работа благодарение на ABLE Mentor, 7 процента са получили стипендия, а други 7 са започнали стаж. Половината от анкетираните учат в български университет, а 15 процента – в чужбина.
Но най-големият плюс на програмата според Николай Николов е подкрепящата среда и създаването на общност от хора с близки ценности. Това им дава увереност и ги кара да се чувстват пълноценни. Може да намериш подкрепа за всяко начинание, което решиш да стартираш, подчертава той. За разлика от училището, където според Калина средата е демотивираща, заради напрежението и натиска, на който са подложени децата.

Учене чрез преживяване

Много от учениците в програмата за пръв път се докосват до възможността да изживеят реализацията на своята идея – от планирането, през трудностите, до крайния резултат. Някои заснемат филми, организират изложби, създават анимационни персонажи, пишат комикси. Други организират благотворителни акции в домове за възрастни хора или набират средства в подкрепа на хора със зависимости. Стефани Митова например създава параборд – устройство, което помага на хора с увреждания да усетят какво е да караш скейтборд. Ния Велкова пък издава първата си песен “Носиш го и ти”, записана в звукозаписното студио на нейния ментор Панчо Карамански, който е незрящ. Микаела Хаджиева издава първата си стихосбирка “Няколко цвята любов”.
Калина пък заедно с менторката си Катрин Томова разработват уроци по екология за деца. Забелязва, че връстниците й нямат идея как да пазят природата. Тя е израснала в Италия, където има специални часове по екология, и й хрумва да направят подобни и у нас. Пандемията осуетява провеждането им в класна стая, но двете не се отказват и организират онлайн занимания с два четвърти класа от 5 ОУ “Иван Вазов” в София. “Водихме дискусии. Децата много се вживяваха и се забавляваха. Едно момиченце толкова се вдъхнови, че написа есе и го прочете пред целия клас”, разказва Калина, която е твърдо решена да организират още такива часове.
Благодарение на менторката си Калина решава и каква специалност да учи след гимназията – биология. За трите месеца в програмата тя развива и умения, за които не е подозирала, особено горда е, че е усвоила говоренето пред публика без да се притеснява. На два пъти през сезона на учениците им се налага да представят прогреса си пред останалите участници, което означава публика от над 100 души. “Научих се да спазвам срокове. Да пиша мейли, да си проверявам пощата. Да водя кореспонденция. Да търся интересни хора и контакти, за да мога да развия проекта си и да науча нещо ново”, разказва тя.

Привилегията да имаш ментор

Всеки ученик има достатъчно знания и способности, просто му трябва малко повече увереност и опит. Именно в това е силата на менторството – някой да повярва във възможностите на младия човек, да му вдъхне увереност че може и да го придружи в първите крачки, смята Николай Николов.
“Специалното на моята менторка е, че през цялото време беше до мен. Независимо дали става дума за програмата, за живота или за бъдещето ми. Не ме притискаше. Подкрепяше ме и вярваше в мен”, отбелязва Калина.
В отношенията с ментора има равнопоставеност и така много лесно се изгражда доверие, смята Калина. “В училище мнението на учителите е по-авторитарно – той е над теб, ти си по-отдолу, трябва да го слушаш. Докато с ментора няма страх от това какво ще ти каже, дали ще ти се скара. Има баланс”, смята тя.
Катрин от своя страна признава, че са имали и трудни моменти – когато идеите на Калина не са били съвсем реализируеми, е губела мотивация. В тези случаи менторът трябва да е адаптивен, да намира други решения и да не се отказва. Според Катрин учениците имат нужда най-вече от подкрепа – от семейството, от приятелите, за да вярват повече в себе си и възможностите си.

Предизвикателствата

Не всеки екип от ученик и ментор обаче се сработва така добре. Понякога личностните особености са спирачка пред гладката комуникация и екипите не завършват проектите си. Приятелка на Калина също участва в програмата, но с менторката не си допадат – момичето не е много организирано, а менторът бил взискателен. “Приятелката ми не беше доволна, но поне разбра какво не иска да учи”, обяснява Калина.
В други случаи учениците не преценяват добре натовареността в училище и извънкласните си дейности, времето не им стига и се отказват от програмата. За трети пък не достига мотивация да преодолеят първите спънки по пътя.
Предизвикателства има и пред самите организатори – как програмата да стига до всеки ученик в страната, да остане безплатна и едновременно с това финансово устойчива. Решението идва с организиране на сезони извън столицата, както и със стартирането на онлайн сезон, в който дистанционно да могат да се включат ученици от цялата страна. По отношение на финансирането – към момента основният дял е чрез грант от фондация, но се търсят варианти за корпоративни партньори, разработена е и система за месечни дарения.

Бъди част от решението

След завършването на проекта си Калина се включва като доброволец към екипа – още една възможност, която програмата дава на участниците за развиване на умения и трупане на опит. Калина става водещ на събитията от есенния сезон на програмата – шанс да шлифова говоренето пред публика.
“Човек или е част от проблема или част от решението” – с тези думи завършва всяко събитие в ABLE Mentor. И въпреки предизвикателствата всяка учебна година шепа доброволци показва как може да си част от решението.

Статията е препечатанa от сайта на БТА.