Да водиш, без да знаеш всичко – как GenZ пренаписва лидерството
Как да водиш, когато още не знаеш всички отговори – изкуството на адаптивния лидер и защо най-добрите лидери се раждат от провалите си
Как започва представата ни за лидерството
Когато бях малка, често поглеждах към съучениците си, когато ни възлагаха групов проект, и тайно се надявах учителката да ме постави за „отговорник на групата“. Тогава това изглеждаше толкова незначително, но беше едно от нещата, които ми даваха смисъл. Не ставаше въпрос за това да имам власт или нещо подобно. По-скоро беше чувството, че ми се доверяват, че имам роля, която да изпълня.
Въпреки че това беше просто задача в класната стая, се чувствах отговорна за нея. Дори ролята ми да се свеждаше до това да се уверя, че всички се придържат към плана или да помагам при вземането на решения за разпределението на задачите, това ме караше да се чувствам важна.
Изпитвах искрено удовлетворение от организирането на нашия малък екип, като винаги се стараех всеки да има право на глас и да работим добре заедно. Беше вълнуващо, когато избираха мен, а това чувство остана с мен и след като пораснах.
Днес имам повече отговори, още повече въпроси, но и много по-ясна представа какъв лидер искам да бъда.
Когато разбереш, че лидерите не знаят всичко
Когато растях, наистина вярвах, че лидерите са онези невероятни хора, които винаги имат всички отговори. Представях си ги с ясно предначертан път, знаещи точно накъде отиват. Нямаше значение какъв проблем се изпречеше пред тях – бях убедена, че ще го преодолеят без реални затруднения.
Тази идея беше дълбоко вкоренена в мен и дълго време оформяше представата ми за това какво означава да бъдеш лидер. Беше почти сякаш притежават тайно знание, което им позволява да решат всеки проблем още преди да се е превърнал в истинско предизвикателство.
С времето и с разширяването на мирогледа ми започнах да гледам на лидерството по различен начин. Общуването с лидери в различни сфери и поемането на лидерски роли изиграха ключова роля за това.
Осъзнах, че лидерството не се измерва с това да имаш всички отговори. То се измерва със смелостта да задаваш трудните въпроси и да признаеш, когато не знаеш нещо. Разбрах също, че дори най-успешните хора понякога имат нужда да спрат и да се замислят.
Защо отказите са част от лидерството
Моментите, в които никой не те избира, остават по-дълго в паметта ти от успехите. Не са нещо, което бихме искали другите да видят, но именно те често поставят основата на лидерството.
За мен такъв момент беше, когато кандидатствах за програма, в чиято мисия искрено вярвах. За мен тя символизираше възможност и признание – доказателство, че последните няколко месеца работа са имали смисъл.
Вложих време и усилия, защото вярвах, че това е знак, че вървя в правилната посока. Но не бях приета.
Сестра ми преживя нещо подобно, когато кандидатстваше в университет. Беше харесала един конкретен университет и когато не беше приета, се почувства истински отхвърлена.
Точно това разочарование обаче я накара да проучи други възможности, които преди дори не беше обмисляла. В крайна сметка постъпи в друг университет, намери нещо, което хареса още повече, и се развива успешно там.
Когато погледне назад, често казва, че този отказ е бил скрит подарък, защото е отворил очите ѝ за възможности, които иначе би пропуснала.
Лидерството не означава да получиш одобрението на всички, да следваш някакъв така наречен „правилен път“ или да търсиш аплодисменти. То е много по-лично и много повече свързано с това, което е вътре в теб.
Често си представяме лидерите като хората на сцената, които получават овации и признание. Но това е само видимата част.
Истинската работа и истинският растеж започват много преди публичното признание. Те започват с намирането на вътрешния компас – онова чувство за цел, което направлява действията ти дори когато никой не те наблюдава.
Да бъдеш млад лидер не е лесно
Когато си млад, това е особено трудно. Често ти казват, че имаш достатъчно време и че все още си в процес на учене. Същевременно се очаква да бъдеш активен, да вземаш решения и да проявяваш инициативност.
