Приключението на Ивайло Илиев в ABLE Mentor Казанлък

В момента се намираме до едно момче, което знае точно какво иска, а най-важното е, че знае как да го постигне. Той е отличен пример, че с малко помощ от правлния човек и то в правилния момент, човек е способен на всичко. Той, като много други хора, се занимава с едно толкова прекрасно нещо – фотографята. А какво му дава тя, ще разберем сега.

Антонина Димитрова (А. Д.): Здравей. Като начало се представи. На колко си? Откъде си? В кой сезон участва?

Ивайло Илиев (И.И.): Казвам се Ивайло Илиев от Павел баня, участвах в 6-тия сезон на ABLE Mentor в Казанлък. На 16 години съм и съм десети клас. Занимавам се с непрофесионална фотофрафия, доброволец съм в БМЧК, стажант-фотофраф в две медии. Снимам на свободна практика, обикалям по събития, отразяваме с колегите събития в обществото ни. Участвал съм в няколко фотоконкурса за скромните ми две години с фотографията, мои снимки са участвали по изложби, а по проекта реализирахме и собствена наша.

Антонина Димитрова (А. Д.): Ще ми разкажеш повече за проекта си, но малко по- късно. Сега ми кажи как се запали по фотографията. Каква част от живота ти заема и какво намираш в нея?

Ивайло Илиев (И.И.): Стартът ми във фотографията беше доста интересен. В началото започнах естествено с телефона си, слаба камера и малки снимки. Впоследствие наблегнах на цветя, близки кадри, залези. И така веднъж съвсем случайно бях пратил една моя снимка на кокичета в близък план на една новинарска платформа. Вечерта видях точно моята снимка по телевизията, което ме изненада адски приятно. За моя малък по обем град, бързо се разчу за снимката ми. Започнах да получавам намигания, усмивки и доволни лица от хора, които ми казаха, че имам някакъв скрит талант. Така месец по-късно се озовах с професионален апарат в ръце. Оттогава тази малка машинка зае една огромна част от живота ми, нещо, което все още е хоби, но кой знае – един ден току-виж съм започнал да се занимавам и професионално с това. Фотографията е нещо, което трудно се описва, ако не ползваш клишетата – интересно хоби, кефи ме и обичам да снимам залези. Фотографията е една истинска магия, която те пренася в друг свят. Слагайки око на обектива, през него виждаш друга реалност, една по-красива, по-естествена и по-искрена реалност. Фотографията е нещо, което не се вижда отстрани, тя е чувство, любов, нещо, което се изпитва, а не се изпробва.В нея намирам нещо като слабост. Хората понякога имат доста странно възприемане за фотографите – някой смятат, че просто щракаме. За съжаление те не осъзнават, че има огромна разлика между обикновеното щракане и фотографирането. Намирането на перфектния кадър, перфектната гледна точка и светлина се постига с не малко проби, правене на поне 3-4 снимки. Или поне така е при мен.

Антонина Димитрова (А. Д.): Някои хора казват, че снимките не показват реалността, а откъси от нея. Казват, че заблуждава и не дава реалността такава каквато е. Смяташ ли, че са прави?

Ивайло Илиев (И.И.): В определни случай, да. За пример би ни послужила снимка на някакъв частен обект да речем. При снимката, винаги търсиш най-доброто да попадне в снимката, да направиш най-добрата реклама. Много често се получава заблуда с реалността. Това обаче е просто PR. Когато обаче снимаш детски рожден ден, когато си в компанията на детски, усмихнати и искрени създания, реалността дори надскача представите, които ни дава снимката. Така че отговора опира до гледната точка и до опита ни – като хора, които имат правилна преценка и могат да разграничават истинското от изкуственото и като опита ни на фотографи – както да правим професионални кадри, които да не показват частичната реалност, така и да отразяваме самата нея не само в пълния й вид, а дори и по-добра.

Антонина Димитрова (А. Д.): Това е чудесен отговор. А сега ни разкажи как попадна в програмата. От къде разбра и с какви очаквания се записа.

Ивайло Илиев (И.И.): Попаднах по най-обикновен начин, за да ми се случат най-необикновени неща. Научих от обиколките на менторите из града в учебните часове. След края на часа нещо ме накара да си взема една от тези листовки, просто почувствах, че си заслужава да пробвам нещо ново. Записах се с очакванията да добия нови познания по журналистика и фотография, да натрупам опит и да успея да усвоя много нови неща. Очаквах да създам контакти, които в бъдеще да са ми полезни. А получих много повече дори.

Антонина Димитрова (А. Д.): Какъв беше проектът ти?

Ивайло Илиев (И.И.): Проектът ми беше нещо незабравимо. И като че ли много точно се вписва в лозунга ви “Change lives”. Именно моя проект промени и моя живот. Започнах да ставам разпознаваемо лице не само в родния ми град като водещ и фотофраф, а и в региона ни и по-конкретно в Казанлък, където реализирахме идеите си. Проектът ни се казваше „Пътуваща фотоизложба „Моменти””, която показахме на две локации в Казанлък и една в Павел баня. Най-големият ресторант в града на розите, културен клуб и читалище, бяха наши домакини в продължение на повече от 3 месеца! Изложбата ни представяше портретна разчупена фотография с 22 модела, а композицията на снимката обединяваше двете човешки емоции, основните ‘моменти’ в живота ни – сивото ежедневие и щастливите и цветни моменти от него. След края й получих не само отзиви от усмихнати и добри хора, получих признанието на голяма част от обществеността. Бях адски щастлив и горд от себе си и ментора ми, чувствах се благодарен на целия свят.

