Приключението на Ивайло Илиев в ABLE Mentor Казанлък

В момента се намираме до едно момче, което знае точно какво иска, а най-важното е, че знае как да го постигне. Той е отличен пример, че с малко помощ от правилния човек, и то в правилния момент, бихме били способни на всичко. Той, като много други хора, се занимава с едно толкова прекрасно нещо – фотографята. А какво му дава тя, ще разберем сега.

Антонина Димитрова (А. Д.): Здравей. Като начало се представи. На колко си? Откъде си? В кой сезон участва?

Ивайло Илиев (И.И.): Казвам се Ивайло Илиев от Павел баня, участвах в 6-ия сезон на ABLE Mentor в Казанлък. На 16 години съм и съм в десети клас. Занимавам непрофесионално с фотография от две години, доброволец съм в БМЧК, стажант-фотограф в две медии. Снимам на свободна практика, обикалям по събития, отразяваме с колегите събития в обществото ни. Участвал съм в няколко фотоконкурса, мои снимки са били включвани в изложби, а по проекта реализирахме и собствени неща.

Антонина Димитрова (А. Д.): Ще ми разкажеш повече за проекта си, но малко по- късно. Сега ми кажи как се запали по фотографията. Каква част от живота ти заема и какво намираш в нея?

Ивайло Илиев (И.И.): Стартът ми във фотографията беше доста интересен. В началото започнах естествено с телефона си, слаба камера и малки снимки. Впоследствие наблегнах на цветя, близки кадри, залези. Веднъж съвсем случайно бях пратил една моя снимка на кокичета в близък план на една новинарска платформа. Вечерта видях точно моята снимка по телевизията, което ме изненада адски приятно. В моя малък град бързо се разчу за снимката ми. Започнах да получавам намигания, усмивки и доволни лица от хора, които ми казаха, че имам талант. Така месец по-късно се озовах с професионален апарат в ръце. Оттогава тази малка машинка зае огромна част от живота ми, нещо, което все още е хоби, но кой знае – един ден току-виж съм започнал да се занимавам и професионално с това. Фотографията  трудно се описва, ако не ползваш клишета – интересно хоби, кефи ме и обичам да снимам залези. Фотографията е истинска магия, която те пренася в друг свят. Като сложиш око на обектива, през него виждаш друга реалност – по-красива, по-естествена и по-искрена реалност. Фотографията е нещо, което не се вижда отстрани, тя е чувство, любов, нещо, което се изпитва, а не се изпробва. Хората понякога имат доста странно възприемане за фотографите – някои смятат, че просто щракаме. За съжаление те не осъзнават, че има огромна разлика между обикновеното щракане и фотографирането. Намирането на перфектния кадър, перфектната гледна точка и светлина се постига с не малко проби, правене на поне 3-4 снимки. Или поне така е при мен.

Антонина Димитрова (А. Д.): Някои хора казват, че снимките не показват реалността, а откъси от нея. Казват, че фотографията заблуждава и не дава реалността такава, каквато е. Смяташ ли, че са прави?

Ивайло Илиев (И.И.): В определни случаи, да. За пример би ни послужила снимка на някакъв частен обект да речем. При снимката винаги търсиш най-доброто да попадне в снимката, да направиш най-добрата композиция. Много често се получава нещо по-красиво от реалността. Когато обаче снимаш детски рожден ден, когато си в компанията на усмихнати и искрени създания, реалността дори надскача представите, които ни дава снимката. Така че отговорът опира до гледната точка и до опита ни – като хора, които имат правилна преценка и могат да разграничават истинското от изкуственото. Като фотографи трябва не само да умеем да правим професионални кадри, които да отразяват реалността в пълния й вид, но и такива, които са по-добри от реалността.

Антонина Димитрова (А. Д.): Това е чудесен отговор. А сега ни разкажи как разбра за програмата и с какви очаквания се записа.

Ивайло Илиев (И.И.): Попаднах в програмата ABLE Mentor по най-обикновен начин, за да ми се случат най-необикновени неща. Научих за възможността да се включа в ABLE Mentor от представяне на програмата в един от учебните ми часове. След края на часа нещо ме накара да си взема една от тези листовки, просто почувствах, че си заслужава да пробвам нещо ново. Записах се с очакванията да добия нови познания по журналистика и фотография, да натрупам опит и да успея да усвоя много нови неща. Очаквах да създам контакти, които в бъдеще да ми бъдат полезни. А получих много повече дори.

Антонина Димитрова (А. Д.): Какъв беше проектът ти?

Ивайло Илиев (И.И.): Проектът ми беше нещо незабравимо. И като че ли много точно се вписва в лозунга ви “Change lives”. Именно моят проект промени и моя живот. Започнах да ставам разпознаваемо лице не само в родния си град като водещ и фотограф, а и в региона ни и по-конкретно в Казанлък, където реализирахме идеите си. Проектът ни се казваше „Пътуваща фотоизложба „Моменти””, показахме я на две локации в Казанлък и една в Павел баня. Най-големият ресторант в града на розите, културен клуб и читалище, бяха наши домакини в продължение на повече от 3 месеца! Изложбата ни представяше портретна разчупена фотография с 22 модела, а композицията на снимката обединяваше двете човешки емоции, основните ‘моменти’ в живота ни – сивото ежедневие и щастливите и цветни моменти от него. След края й получих не само отзиви от усмихнати и добри хора, получих признанието на голяма част от обществеността. Бях адски щастлив и горд от себе си и ментора ми, чувствах се благодарен на целия свят.

