Как започна приключението на Богомил в ABLE Mentor

Днес ще поговорим с един изключително екстравагантен младеж, който разбуни духовете в 7. сезон и доста често попадаше под светлините на прожекторите.

Антонина Димитрова: Здравей, Боги. Радвам се, че намери време да поговорим. Представи ни се.

Богомил Йорданов: Здравейте! Aз съм Богомил Йорданов, участник в 7-ми сезон на ABLE Mentor, както вече спомена. Познат съм още като „Червеният куршум на образованието“. Не питайте как се появи прякорът.

Добре, няма! Но ще попитам… Как започна приключението ти в ABLE Mentor?

Приключението ми в ABLE Mentor започна така: седях си в кабинета по IT и си бачках по заданието, когато учителят ми ни каза, че ще ни изнасят презентация за някакъв проект. Казах си: “супер, няма да работя на проклетия Excel!”. Вече от няколко седмици в главата ми се въртеше мисъл за това, че искам да работя с хора, но не знаех дали искам да стана психолог или учител… или дори нещо друго. След презентацията всъщност си дадох сметка, че ABLE Mentor би бил идеална възможност да се разберe дали това искам наистина и реших да тествам идеята си. Та… записах се, приеха ме, забавлявах се, научих нови неща, запознах се с много хора и най-важното – промених се много след края на проекта.

Какъв беше проектът ти?

Проектът ми беше за личностно развитие и обществена полезност. Менторът, който исках и получих, беше съчетание от психолог и учител едновременно. Реших да се пробвам да бъда учител.

Защо?

Защото така мога да бъда и ментор, да насърчавам учениците си и да ги подкрепям. А и също така мога да комбинирам част от психологията заедно с преподаването, за да създам истинска атмосфера, в която учениците да идват с желание, а не по задължение.

Как би променил образованието, ако имаше това право?

Бих имплементирал клубната система – училищата ще имат бюджет за определен брой клубове, ръководени от учениците.

Образованието ли е твоята стихия? И как всъщност разбра,  че от толкова много професии по света ти искаш да станеш точно учител?

Избрах да стана учител не защото обичам да уча и да създавам планове. Избрах да бъда учител, защото искам да помагам на хората. Искам да мога да ги подкрепям в техните най-трудни моменти. Първоначалният ми избор бе психолог, но после се спрях на учител, защото вярвам, че бъдещето се гради още сега. Децата са нашето бъдеще и ако ги пренебрегнем сега, те ще ни пренебрегнат утре. 

С какви предизвикателства се сблъска?

Ами всичките ми предизвикателства бяха от вътрешно естество – всички спънки бяха причинени само и единствено от мен. Например, като всеки тийнейджър с куп неща на главата си и вечно нестигащо време, доста често закъснявах със сроковете, не четях материалите докрай, имах огромен проблем с изготвянето на планове за каквото и да е, било то уроци или ежедневие.

Разкажи ни най- интересната ти случка през тези 3 месеца.

Всяко запознанство за мен беше чисто нова книга, пълна с приключения и всякакви интересни неща.

Какво се промени след ABLE Mentor?

Какво не се промени?! Започнах да гледам различно на себе си и на хората. Все още имам много да работя върху себе си и със сигурност имам черти, които искам да променя, но ABLE Mentor променя хората… промени и мен.

Намери ли истински приятели? А с ментора ти поддържате ли все още връзка?

Да, все още контактувам с участници и вече съм част от организационния екип на ABLE Mentor. Колкото до ментора ми… дали сме си почивка. Както казах, аз съм човек, с когото трудно се работи. Но септември ще се видим отново.

Нещо, което искаш да кажеш на всички бъдещи участници? Защо трябва да участват?

Пригответе се да излезете от комфортната си зона. Това е единственият начин да се развиеш в нови сфери. Колкото до “защо да участват”, най-лесният отговор е – защото ще е във ваша полза. Дори и да не ви хареса проектът ви, дори и да не успеете да го довършите, знайте, че ще срещнете хора, които ще ви накарат да се промените напълно. Самата обстановка ви кара да се променяте. Ще разберете какво имам предвид, като започнете.

Като за финал – ако трябва да опишеш ABLE Mentor с 1 дума, коя би била тя?

“Бъдеще”. За мен това е най-подходящата дума. Аз смятам, че те градят бъдещето, като помагат на децата да се развият и да се опознаят.

Автор: Антонина Димитрова