Антонина Димитрова (А. Д.): Как се чувстваше по време на реализацията на тази “Пътуваща изложба”? И с какви предизвикателства се сблъска?

Ивайло Илиев (И.И.): Чувствах се изключително амбициран и целеустремен, знаех точно какво искам и знаех как да го постигна. А с неотлъчната помощ на ментора ми, реализацията на проекта бе не просто едно приключение и търсене на успеха, а се превърна в истинско преживяване, изпълнено с много забавление и прекрасни моменти.

Антонина Димитрова (А. Д.): Разкажи ми най-забавната и интересна случка по време на реализацията на проекта ви.

Ивайло Илиев (И.И.): Предизвикателствата са създадени, за да ги преодоляваме. Смятам, че нищо не успя да ни спъне по пътя към успеха. Разбира се, имаше срокове, имаше финансови спънки, но всичко се постига с много желание и труд. Ние го имахме в двойна доза по време на работата ни. О, моментитенна радост бяха много. Нещо, което ми излиза в съзнанието сега като забавни ситуации, определено бяха фотосесиите на моделите. Поради характера си на портретни, снимките съответно бяха заснети в близък план. Нямате си на представа колко сме се смяли със моделите в момента, в които обектива започне да променя фокуса си. Това рязко приближаване и сменящите се вътре „странни неща” както казваше едно от момичетата, определено будеха адски много смях във всеки един поотделно. Дали защото им беше странно, дали защото не можеха да стоят спокойни, чувайки репликата „сега ще направим сериозните снимки – стой нормално и не се усмихвай”, дали от някакво вътрешно чувство, не знам. Разбрах го едва когато и самия аз взех участие в колекцията модели – определено е нещо странно, започваш да се смееш невъобразимо искрено и лудо.

Антонина Димитрова (А. Д.): Проектът ви нуждаеше ли се от спонсориране? И ако да, лесно ли го намерихте?

Ивайло Илиев (И.И.): Определено имахме нужда от средства, които в началото ни бе трудно да измислим откъде да вземем и вложим в проекта. Впоследствие моделите ни проявиха изключително добро сърце. Един от тях още в началото ни предложи, по-точно си пожела да закупи портрета си. Нещо, което не бяхме очаквали и дори бяхме се чудили какво ще правим със тях след като приключим. В крайна сметка, над 90% от тях закупиха портретите си, а ние с тези средства успяхме да възобновим личните, които бяхме вложили като начален капацитет.

Антонина Димитрова (А. Д.): Чудесно. Поддържаш ли връзка с ментора ти?

Ивайло Илиев (И.И.): Разбира се! В момента се опитвам да му помогна с каквото мога относно рекламата на новия сезон на ABLE Mentor в Казанлък, говорим си за новите предизвикателства на ментори и ученици. Изобщо не сме се забравили.

Антонина Димитрова (А. Д.): О, значи участваш в организационния екип в Казанлък?

Ивайло Илиев (И.И.): Силно казано, към момента по-скоро ми е интересно и любопитно да наблюдавам как се развиват нещата, но един ден с удоволствие бих участвал отново в програмата, този път като ментор в Казанлък или по-скоро зависи от бъдещето ми.

Антонина Димитрова (А. Д.): А какво мислиш, че ти би могъл да дадеш като ментор на ученика си ако в бъдеще участваш?

Ивайло Илиев (И.И.): Нека не гледаме толкова напред във времето (смее се), но бих могъл да му дам много съвети: ще го насърчавам и подкрепям, ще изисквам от себе си да бъда най-добрия учител за него. И в момента, в който той завърши проекта си, аз да бъда човека, който да застана до него и заедно да се пуснем заслужено по вълната успеха. И да бъда най-гордия и щастлив от постигнатото ментор.

Антонина Димитрова (А. Д.): Това ли ти даде и на теб твоят ментор? Това ли беше за теб той?

Ивайло Илиев (И.И.): За мен той бе упората, трамплинът, от който започнах ниския си старт, за да можем заедно да финишираме първи. Той ми даде наистина много, помогна ми, научи ме, казваше ми кога греша и ме похвалваше, когато го бях заслужил. Изключително съм му благодарен за цялото това време и внимание.

Антонина Димитрова (А. Д.): Как би определил преживяването в ABLE MEntor с една дума?

Ивайло Илиев (И.И.): Незабравимо.

Антонина Димитрова (А. Д.): Много ти благодаря за това интервю. Само последен въпрос. Какво би посъветвал бъдещите участници да правят? Кои качества ще им бъдат необходими, за да постигнат успеха?

Ивайло Илиев (И.И.): Няма защо, удоволствието бе мое. На новите участници желая да бъдат много успешни, нека бъдат много целенасочени и изпълнителни, защото успеха се постига с много работа, много комуникации, добро желание и усилия. Успех и на теб във всички начинания! Беше ми много приятно.

Автор: Антонина Димитрова