– Здравей, Антонина. Представи ни се.
– Антонина Димитрова (А.Д.): Аз съм Антонина Димитрова. На 17 г. съм и бях участник в 7- ми сезон на програмата.
– Разкажи ни как започна приключението ти сега, толкова време след като то свърши? И всъщност какви бяха представите, които имаше в началото за програмата, станаха ли реалност?
– (А.Д): Ами приключението, както го описа, започна в училищната библиотеката където работя. Там научих за програмата и като идея много ми хареса. Реших да поразпитам и след като много хора ми разказаха какво е чувството да участваш, сякаш бях изцяло погълната от мисълта какво ли ще стане ако участвам.
– Какъв беше проектът ти?
– (А.Д): По принцип имах два проекта – благотворителен концерт в помощ на една много нашумяла болест в последните години и language кафе за учeници и студенти.
– С какви предизвикателства се сблъска?
– (А.Д): Честно казано с толкова много предизвикателства и проблеми се сблъсках, че не знам откъде да започна. Например най-големият проблем, който се създаде, беше недостига на време. В началото мислех, че 3 месеца са достатъчно време за всичко, което съм си наумила, но впоследвствие разбрах, че въобще не е толкова много. Второ… средствата бяха също огромен проблем, спонсорите. Трудно е някой да повярва в каузата ти и да иска да ти помогне като знае, че няма да получи нищо в замяна. На трето място, но не на последно – контактите. На пръв поглед те на са толкова важни, но колкото повече се задълбочаваш в един проект виждаш, че контактите са нещо ужасно важно.
– Разкажи ни най-интересната ти случка за тези 3 месеца, в които беше участник.
– (А.Д): Толкова са много, но ето една – не знам колко е интересна, но беше разтърсваща и незабравима. Срещата ми със създателката на едно от МС (множествена склероза) обществата. На тази среща тя ми разясни много неща за тази болест, за която не знаех почти нищо (колкото и много да бях чела по темата). Оказа се, че това е много сложна болест, над която работят страшно добри лекари и то почти без никакви резултати. Малцина са хората по света, които успяват да се излекуват. Срещнах се с хора, които са болни, но са в различни стадии и по този начин проследих как се развива болестта – за жалост с трагичен край.
– Има ли причина, която толкова те разстрои да отговориш на този въпрос? И всъщност как разбра точно за кого искаш да направиш благотворителния концерт?
– (А.Д): Майката на една от най-добрите ми приятелки беше болна от МС. За жалост почина преди няколко месеца. За мен самата, въпреки че не я познавах толкова добре, това събитие ме разтърси из основи. Това е главната причина, поради която исках да даря събраните пари точно на такива хора, защото в крайна сметка никой не е застрахован и затова сме хора – за да си помагаме.
– Какво се промени след ABLE Mentor?
– (А.Д): Толкова много неща се промениха, но най- важното нещо, което се промени коренно съм самата аз. Започнах да гледам на света по различен начин. Дотогава си мислех, че всеки човек е сам със съдбата си и трябва да се оправя сам, да гради кариерата си и живота си без чужда помощ. Но не е така. Точно след АBLE Mentor всъщност разбрах, че има хора, които вярват в теб и които стига да поискаш помощ, веднага ще се отзоват. И не сме сами… всички, които имаме мечти, имаме и към кого да се обърнем ако изпаднем в трудност.
– Намери ли истински приятели, с които още да комуникираш, сега толкова месеци след финалното събитие? А с ментора ти?
– (А.Д): Намерих хора, които са повече от приятели. Те са готови да ти подадат ръка във всеки един момент, в който на теб ти потрябва помощ. Те са там, чакайки на нисък старт. Намерих хора, с които заедно да градя общото ни бъдеще и да се подкрепяме, защото както възрастните казват: “вие сте нашето бъдеще… вие, всички млади и амбициозни хора”. С ръка на сърце мога да кажа едно огромно “Да”, намерих истински приятели, с които си пишем почти всеки ден и обсъждаме различни неща.
Колкото до ментора ми.. тя е един страхотен човек, с който надали някога ще загубим връзка. Тя е съществото, което ме мотивира и което ме бута да вървя само напред без отбивки встрани. Не я обичам, обожавам я. И ще съм и вечно благодарна за всичко, което прави за мен.
– Нещо, което искаш да кажеш на всички бъдещи участници? Защо трябва да се запишат?
– (А.Д): Записвайте се веднага. Не чакайте и не пропускайте цял сезон като мен. Търсете Вашето нещо. Това, което ви прави щастливи. Няма да съжалявате. Тази организация не само ти отваря врати, тя променя съдби.
– И сега като финал, ако трябва да опишеш ABLE Mentor с 1 дума, коя би била тя?
– (А.Д): Чудо.
П.С.: Не пропускайте това чудо, защото птиченцето не каца два пъти на рамото ти.
Автор: ABLE Mentor