Трудно е да живееш между несигурността и потенциала. Между желанието да действаш и страха дали си готов.
Грешките изграждат лидерите
Грешките в този процес не могат да се измерват във вероятности – те са неизбежни.
В един момент работех по групов проект, на който не отдадох нужното внимание, защото приоритетът ми беше да завърша друга важна задача. По-късно се почувствах виновна и разочарована от себе си.
Този момент ми показа, че лидерството не означава просто да бъдеш активен. То означава да знаеш кога и къде да насочиш вниманието си, кога да бъдеш честен и кога да поемеш отговорност за последствията от собствените си действия.
Какво научих в ABLE Mentor
Друг урок, който дойде естествено по време на ABLE Mentor, беше свързан с това, че като менти все още не съм в позиция да водя проект или екип. Вместо това започнах да уча, да наблюдавам и да търся начини да бъда възможно най-полезна на обществото и на задачата, която съм поела.
Да бъдеш лидер означава да умееш да дадеш пространство и на другите да изпъкнат. Да слушаш внимателно и да откликваш на хората според техните нужди, защото няма универсална формула, която да работи за всички.
Тези преживявания ми доказаха колко подвеждаща може да бъде мисълта: „Аз ще се справя сама.“
В миналото много пъти си мислех, че дори когато се справям добре, това не е достатъчно, защото страхът и притеснението ми казваха обратното.
Истината беше, че имах нужда от подкрепа. От човек, който да върви до мен и да ми покаже, че пътят, дори когато е стръмен, не е страшен.
Хората са различни, както и техните реакции, мотиви и емоции. Като млад лидер моята задача е да разбирам тези различия и да се адаптирам към тях. Да слушам повече, отколкото да говоря. Да се вслушвам в това, от което всеки има нужда, вместо да се опитвам да наложа един и същ подход към всички.
Всъщност лидерството расте тогава, когато се научиш да надграждаш върху собствените си усилия и грешки.
Лидерството е процес, а не крайна цел
Всички ситуации, през които съм преминала досега, ме научиха на качества, които вярвам, че всеки млад лидер трябва да развива – откритост, постоянство, готовност да поема риск, смелост да излизам от зоната си на комфорт и желание да се уча от грешките си.
И може би най-важното – да приема, че няма как винаги да имам всички отговори. И това е напълно нормално.
Грешките, както вече споменах, са неизбежни. Те се приемат, осмислят и постепенно се превръщат в уроци.
В ABLE Mentor открих точно това – млади хора, които искат да бъдат утрешните лидери, предприемачи и двигатели на по-доброто бъдеще.
С всяка изминала среща виждах как опитват, провалят се, анализират, поправят се и в крайна сметка продължават напред.
Това е истинското лидерство – да надграждаш, а не да криеш слабостите си.
Как Gen Z пренаписва лидерството
Да бъдеш млад лидер означава да се развиваш с малки стъпки. Понякога правиш две крачки напред и една назад, а това е напълно нормално.
Означава да експериментираш, да допускаш грешки, да надграждаш върху тях и да не се страхуваш да покажеш, че все още се учиш.
Според мен точно това отличава поколението Gen Z. Ние сме готови да преосмисляме, да се адаптираме и да изграждаме лидерство, което е истинско, човешко и непрекъснато развиващо се.
В ABLE Mentor се научих как да мисля като лидер. Да задавам правилните въпроси. Да превърна личните си преживявания – отказите, грешките и страховете – в инструмент, чрез който изграждам лидерските си качества. Можеш и ти да кандидатстваш ето тук.
В крайна сметка лидерството не е титла. Не е човекът, който говори най-силно в стаята, нито този, който отказва да изслуша екипа си.
Лидерството е избор, който правиш всеки ден. То се крие в това да бъдеш честен – към себе си и към другите, да поемаш отговорност и да оставяш хората около себе си по-добри, отколкото са били преди.
И дори когато не знаеш всички отговори и те е страх – опитай. Направи го в ABLE Mentor.
Това може да е само началото.