Антонина Димитрова (А. Д.): Как се чувстваше по време на реализацията на тази “Пътуваща изложба”? И с какви предизвикателства се сблъска?

Ивайло Илиев (И.И.): Чувствах се изключително амбициран и целеустремен, знаех точно какво искам и знаех как да го постигна. А с неотлъчната помощ на ментора си, реализацията на проекта бе не просто приключение в търсене на успеха, а се превърна в истинско преживяване, изпълнено с много забавление и прекрасни моменти.

Антонина Димитрова (А. Д.): Разкажи ми най-забавната и интересна случка по време на реализацията на проекта ви.

Ивайло Илиев (И.И.): Предизвикателствата са създадени, за да ги преодоляваме. Смятам, че нищо не успя да ни спъне по пътя към успеха. Разбира се, имаше срокове, имаше финансови спънки, но всичко се постига с много желание и труд. Ние го имахме в двойна доза по време на работата ни. О, моментите на радост бяха много. Нещо, което ми излиза в съзнанието сега като забавни ситуации, определено бяха фотосесиите на моделите. Поради характера си на портретни, снимките съответно бяха заснети в близък план. Не можете да си представите колко сме се смяли с моделите в момента, в който обективът започне да променя фокуса си. Това рязко приближаване и сменящите се вътре „странни неща”, както казваше едно от момичетата, определено будеха адски много смях във всеки един поотделно. Дали защото им беше странно, дали защото не можеха да стоят спокойни, чувайки репликата „сега ще направим сериозните снимки – стой нормално и не се усмихвай”, дали от някакво вътрешно чувство, не знам. Разбрах го едва когато и самият аз взех участие в колекцията модели – определено е нещо странно, започваш да се смееш невъобразимо искрено и лудо.

Антонина Димитрова (А. Д.): Проектът ви нуждаеше ли се от спонсориране? И ако да, лесно ли го намерихте?

Ивайло Илиев (И.И.): Определено имахме нужда от средства, които в началото ни бе трудно да измислим откъде да вземем и вложим в проекта. Впоследствие моделите ни проявиха изключителна добронамереност. Един от тях още в началото ни предложи, по-точно си пожела да закупи портрета си. Не го бяхме очаквали и дори се бяхме чудили какво ще правим с тях, след като приключим. В крайна сметка над 90% от тях закупиха портретите си, а ние с тези средства успяхме да възобновим личните, които бяхме вложили, за да стартираме проекта.

Антонина Димитрова (А. Д.): Чудесно. Поддържаш ли връзка с ментора ти?

Ивайло Илиев (И.И.): Разбира се! В момента се опитвам да му помогна, с каквото мога, в работата по рекламата на новия сезон на ABLE Mentor в Казанлък, говорим си за новите предизвикателства на ментори и ученици. Изобщо не сме се забравили.

Антонина Димитрова (А. Д.): О, значи участваш в организационния екип в Казанлък?

Ивайло Илиев (И.И.): Силно казано, към момента по-скоро ми е интересно и любопитно да наблюдавам как се развиват нещата, но един ден с удоволствие бих участвал отново в програмата, този път като ментор в Казанлък – зависи от бъдещето ми.

Антонина Димитрова (А. Д.): А какво мислиш, че ти би могъл да дадеш като ментор на ученика си, ако в бъдеще участваш?

Ивайло Илиев (И.И.): Нека не гледаме толкова напред във времето (смее се), но бих могъл да му дам много съвети: ще го насърчавам и подкрепям, ще изисквам от себе си да бъда най-добрия учител за него. И в момента, в който той завърши проекта си, аз ще бъда човекът, който да застане до него и заедно да се пуснем заслужено по вълната на успеха. Бих могъл да бъда най-гордият и щастлив от постигнатото ментор.

Антонина Димитрова (А. Д.): Това ли ти даде и на теб твоят ментор? Това ли беше за теб той?

Ивайло Илиев (И.И.): За мен той бе опората, трамплинът, от който започнах ниския си старт, за да можем заедно да финишираме първи. Той ми даде наистина много, помогна ми, научи ме, казваше ми кога греша и ме поощряваше, когато го бях заслужил. Изключително съм му благодарен за цялото това време и внимание.

Антонина Димитрова (А. Д.): Как би определил преживяването в ABLE MEntor с една дума?

Ивайло Илиев (И.И.): Незабравимо.

Антонина Димитрова (А. Д.): Много ти благодаря за това интервю. Само последен въпрос. Какво би посъветвал бъдещите участници да правят? Кои качества ще им бъдат необходими, за да постигнат успеха?

Ивайло Илиев (И.И.): Няма защо, удоволствието бе мое. На новите участници желая да бъдат много успешни, нека бъдат много целенасочени и изпълнителни, защото успехът се постига с много работа, много комуникации, добро желание и усилия. Успех и на теб във всички начинания! Беше ми много приятно.

Автор: Антонина Димитрова