“Носиш го и ти” – историята на една песен, интервю с Ния Велкова

Интервюто проведе Габриела Ахчийска

Ния Велкова е участник в четвъртия сезон на програмата ABLE Mentor. Лъчезарно, приветливо и талантливо момиче, с нестихващ интерес към музиката и в частност към пеенето. Но само с талант не става, изискват се много усилия, за да бъде достигната крайната цел, която се оказва създаването на песен. Пътят по стълбичката към успеха Ния изкачва с неизменната помощ и подкрепа от страна на нейният ментор – Панчо Карамански.

Здравей, Ния! Какво те провокира да участваш в ABLE Mentor и от друга страна как разбра за програмата?

Разбрах благодарение на една моя приятелка – казва се Стефи. Тя е участва в предходния сезон  и ми разказа, че в рамките на три месеца се прави проект , който е хубаво да се изпълни и аз си помислих „Супер! Това е добро начало на една кариера и ти дава възможност да се развиеш.“ И си казах „Защо пък да не участвам…“ Така се запознах с Панчо Карамански, който всъщност е моят ментор.

Лесно ли се сработихте в началото?

Да, разбира се, защото с него сме на една вълна.

Какво научи от него?

Научих се да използвам Dropbox покрай него (смее се). Той много ми помогна, той всъщност направи всичко. Аз само одобрявах, критикувах и изпълних песента.

Това, че Панчо е незрящ направи ли процеса по реализирането на процеса по- труден?

Не. Според мен той се справя отлично с това, което обича да прави, а именно да се занимава с музика.

 А ти с каква идея точно тръгна, още в началото ли знаеше, че ще правите песен или това се изясни впоследствие?

Аз в началото знаех само, че искам да се занимавам с музика, но си нямах представа на къде ще отиде този проект, нито какво ще се случи… С времето установихме, че ще правим песен и аз бях наистина много доволна и щастлива, естествено.

Преди занимавала ли си се с музика?

Да, още от малка – започнах със хор. Много хора, много нещо. После преминах към индивидуално пеене и продължавам с него до сега.

Защо точно  песента “Носиш го и ти”? Как се развиха нещата с нея?

Първо имахме музика, която обаче не беше много впечатляваща и Панчо намери други хора, които да напишат нова. По-скоро, не че ги намери, а  един негов приятел Радо Минев,  случайно, е пуснал негова мелодия и Панчо е казал „Ей, това е много яко! Имаш ли нещо против да го използвам за песента?“ След това се е свързал с  Мария Попова и Николай Николов, които  в последствие написаха текста. Аранжимента е на Панчо и на  друг негов приятел – Михаил Недков.

Как се пребори със сценичната треска?

Всъщност все още не съм и адски много се притеснявам преди сцена. Направо умирам от ужас.

Според теб  важна ли е връзката между ментор и ученик?

Тя е изключително важна, защото, ако не работите в екип няма да постигнете много. Не може само единият да върши цялата работа, а другия само да казва „не, не, не“ и да не го подкрепя. Ние с Панчо сме си доста близки вече, аз го чувствам като приятел. С него като започнем да си говорим поне два часа не ни мърдат. Разбираме си се, определено. Има много готини хора в ABLE Mentor!

Докато сме още на вълна готините хора в ABLE Mentor…  Какво мислиш за програмата? Харесва ли ти?

Според мен програмата е много добър проект и много помага на учениците, които искат да се развиват или ориентират.

Проектът на Ния и Панчо е пример за успешно изградена работна връзка между ментор и ученик, която се запазва  и след официалния край на проекта.  Благодарение на тяхната упоритост и съвместни усилия, почти година след участието им в програмата те успяват да изкачат стълбичката на успеха и да стигнат до крайната си цел.